Решение № 486 от 30.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100314 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. К., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Б***, чрез пълномощника адв. М., с която е предявил против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от изп. директори С*** и И***, установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр.чл.22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г., е недействителен, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 143 и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договора за кредит - по т. 7 от Приложение № 1 и по чл. 4.

При условията на обективно и субективно кумулативно съединяване е предявен и втори главен установителен иск срещу другия ответник „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от управителя И***, с правна квалификация чл.124 ГПК вр.чл.26 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г. е нищожен.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца бил сключен Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г., по силата на който на последния била отпусната сумата от 3200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40% и ГПР 48,21%. Във връзка с посочения договор за кредит и на основание глава ІІ, чл. 4 от същия, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който ищецът дължи възнаграждение на посоченото дружество. Сочи, че възнаграждението се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Твърди, че този разход по кредита не бил включен в ГПР от „Кредисимо“ ЕАД. Ежемесечно с месечната си вноска, ищецът плащал такса поръчителство, въпреки че такава не била предвидена в основния договор.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от ищеца били събрани лихви, такси и комисиони, свързани с договора за кредит, които не били предвидени в него. Не било пояснено по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Счита, че в договора не са включени такси, комисиони и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 48.21%.

1

Това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същият би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Направен е опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД е „Кредисимо” ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо” ЕАД. Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основните договори за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „Кредисимо” ЕАД и, че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е, чрез нелоялна търговска практика, да се опита да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответниците, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит. В продължение на горното трябвало да се изтъкне и, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика.

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Сочи се, че доколкото договорът е акцесорен, единственото основание за сключването му е договорът за потребителски кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство, т.е. по същество се навежда твърдение за липса на основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство предвид недействителността на договора за потребителски кредит.

Конкретният договор обаче бил недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

На самостоятелно основание, заявява, че приложената по договора възнаградителна лихва, в размер на 40.00%, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.

10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната 2 лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице /кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай, дори не било от значение обстоятелството дали задължението по договора за кредит се приема като необезпечено или като обезпечено, тъй като сключеният договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД би следвало да се приеме като вид обезпечение по кредита. Уговорената възнаградителна лихва надхвърля и двете допустими хипотези, с което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и Д. И. К. е изцяло недействителен.

В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че следните клаузи по сключения между „Кредисимо” ЕАД и ищеца Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г. са нищожни, а именно:

1. т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор за потребителски кредит с № 2935256/07.03.2024г., съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 40,00% върху главницата;

2. чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г., съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последният следва да представи банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител“ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца, е нищожен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2935256/07.03.2024г. между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател. За обезпечаване на задължението на ищеца по договора за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител“ и „Ай Тръст“ ЕООД, като „поръчител“. По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към „Кредисимо“ ЕАД. Заявява, че в ГПР по кредита като разход е включена единствено възнаградителна лихва, като стойностите на ГПР и ГЛП са посочени в Приложение № 1 към договора за кредит. Оспорва твърдението, че за ищеца била задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

Съгласно раздел ІІІ, чл. 12 от ОУ към договора, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК. По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключване на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор 3 между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.