Решение № 53 от 26.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Хасково, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640200042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 10099168 на ОДМВР-Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Я. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.***********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Поддържа незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ, както и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. В писмено становище по делото се развиват подробни доводи в тази насока.

Твърди, че отговорността му е незаконосъобразно ангажирана, тъй като не е собственик на процесния лек автомобил, нито законен представител на дружеството – собственик.

Поддържа недоказаност на административното нарушение, както и липсата на квалифициращия признак „повторност“. Поддържа, че нарушението не е установено по надлежния ред.

Иска от съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К. за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково изразява становище в съпроводителното писмо към АНП. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а в 1 условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2024г., в 11:39 часа, в гр.Хасково, на бул. “Г.С.Раковски“ до фирма „Беттран“ в посока към центъра на гр.Хасково, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство и система тип ARH CAM – S1 с №120ссеf на преминал лек автомобил марка „******” с регистрационен номер *******. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 80 км/ч, в населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.

Установено е, че лекият автомобил е собственост на „********“ ЕООД – клон Стара Загора, а негов ползвател е жалбоподателят Я. Х. Г..

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш серия К №10099168, с който на жалбоподателя Я. Х. Г. е наложена глоба в размер на 200 лв.

ЕФ е връчен на 08.01.2025г., видно от известие за доставяне – обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

Електронният фиш е относително нов инструмент в административнонаказателните производства. С измененията в ЗАНН законодателят приравни същия на наказателно постановление. Това приравняване на наказателно постановление не е откъм реквизити, а откъм правни последици – иначе казано, с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление.

Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН, в това число такъв по чл. 57 ал.1 т.13 от ЗАНН /ред. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, а именно - дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Напротив, реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена – 2

ОДМВР-Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са посочени, регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая е посочен, собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочено лице, описание на нарушението – направено е, нарушените разпоредби – в случая са посочени, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са посочени.

Иначе казано, атакуваният електронен фиш формално съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Нещо повече – предвидено е, образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Такъв образец е утвърден със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. и атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи.

Използваното в конкретния случай техническото средство е от одобрен тип и е калибровано.

В административната преписка са представени Удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология – именно за техническото средство, използвано за измерване на скоростта и Протокол за извършена проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г. – от които става ясно, че използваното техническо средство е одобрено за употреба от БИМ и е извършено последващо калиброване в гр.София на мобилната система за видеоконтрол.

Детайлната уредба на работата със система за автоматизиран технически контрол от месец май 2015г. се съдържа в Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г. с последно изменение от 2018г.

Видно от представения Протокол за използване на техническо средство или система е, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от Наредбата и е попълнен Протокола по приложението по чл.10 ал.1.

Релевираната от жалбоподателя липса на реквизит в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., касаеща непосочване на номер на първото и последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не води до невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал на работа на процесното АТСС. В такава насока е и константната практика на Адм. съд Хасково /напр. Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г./ Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТСС и от същия може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното МПС е използвано именно в този интервал.

Съобразен е и чл.8 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на 3 разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – т.е както е направено и в случая – документираното с фотоснимка.

Видео клип е бил направен от автоматизираната система. Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата е, че системата е работила от 9:55 часа – до 12:05 часа. Заснетият автомобил е бил засечен в 11:39:28 сек – вътре в интервала на работа на системата.

Точното местоположение на заснетото МПС се съдържа в направената фотоснимка – в преписката, където са посочени точни GPS координати на мястото на заснемане 41.949900 и 25.556300.

В ЕФ е посочено, че МПС се е движело в гр.Хасково – т.е вътре в населено място /от там се извежда допустимата максимална скорост от 50 км.ч/ и по бул.“Г.С.Раковски“ до фирма „Беттран“, в посока центъра на гр.Хасково, което е достатъчно за съставомерните признаци на нарушението.

В ЕФ е посочено превишение на скоростта от 27 км.ч. Отчетената от АТСС скорост от 80 км.ч е намалена с 3 км.ч в полза на жалбоподателя, тъй като това е възможното отклонение при използваното измервателно средство и такива указания изрично са дадени – видно от писмо до Директорите на СДВР и ОД-МВР.

На следващо място, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП и чл. 188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.

Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация, която е предоставена по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП и в която собственикът е декларирал изрично кое е лицето, на което в съответния ден и час е бил предоставил собственото си МПС.

В случая обжалваният ЕФ е издаден спрямо жалбоподателя Я. Х. Г., но от приетата като доказателство справка за собственици на ПС, представена като част от АНП, се установява, че жалбоподателят е вписан не като собственик, а като ползвател на процесното МПС.

Собственик на процесното МПС е юридическо лице – „********“ ЕООД-клон Стара Загора.

Лизингът нито купува, нито продава. Той изобщо няма транслативен ефект, защото е особен договор за наем.

Лизингополучателят – в случая Я. Г., не е собственик на автомобила, а негов ползвател.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на 4 моторното превозно средство.

При извършена служебна справка в ТР не се установява Я. Х. Г. да е негов законен представител към датата на нарушението. Няма и данни по делото Г. да е лице, посочено от законния представител на юридическото лице, на което е предоставено от собственика управлението на моторното превозно средство.

В настоящия случай, в представената от административнонаказващия орган преписка липсват доказателства, но и не се твърди, че преди издаването на електронния фиш е била предприета процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДП и от собственика, който е юридическо лице, да са изискани данни за това кое е лицето, управлявало МПС, както и да е подадена декларация от законния представител на собственика, че именно на Г. е предоставен за управление към съответния момент автомобила.

Така, в крайна сметка не се доказва по безспорен начин, че именно жалбоподателят Я. Х. Г. е нарушил задължението по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въпреки, че е посочен като ползвател в справката, жалбоподателят не може да бъде адресат на електронния фиш на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Не може да се приеме също, че е налице идентичност между лицето, вписано като ползвател и лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство, тъй като нарушителят подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

В настоящото производство не се установява по предвидения в закона ред, че на посочените в електронния фиш дата и място именно жалбоподателят е управлявал описаното в санкционният акт моторно превозно средство, както и не се установява от представената от наказващият орган справка за собственост да е собственик на процесния автомобил.

С оглед на това, с ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик, не е законен представител на юридическо лице – собственик, нито лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция по аналогични случаи, в т.ч. със същия жалбоподател – Напр. Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а.н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г. - всички по описа на Административен съд – Хасково.

При неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на нарушението, то издаденият спрямо него санкционен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на упълномощения по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокат Д. К. от САК за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя безплатна правна помощ. Съдът намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. К. за основателно в размер на 400 лева, съобразно размера на наложеното с ЕФ наказание „глоба“ и с оглед разпоредбата 5 на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.