Решение № 4577 от 30.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100503294 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20225916/30.12.2021г., постановено по гр.д. № 4865/20г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, е отхвърлен предявеният от етажните собственици с административен адрес гр. София, бул. *******, Бизнес комплекс „Б.“ чрез управителя на етажната собственост – „Б.“ АД, ЕИК *******, срещу „Ф.“ ЕАД , ЕИК *******, иск с правна квалификация чл. 38, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост за заплащане на сумата от 16 878, 11 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода 01.01.2017 г. - 28.02.2019 г.; такса за топлинно счетоводство и ел. Енергия за климатизация за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г., както и такса за топлинно счетоводство за периода 01.01.2019г. - 28.02.2019г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25007044/31.01.2022г., подадена от ищците, етажните собственици, с която е обжалвано решението в цялост.

Въззивникът навежда доводи за необоснованост и неправилност на решението. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва валидно решение на ОС на ЕС, което да определя размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части, както и решение, което да задължава „Ф.“ ЕАД да заплаща претендираните суми за поддръжка и управление на общите части, както и сумите за топлинно счетоводство и ел.

1 енергия за климатизация в полза на етажните собственици. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се уважи изцяло предявеният иск, както и да се присъди законна лихва от предявяване на иска. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който излага доводи за правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не е налице валидно правно основание, въз основа на което е възникнало процесното притезание в патримониума ищеца, тъй като „Б.“ АД към момента на извършването им не е притежавал качеството управител на етажната собственост. Излагат се доводи за нищожност на решението на общото събрание, определящо размера на дължимите месечни вноски за поддръжка и управление на общите части, арг. чл. 51 ЗУЕС. Моли решението да бъде потвърдено, респективно въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС за заплащане на сумата от 16 878,11 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода 01.01.2017г. - 28.02.2019г., включително такса за топлинно счетоводство и ел. енергия за климатизация за периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г., както и такса за топлинно счетоводство за периода 01.01.2019г. - 28.02.2019г.

Правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва следните факти и обстоятелства: 1) ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сградата, 2) наличие на валидни решения на общото събрание на етажните собственици, създаващи задължения във връзка с поддържането и управлението на общите части на ЕС.

От приобщения по делото нотариален акт № 8, том VII, рег. № 6592, дело 736/2016 г., по описа на нотариус Х.В., за продажба на отделни активи, включени в състава на заложено 2 търговско предприятие, по реда на чл. 46, ал. 1, пр. 2, ЗОС, се установява пълно и главно факта, че ответникът по делото „Ф.“ ЕАД е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, представляващ офис № 54. Следователно същия се явява етажен собственик, т.е. материалноправно легитимиран да отговаря за изпълнението на спорното притезание.

Възражението за недопустимост на иска поради липса на материалноправна легитимация на предявилото иска дружество е неоснователно. Исковата молба е предявена на 30.01.2020 г. от "Б."АД, представлявано от изпълнителния директор И.К., в качеството му на управител на Етажна собственост на Бизнес комплекс "Б.". Видно от т. 2 от Протокол на Общо събрание на собствениците на ЕС в БК"Б." от 15.03.2018 г., ищцовото дружество е избрано / в случая преизбрано/ за Управител на ЕС. Няма твърдения, съответно надлежни доказателства, за прекратяване правомощията на избрания управител, както преди завеждане на делото, така и в хода на производството. Нещо повече, в хода на първоинстанционното производство, ищцовото дружество е преизбрано за управител на ЕС, видно от представения протокол на ОС на ЕС от 05.03.2020 г. Допълнително във хода на въззивното производство са приети нововъзникнали по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК писмени доказателства – Протокол от проведеното ОС на ЕС от 29.03.2022 г., установяващи пълно и главно съществуването на представителна власт на избрания управител на ЕС.

Воден от горното настоящия състав счита, че възражението на ответника следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в Бизнес комплекс „Б.“ общите разходи за поддържане на общите части (осветление, вода, отопление, текущи ремонтни работи, ползване и поддържане на асансьорите и други системи и инсталации на сградата, разходите на управителя, съгласно приетия бюджет, както и другите свързани с използването на общите части разходи) се разпределят съразмерно дела на всеки собственик в общите части на сградата. Методиката, размерът и начинът на формиране на месечните вноски за поддръжка и управление на ЕС са регламентирани с Решение на ОС на ЕС, обективирано в т. 6 от Протокол на ОС на ЕС на БК „Б.“ от 28.02.2007 г., съгласно което месечните парични вноски се формират въз основа на реално направените от страна на управителя, но за сметка на ЕС, разходи за предходния месец, планираните инвестиционни разходи, както и възнаграждение за управителя в размер на 3% надценка върху сумата на гореописаните разходи.

С Решение № 1. буква "е" по т. 3 от дневния ред на проведеното на 28.10.2009 г.

Общо събрание на ЕС /лист 42 от делото на СРС/, единодушно е прието, че "Разпределението на общите разходи се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред, а именно – пропорционално на разгънатата застроена площ, която притежава всеки собственик, отнесе към разгънатата застроена площ на Сградата на БК"Б.", т. е. съобразно притежаваните от всеки собственик идеални части. В същия протокол е обективирано решение на ОС на ЕС ), с което възлага на управителя да сключи договор за доставка на природен газ със „София газ“ ЕАД и договор за топлинно счетоводство с „Е. “ 3

АД, както и решение, което задължава собствениците да заплащат индивидуалното си потребление на газ и топлоенергия съгласно фактурите, издадени от управителя въз основа на изготвените от „Е. “ АД справки. Няма твърдения, съответно и надлежни доказателства за отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС на посоченото решене на ОС на ЕС, т. е. същото е влязло в сила и е задължително за етажните собственици.

Настоящият състав на съда споделя константната практика на ВКС по приложението на чл. 40 ЗУЕС, съгласно която законосъобразността на решенията на ОС на ЕС се определя от правилата на ЗС и ЗУЕС, а не от общите правила за недействителност в ЗЗД, т.е. налице е специфичен контрол за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, съдебният контрол за законосъобразност на решенията на етажната собственост е ограничен е със срок за предявяване на иска, т.е. преклузивен, като тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Следователно след влизане в сила решенията на ЕС, те са задължителни за етажните собственици, включително и за тези, които са гласували против, като е недопустимо извън срока по чл. 40 ЗУЕС да се преценява тяхната законосъобразност, т.е. всички възражения на ответника за невалидност на процесните решения на ОС на ЕС са преклудирани, поради което не следва да се обсъждат.

Предвиденият в закона 30-дневен срок за обжалване е преклузивен, в този смисъл е константната съдебна практика – решение по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., с което е прието, че контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението. Извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части (чл. 48 ЗУЕС) и за разходите за поддържане и управление на общите част (чл. 51 ЗУЕС). В този смисъл са решенията по гр. дела № 4294/2014 г., № 657/2012 г., определение по т. д. № 2280/2015 г.; Определение № 194 от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 553 от 28.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3659/2022 г.; Определение № 361 от 21.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2022 г., I г. о., ГК;

Решение № 50195 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 2034 от 24.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2516/2023 г.; Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 351 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2531/2023 г.;

Две са хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми. Втората е- приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата - Решение № 313 от 4

7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК. По делото не са представени доказателства, които да доказват отмяната му по съдебен ред или приемането на ново решение, което да измени старото. Следователно следва да се приеме, че е налице валидно решение на Общо събрание на Етажната собственост, което обвързва ответника по делото.

Поради изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че решението на ОС на ЕС е незаконосъобразно поради факта, че така зададеният начин на изчисляване на паричните вноски води до възможността управителят едностранно да определя техния размер. Макар и взето в отклонение на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, решението е влязло в сила и е задължително за всички етажни собственици, независимо как са гласували и дали изобщо са участвали в събранието. По делото липсват твърдения, респективно не са представени доказателства за надлежната отмяна на процесното решение, поради което е същите се явяват задължителни за ответника, тъй като извън предвидения ред по чл. 40 ЗУЕС не може да се преценява преюдициално законосъобразността на взетите от ОС на ЕС решения.