Решение № 11290 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11290 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110124594 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (ФИРМА), уточнена в открито съдебно заседание от 11.02.2025 г., против Р. П. Д., Т. Д. С., Д. В. К. и Г. Т. С. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 3937,11 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

(АДРЕС) аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 434,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г., сумата в размер общо на 46,66 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 8,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г., като задълЖ.ята се разпределят между ответниците, както следва: 5/8 части за Р. П. Д., 1/8 част за Т. Д. С., 1/8 част за Д. В. К. и 1/8 част за Г. Т. С., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2021 г. по ч. гр. д. 32923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са излоЖ. твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задълЖ.е да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са излоЖ. твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни 1 сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са излоЖ. твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задълЖ.ето на ответниците да заплатят в срок задълЖ.ето за главница, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възлоЖ. в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. П. Д., Д. В. К. и Г. Т. С. чрез процесуалния си представител адвокат Ж. Р. оспорват предявените искове по основание и размер. С отговора е оспорено наличието на действително доставено количество топлинна енергия, отговарящо на изискванията относно качество за процесния имот и период, както и правилното отчитане на енергията. При условията на евентуалност е направено възраЖ.е за изтекла погасителна давност. По излоЖ.те доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищцовото дружество бъдат възлоЖ. сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът Т. С., редовен уведомен чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Т. С., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраЖ.ята на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълЖ.ята си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предлоЖ. от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за 2 собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е представен договор за покупко-продажба на жилище от 20.04.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който В СветоС. Д.а е придобила право на собственост върху новопостроено жилище, представляващо апартамент № 16, находящо се в гр. (АДРЕС)

Видно от представено по делото препис-извлечение от акт за смърт приобретателката Д.а е починала на 16.09.2010 г., като след смъртта си съгласно удостоверение за наследници № 002591/24.09.2010 г. е оставила за законни наследници Т. Д. С. ( съпруг), Г. Т. С. ( дъщеря), Р. П. Д. ( син) и Д. В. К. ( дъщеря). По делото не е спорно, че към момента на придобИ.не на право на собственост върху процесния имот приобретателката Д.а е била в брак с лицето П.К Д., който по силата на представен договор за дарение на недвижим имот от 08.06.2011 г., обективиран в нот. акт № / не се чете/ по описа на нотариус И.н Д. е прехвърлил в полза на ответника Р. П. Д. правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като за съставяне на акта пред нотариуса е представено Решение № 64/20.04.1996 г. по гр. д. № 658/1992 г. по описа на СРС, Брачна колегия. Като писмено доказателство по делото е прието отправено от ответника Т.

Д. С. до ищцовото дружество заявление-декларация за открИ.не на партида на името на лицето за процесния недвижим имот от 31.01.2011 г. Фактурите за процесния период, издадени от ищцовото дружество, са на името на ответника Т. Д. С..

Съдът намира, че депозираното от ответника Т. Д. С. заявление за открИ.не на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предлоЖ.е (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предлоЖ.ето на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника С. съгласно направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника Т. С. е възникнало задълЖ.е да плати дължимата цена.

В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възраЖ.е срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител 3 на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. ТакИ. твърдения не са наведени от ответника, респ. по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Т. С. дължи заплащане на стойността на доставената до имота топлинна енергия, като при съобразяване на диспозитивното начало исковата претенция срещу лицето следва да бъде разгледана до претендираната от ищеца част от задълЖ.ето, а именно 1/8 част. Предвид обстоятелството, че облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот е възникнало единствено между ищеца и ответника Т. С., исковата претенция по отношение на ответниците Р. П. Д., Д. В. К. и Г. Т. С. следва да бъде отхвърлена независимо от обстоятелството, че сочените ответници притежават право на собственост върху идеални части от имота.