Решение № 260009 от 15.08.2022, Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

№9 гр.Пирдоп, 15.08.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.

№ 78 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от А.Д.Д., ЕГН: ********** чрез адв.А.Д. от САК срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-София, представлявана от комисар Николай Николов, с която се иска да бъде осъден ответникът-работодател да заплати на ищеца-служител сумата от 1500 лв. /чийто размер впоследствие е намален в съдебно заседание на 1482.10 лв./, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г., както и сумата от 220 лв. /чийто размер впоследствие е изменен в съдебно заседание на 181.54 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2017г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020г. до момента на изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Ищецът в исковата молба твърди, че от 2014г. работи на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.Пирдоп, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР и съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител.

Сочи се, че работата в системата на дирекцията е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици на смените. През периода 18.02.2017г-18.02.2020г. А.Д. изпълнявал служебните си задължения на смени, които включвали полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден и така общо за периода е положил приблизително 1751 часа нощен труд. Според исковата молба положения от ищеца труд при сумирано изчисляване на работното време следвало да се изчислява съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР- в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън работното време следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители, работещи на смени.

В настоящия случай отношенията следвало да се уреждат съобразно разпоредбата на чл.187, ал.5 и ал.6 ЗМВР. Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи, като се счита, че в конкретния казус приложение намира чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В процесния период се сочи, че са действащи Наредба №8121з-592/29.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., съдържащи идентичен чл.3, ал.3, според който „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Сочи се още, че в двете наредби липсва изрична разпоредба, предвиждаща преизчисление на нощния труд в дневен, липсата на каквато норма обаче не следвало да се тълкува като законова забрана за преизчисление на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време и на неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следвало субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба се счита, че би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, което е недопустимо. Ищецът счита, че в настоящия казус съществуват всички законови предпоставки за уважаване на претенцията, тъй като между страните е налице служебно правоотношение; основното задължение на служителя да престира труд е изпълнено /като за процесния период е положен и извънреден труд/, а работодателят от своя страна не е изпълнил задължението си за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. С оглед на това следвало да бъде ангажирана отговорността на ГДПБЗН, която да заплати на своите служители паричната равностойност на положените часове нощен труд за процесния период, след преизчисляването им с коефициент 1.143, което обуславяло и правния интерес от завеждане на исковата молба. Сочи се, че към датата на завеждане на претенцията А.Д. е отработил 1751 часа извънреден нощен труд, като след преобразуване отработените часове се увеличават до 2001 часа и се получава разлика от 250 часа, които са останали незаплатени. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6 лв., т.е. задължението на ответника към ищеца за периода 18.02.2017г-18.02.2020г. възлизало на 1500 лв. Освен това, ответникът бил изпаднал в забава да изплати съответното възнаграждение, поради което дължал и мораторна лихва, която възлизала приблизително на 220 лв. за периода от 18.03.2017г. до 17.02.2020г.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като същата е взела становище по исковата молба чрез упълномощената гл.юрк. Д.И.Я.. Ответната страна оспорва изцяло исковете по основание и размер. Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен ответникът сочи, че следва да се прилагат чл.179 – чл.187а ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и не е налице празнота в нормативната уредба, като при условията на евентуалност се сочи, че при преизчисляване на тези часове положен труд, те не се явяват извънредни, тъй като не са действително отработени и признаването им за такива води до осигурителни права и при пенсиониране, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Според ответника неприложима в конкретните отношения била Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в нейния чл.9, доколкото същата касае трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон. Ответникът не се съгласява, че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, тъй като има издадени от министъра на вътрешните работи по делегация наредби относно реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР (наредба №8121з-776/29.07.2016г.) и относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд (Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.). Отбелязва се, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, което води до неприложимост на посочения в чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд, а при заместване за служителите на МВР с 8 към 8, коефициентът е 1. Счита се за необосновано искането за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, тъй като такова би се дължало само при доказателства за полагане на труд извън установеното работно време, а в случая ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, нито пък недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време. Сочи се, че ЗМВР ясно разграничава извънреден и нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона (чл.187, ал.6 ЗМВР), а възнагражденията за нощен труд, за какъвто се касае в случая, са посочени в Заповед на министъра на вътрешните работи (заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г.). В отговора на исковата молба се разсъждава подробно върху разликата между извънреден и нощен труд, като се сочи, че ищецът не прави разлика между двата вида труд. Цитират се и правни становища на специалисти в областта на трудовото законодателство. По отношение претенцията за лихва се сочи, че тя има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, а в случая поради недължимост на главните вземания и претенцията за лихва се явява неоснователна. С оглед на всичко изложено, ответникът иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски и се прави възражение срещу разноските на ищеца, тъй като не било доказано заплащането на адвокатското възнаграждение, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на същото възнаграждение.

В проведеното първо съдебно заседание на 23.09.2020г. ищецът А.Д.Д. не се явява, но се представлява от упълномощената адв.А.Д. от САК, която заявява че поддържа исковата молба, като в същото съдебно заседание е поискала изменение на исковите претенции, допуснато от съда.

В първото съдебно заседание ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, не изпраща представител, но е подадена писмена молба от процесуалния представител юрк. Д.И.- Я., с която исковете се оспорват и втора молба, с която е поискано спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК- поради наличие на отправено по искане на РС-Луковит по идентичен казус преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело №С-262/2020 на СЕС.

В съдебното заседание, проведено на 23.09.2020г., съдът е уважил искането на ответника за спиране на делото и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял настоящото дело до постановяване на решение по дело №С-262/2020 на СЕС. Софийски окръжен съд е потвърдил определението за спиране на делото. Решение по дело №С-262/2020 на СЕС е било постановено на 24.02.2022г., поради което с определение от 04.04.2022г. съдът е възобновил производството по делото.

В последното съдебно заседание ищецът А.Д. не се явява и не се представлява, но е подадена молба от процесуалния му представител, с която е заявено становище по съществото на делото. Адв.Д. моли съда да приеме, че са налице всички процесуални предпоставки за уважаване на исковите претенции в пълен размер, съобразно допуснатите изменения по чл.214 ГПК. Счита, че мотивите в постановеното решение на СЕС по дело №С-262/2020г са в синхрон с твърденията в исковата молба, като съдиите са взели предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня и са дали възможни алтернативи за реорганизация на българското законодателство. Предвид факта, че към настоящия момент все още не е извършена препоръчаната промяна на законодателството, съдът следвало да постанови своето решение по собствено убеждение, взимайки предвид конкретните факти по делото и постановената съдебна практика по подобни казуси. С молбата адв.Д. иска да й бъде присъдено възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като в процеса е представлявала клиента си безплатно.

В последното съдебно заседание ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР не изпраща представител, нито взема становище по съществото на делото в писмен вид.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна: