Решение № 3559 от 17.06.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 17.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. МАРИНА ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10906 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от

01.04.2019г. по гр.д. № 22935 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 42-ри състав са отхвърлени исковете на И.Й.Г., ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието с адрес: гр. София, ул. „*******с правно основание чл.

49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 25/2015г. по описа на СИС при РС-Ловеч, И.Й.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Министерство на правосъдието на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 150лв., като е оставен без разглеждане евентуален обратен иск на Министерство на правосъдието срещу С.Д.А. за заплащане на сумата от 5000лв., С Определение №

72669/14.04.2020г. по гр.д. № 22935 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 42-ри състав е отхвърлена молба на И.Й.Г., ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 52295/17.04.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пошщата на 12.04.2019г., уточнена с молба от 07.06.2019г. от ищеца И.Й.Г.,

ЕГН ********** в частта, с която исковете му са отхвърлени. Посочил е, че неправилно районният съд приел, че няма проведено деликтно поведение на държавния съдебен изпълнител и на ответника. Установено било липсата на развитие по изпълнителното дело , самоотвод на държавния съдебен изпълнител без да бъде уведомен ищец водело до забава на изпълнителния процес

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 43444/22.05.2020г. по регистъра на СРС от ищеца И.Й.Г., ЕГН **********. Посочил е, че бил освободен от задължение за заплаща такси и разноски по делото и неправилно районният съд го осъдил да заплати такива на ответника. Не можело да се тълкува разширително чл. 78, ал. 7, изр.2 от ГПК и чл. 25, ал.1 от ЗПП.

Въззиваемият

- ответник по главните исковете и ищец по евентуалния обратен иск – Министерство на правосъдието е оспорило жалбите. Посочило е, че изпълнително дело било образувано на 20.03.2015г., на 21.08.2015г. било спряно, възобновено било на 30.05.2016г., ищецът бил взискател, не бил внесъл дължима такса за вписване на възбрана, осигурителен доход на длъжника бил несеквестируем, като на 29.08.2016г. ДСИ Цанкова се отвела. В последствие на 29.09.2016г. се отвела и ДСИ М., която междувременно установила, че по банковите сметки на длъжника се превеждали пенсията му и вдигнала наложения запор върху банковите му сметки, но по искане на длъжника конкретна сума била платена на взискателя, като 06.04.2017г. изпълнително дело било прекратено поради получаване на сумите от взискателя. Не било установено ищецът да е претърпял вреди от такава проведеното изпълнително производство, че е проведено неправомерно поведение по изпълнителното дело. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете и ответник по евентуалният обратен иск – С.Д.А., ЕГН са оспорили жалбите.

Посочила , че решението е правилно. Не било установено да е провела противоправно поведение в пряка причинно-следствена връзка от което да са произтекли вреди за ищеца. Не дължала уведомяване на взискателя за това, че се била отвела от изпълнителното дело. Основанията за отвода били посочени в акта за същото. Този отвод не довел до забавяне на делото

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

6900/19.01.2017г. по регистъра на СГС изпратена по компетентност на СРС на И.Й.Г., ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието с адрес: гр. София, ул. „*******с кото е опискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 49 и ч. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 5000лв. , ведно с лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия и бездействия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 25/2015г. по описа на СИС при

РС-Ловеч. Навел е твърдения, че в следствие на противоправно поведение на съдебния изпълнител по изпълнителното дело претърпял неимуществени вреди, представляващи психически тормоз, безсъние, уронване на човешкото достойнство, влошаване на здравословното му състояние – нива на кръвна захар, лечение с инсулин. Имало забавяне на изпълнителното дело , въпреки наложени запори върху банкови сметки, движимо имущество и земеделска земя не бил получил сумата по изпълнителния лист до края на

2016г., длъжникът бил адвокат и получавал хонорари, имало издадени изпълнителни листове в полза на длъжника . Заявил е, че внесъл 15лв. за запор на недвижим имот на длъжника, но отново не получил сума. Период на търпени болки и страдания бил от образуване на изпълнително дело до момента.

Ответникът Министерство на правосъдието в предоставения му срок е оспорил исковете.

Навел е твърдения, че проведено поведение от държавния съдия изпълнител е законосъобразно и не отговаря за вреди, за които е предявен иска. Изпълнително дело било образувано на 20.03.2015г., на 21.08.2015г. било спряно, възобновено било на 14.04.2016г., ищецът бил взискател, не бил внесъл дължима такса за вписване на възбрана, осигурителен доход на длъжника бил несеквестируем, като на 29.08.2016г. ДСИ Цанкова се отвела. Не било установено ищецът да е претърпял вреди от такава проведеното изпълнително производство, че е проведено неправомерно поведение по изпълнителното дело. Предявил е евентуален обратен иск срещу С.Д.А., с адрес: ***, ст. 311 с правно основание чл. 54 от ЗЗД вр. с чл. 203 от КТ за заплащане на сумата от 5000лв. Претендирал е разноски.

Трето лице помагач на страната на ответника: и ответник по евентуалния обратен иск С.Д.А. е оспорило исковете. Навела е твърдения, че проведено поведение от него като държавен съдия изпълнител било законосъобразно, ищецът не бил претърпял веди от него. Посочила, че била докладчик по изпълнителното дело от 11.08.2015г. до 29.08.2016г., взискателят бил освободен от задължение за плащане предварително на такси и разноски една от причините за същото било здравословното му състояние – диабет неинсулинозависим, отчет в отделение за социална и консултативна психиатрия в гр. Плевен. За всички действия на ДСИ взискателят бил своевременно уведомяван. Произнесъл по искането за спиране на делото и същото било потвърдено, в последствие възобновил делото, проучил имущественото състояние на длъжника, указал на взискател да плати такса за вписване на възбрана, защото от такава не бил освободен, наложил запори, установил че деклариран от длъжника доход пред НОИ е несеквестируем. Поведението й било законосъборазно, дори получавала допълнително възнаграждение за доказана професионална квалификация.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № ЛС-И-652/21.04.2008г., допълнително споразумение, съгласно които С. Д. А.-Ц.работи при Министерство на правосъдието като държавен съдебен изпълнител. С място на работа РС-Ловеч считано от 01.03.2015г., като на 14.09.2015г. е сключено допълнително споразумение, съгласно което на Ц.е определено допълнително възнаграждение по чл. 276, ал.2 от ЗСВ.

Приети са жалби от И.Г. и от М.Й.срещу действия на ДСИ Ц.от 13.04.2016г. и от 05.08.2016г. до Министъра на Правосъдието с искане изпълнително дел да се развие по-бързо и да си получи парите по изпълнителния лист.

Приети са медицинска справка, издадена от Директор на МЦ- Затвора, гр.

Ловеч, преписи от книжа за здравословно състояние на И.Г., съгласно които ищецът се води на учет като диабетик от 2015г. , на лечение с инсулин е от 25.03.2015г., на 02.11.2015г. е поставена диагноза „окапване на коса“, при прегледи през ноември 2015г. не е имал оплаквания, на 01.12.2015г. обявил гладна стачка и отказал да апликира инсулин за един ден, през декември 2015г. се оплакал от безсъние, предписани са му медикаменти, прегледан е на 10.09.2017г. поставена диагноза е диабет; на 22.08.2017г. му е назначено изследване, на 08.08.2017г. се оплаквал от болки в гърба; изследвана е захарта му на 04.08.2017г. , на 16.06.2017г. е установен обрив на ръцете му, консултиран е на 269.03.2017г.; , на 30.03.2018г. му е предписан алергозан, , на 16.03.2018г. се оплаквал от изтръпване на пръсти на ръка, оплаквания имал и януари и февруари 2018г. за обриви, такива оплаквания е имал и през 2016г. , когато се оплаквал и от главоболие, казвал и че има кръв в храчката.

Съгласно ЕР на ТЕЛК от 06.10.2014г. И.Й.Г. е с 63% ТНР с водещо заболяване „смесени и други разстройства на личността“, придружаващи такива „ неинсулинозависим диабет захарен; социалноадекватен слух на дясно ухо; девиация на носна преграда вдясно“.

Приети са заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20025/2015г. по описа на

СИС при РС-Плевен, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 20.03.2015г. на И.Й.Г. срещу Д.И.М.за събиране на суми по изпълнителен лист от 15.10.2014г. по дело № 471/2013г. на РС-Троян о в размер на 2500лв., ведно със законна лихва от 29.11.2012г. до изплащането й, на 27.03.2015г. е поискал опис на движимо и недвижимо имущество , на 31.03.2015г. е освободен от задължение за внасяне на разноски и такси по изпълнителното дело. С разпореждане от

23.03.2015г. ДСИ Д. се е отвела от делото, същото е поела ДСИ М.А., като е е изпратена ПДИ до длъжника, ДСИ А.се е отвела на 28.04.2015г., тогава се е отвела и ДСИ Поля Стоянова , на 12.06.2015г. взискателят е подал жалба срещу забавянето на делото, на 14.07.2015г. е подадена молба от длъжника за спиране на изпълнителното дело поради отмяна на решени5ето, по което е издаден изпълнителен лист по извънредния способ и връщането му за ново разглеждане, на 11.08.2015г. Министър на правосъдие е командировал С. ***, за да води изпълнителното дело , на 21.08.2015г.

ДСИ е спряла производството по делото по молбата на длъжника и това постановление за спиране е оставено в сила с Решение от 01.12.2015г. на ОС-Габрово. С разпореждане от 14.04.2016г. ДСИ е възобновил изпълнителното дело и е изискал справка за имущество на длъжника, включително и за банкови сметки и касетки в банки, за МПС, за земи, като са получени справки за банкови сметки за земи на длъжника., за МПС с разпореждане от 10.05.2016г. ДСИ е наложила запор върху банкови сметки на длъжника в Юробанк България“АД, върху МПС по справката на МВР, както и възбрана върху земите по справката от ОСЗ, разпоредено е да се уведоми взискател за действията по делото, на 06.07.2016г. е указано на взискателя да внесе дължима държавна такса за вписването на възбраната , на 28.07.2016г. му е указано, че не може да бъде освободен от задължение за същата , на 29.08.2016г. ДСИ Ц.се е отвела от изпълнителното дело поради подадени срещу нея от взискателя сигнали и жалби срещу действията й до Министерство на правосъдието и до съда.

Със Заповед от 12.08.2016г. ДСИ С.М.е определена от министъра на правосъдието да води изпълнителното дело , на 29.09.2016г. ДСИ М. е наложила запор върху банкова сметка ***“АД, като отново е указано на взискател да внесе такса за вписването на възбраната, такса е внесена на 12.10.2016г. и на 17.10.2016г. постановление за налагане на възбрана е съставено. Сумата от 424,45лв. е преведена по изпълнителното дело на 08.12..2016г. и същата е разпределена от ДСИ с постановление от 12.12.2016г., на

04.04.2017г. 242,83в. те са преведени за взискателя , на 16.02.2017г. като взискател е присъединен НАП за вземанията му по удостоверение от 27.01.2017г. Взискател е подал жалба на 28.10.2016г. до Министерство на Правосъдие срещу ДСИ М. , на 06.04.2017г.