Определение № 3220 от 21.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3220 гр. Варна, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 262968/16.06.2023г. по описа на РС - Варна от М. К. Д., ЕГН:********** от гр. Варна, чрез пълномощника адв.

Д. А. от ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „******, с рещу определение № 260163 от 02.06.2023г., постановено по гр. д. № 18864/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Жалбоподателката счита, че не е налице основание за спиране на производството по делото до окончателното приключване на производството по гр. д. № 9004/2019г. по описа на ВРС, VII-ми състав, тъй като от неговия изход няма да зависи изхода на спряното дело. Излага, че предмет на гр. д. № 9004/2019г. по описа на ВРС е отрицателен установителен иск, че жалбоподателката не е собственик на ½ ид. част от двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м., изградена в поземлен имот, находящ се в землището на гр.Варна, местност „Боровец-север“, която е предмет и на спряното дело. Счита, че искът е недопустим, тъй като по време на съставянето на КНА за собственост на процесната сграда бракът между Д. и общия наследодател на страните по спряното дело – ***** Д. е съществувал и съдът не би могъл да отрече съсобствеността на съпругата.

Сочи, че с влязли в законна сила Решение №260014/11.02.2021г. по гр д.

№ 2080/2019г. по описа на ВОС и Решение №19/08.02.2022г. по в. гр. д. № 526/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна, брачният договор от 16.11.2018г., сключен между М. К. Д. и ***** Д., е развален, на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Съдът е приел също, че процесната сграда не е придобита в 1 режим на СИО, а е била лична собственост на ***** Д.. Намира, че този въпрос е разрешен между същите страни със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван, поради което искът по гр. д. № 9004/2019г. по описа на ВРС е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Дори и съдът в производството по гр.д. № 9004/2019г. да приеме, че бракът вече е прекратен поради настъпилата смърт на съпруга, то искът би бил неоснователен, тъй като той се е разпоредил с процесната сграда в полза на съпругата си със завещание, по силата на което тя е собственик на цялата сграда.

Ето защо счита, че дори и производството по гр. д. № 9004/2019г. по описа на ВРС да не бъде прекратено, то е налице основание същото да бъде приобщено към производството по гр.д. № 18864/2019г. по описа на ВРС, каквато молба вече е депозирана. Счита, че дори производствата по двете дела да не бъдат обединени, то от решението по гр. д. № 9004/2019г. по описа на ВРС не зависи изхода на гр. д. № 18864/2019г. по описа на ВРС, тъй като въпросът за установяване собствеността на процесната сграда към датата на смъртта на общия наследодател - ***** Д., вече е решен в производството по гр. д. № 2080/2019г. по описа на ВОС с влязло в законна сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван.

Отправеното искане е да се отмени определението в обжалваната му част.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещните страни – С. К. К. и И. К. Д., са депозирали отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 18864/20193г. по описа на РС – Варна е образувано по искова молба от С. К. К. и И. К. Д. срещу М. К. Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 30 от ЗН и чл.

34 от ЗС за намаляване на извършените от общия наследодател в полза на ответницата завещателно разпореждане и дарение, както и делба на недвижими имоти при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч. за ответницата. В исковата молба се излага, че ищците са деца, а ответницата преживяла съпруга на ***** Д., починал на 10.01.2019г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва наличието на съсобственост между страните. По отношение на вилната сграда твърди, че същата е била СИО до датата на сключване на брачния договор с Костадин - 16.11.2018г., по силата на който е станала нейна индивидуална собственост. В евентуалност, твърди, че е придобила ½ ид.ч. от сградата в СИО, а останалата ½ ид.ч. е придобила по давност, упражнявано през периода от 16.11.2018г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение, това на нейния съпруг. В евентуалност, сочи, че е станала собственик на другата ½ ид.ч. по силата на 2 завещание от съпруга й.

Преди завеждането на иска за делба, настоящите ищци са предявили срещу ответницата отрицателен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от вилната сграда, предмет на делбата. По образуваното гр.д. № 9004/2019г. по описа на ВРС ищците оспорват КНА № 14/25.01.2007г., в частта, с която ответницата е призната за собственик на ½ ид.ч. от сградата, като твърдят е същата е била индивидуална собственост на баща им. Ответницата е оспорила иска, като изложените от нея възражения са идентични на тези по делото за делба.

Производството по гр. д. № 18864/2019г. и гр.д. № 9004/2019г. по описа на ВРС са били спрени до приключване на гр.д. № 2080/2019г. на ВОС. След влизане в сила на постановеното по последното дело решение, с което е развален сключения на 16.11.2018г. брачен договор между М. Д. и Костадин Д., първоинстанционният съд е възобновил спряното гр. д. № 18864/2019г.

Същевременно, районният съдия е преценил, че производството по съдебната делба следва да бъде спряно отново поради наличието на преюдициален спор по гр.д. № 9004/2019г., което междувременно също е било възобновено.

Приел е, че с бъдещото решение по отрицателния установителен иск със СПН щял да се разреши въпроса дали ответницата има право на собственост върху ½ ид.ч. от сградата, която е предмет и на делбата и и този въпрос бил преюдициален спрямо иска за делба.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения, поради което решението по едното дело ще има значение за правилното разрешаване на спряното. В конкретния случай, с предявения установителен иск ищците са оспорили правото на собственост на ответницата върху ½ ид.ч. от вилната сграда. Твърденията на ищците по делото за делба са същите. Идентични са и възраженията на ответницата, които тя своевременно е релевирала с отговорите на исковите молби по двете дела, в частта досежно правата на собственост на вилната сграда. И по двете дела спорът между страните досежно вилната сграда е съсредоточен върху въпроса дали ответницата е собственик на ½ ид.ч. от същата, а не че някоя от страните е неин индивидуален собственик Така констатираният субективен и обективен идентитет между страните и част от предмета на делото за делба и установителния иск за собственост изключва наличието на преюдициалност между двете дела. Касае се за идентични спорове, което не е основание за спиране на съдебното производство за делба.

По изложените съображения, обжалваното определение в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260163 от 02.06.2023г., постановено по гр. д.

3

№ 18864/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4