Решение № 694 от 24.07.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 390/2024
- Вид
- Решение № 694
- Подписан
- 24.07.2024
- В сила
- 23.07.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 694 гр. Бургас, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500390 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, подадена чрез пълномощник – ю.к.Михаил Караколев, против решение № 74 от 12.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 1418/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.22, вх.2, ет.8, представлявано от Владимир Милчев Тренчев, сумата от 94.92 лв. без вкл. ДДС, представляваща сбор от платени без основание такси, едностранно начислени от мобилния оператор по фактури № ***, с период на фактуриране: 07.12.2021 г. – 06.01.2022 г., № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., № ***, с период на фактуриране: 28.01.2022 г. – 27.02.2022 г., № ***, с период на фактуриране: 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. и № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
С решението „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 453 лв. за разноски по делото.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното 1 решение, като същото се счита за неправилно и необосновано. Сочи се, че по делото така и не станало ясно как ищецът е достигнал до размера на претенцията си, като въпреки многократно отправените искания от ответника за конкретизиране на кои точно суми във фактурите се претендират като неправомерно начислени, тези суми не били уточнени. Според въззивника, повечето въпроси към приетата от БРС експертиза били неотносими към предмета на спора или били по същество, но въпреки направените от него оспорвания, експертизата била допусната с тези въпроси. Сочи се, че дори и след експертизата ищецът не е уточнил неправомерно начислените суми, като изненадващо съдът е заявил, че доказателствената тежест е за ответника да установи, че е начислил правилно сумите във фактурите, игнорирайки дадените преди това от него указания на ищеца. В тази връзка се сочи, че с депозираните от ответника писмени бележки същият е посочил подробно коя сума как и защо е начислена, но тези обяснения не са били взети предвид от съда при постановяване на решение. На следващо място, въззивникът счита, че БРС е постановил немотивирано решение, като неправилно се е позовал на приетата по делото експертиза, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на „А1 България“ ЕАД, изследвало е само един от приложените по делото документи – Приложение № 1/03.12.2021 г., без да вземе предвид предхождащите Приложения, по които има начислени суми във фактурите. В тази връзка се сочи, че в съдебно заседание ответникът е поискал от съда да не приема експертизата, тъй като тя не е изследвала цялата информация, но възраженията му били игнорирани от съда и заключението било прието. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено искане за задължаване на ищеца да конкретизира сумите по фактурите, които претендира да са начислени неправомерно и как е формирана цената на иска, което е оставено без уважение от БОС, тъй като искането е направено от ответника в първата инстанция и в резултат е депозирана молба-уточнение от ищеца, а въззивният съд не констатира нередовност на исковата молба. Във въззивната жалба е направено и искане за назначаване на нова съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на постановените в първата инстанция въпроси и вещото лице да изготви заключението си на база всички представени по делото документи. Това искане също е оставено без уважение от настоящия съд, тъй като ответникът е имал възможност при оспорване на приетата от БРС експертиза да поиска допълнителна или нова експертиза, ако за него са останали неизяснени въпроси, което обаче не е сторил, поради което направеното пред въззивния съд искане е преклудирано, като не са налице и процесуални нарушения на БРС по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД, представлявано от управителя Владимир Тренчев, в който 2 са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея оплаквания, като е изразено съгласие с приетите от районния съд правни изводи. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Производството по гр.д.№ 1418/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД за заплащане на сумата от 94.92 лв. без ДДС, представляваща платени от ищеца без основание такси, едностранно начислени от ответника по фактура № ***, с период на фактуриране:
07.12.2021г. - 06.01.2022г.; фактура № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021г. 27.12.2021г., фактура № ***, с период на фактуриране: 28.01.2022г. - 27.02.2022г., фактура № ***, с период на фактуриране: 28.12.2021г. - 27.01.2022г., фактура № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г., и фактура № ***, с период на фактуриране: 28.11.2021г. - 27.12.2021г., издадени на основание Договор за мобилни услуги № **** от 14.10.2019г. и Договор за мобилни услуги № **** от 03.12.2021 г.
Изложени са твърдения, че ищецът е потребител на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети), предоставяни от ответното дружество по силата на сключени между страните договори за мобилни услуги от 14.10.2019 г. и от 03.12.2021 г., като ответникът е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, в различен размер от договорените такива – фактурирана месечна такса в двоен размер от договорената за пакет мобилен интернет или фактурирана такса при липса на договорен такъв пакет. Твърди се, че от страна на ищеца били отправяни многократни искания към оператора за преустановяване на неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените, но не последвал никакъв отговор и понеже неплащането на издадена фактура би довело до прекъсване на доставката на мобилните услуги, ищецът бил принуден да заплати всички фактури в срок. В исковата молба са изложени подробни доводи за надначисляване на такси по всяка от процесните шест броя фактури, като се сочи, че общият сбор на платената разлика над договорените такси е в размер на 94.92 лв., която е платена от ищеца без основание, поради което се претендира нейното връщане.
В допълнителна молба-уточнение ищецът конкретизира претенцията си, като 3 уточнява, че претендираните суми се отнасят до надплатени месечни такси и пакет „интернет услуга“ над договорените, като сумите, претендирани като неоснователно начислени, са получени след приспадане на действително договорените такси и мобилни услуги и направеното потребление, и разликата до действително заплатената сума по фактурите като обща фактурирана сума за съответния мобилен номер.
В депозирания писмен отговор ответникът „А1 България“ ЕАД е оспорил исковата претенция като неоснователна. Сочи се, че всички суми по процесните фактури са начислени съгласно уговорките в сключения между страните договор № *** и приложенията към него.
По делото са ангажирани писмени доказателства за установяване на изложените от страните твърдения и възражения, както и съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на задължението.
След обсъждане на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество като издател на фактурите не е успял да докаже защо и как са се получили начислените суми по всички процесни фактури и дали е предоставил фактурираните услуги по вид, количество и стойност на потребителя, като от представените фактури не може да се установи какви точно услуги е ползвал ищеца и дали начислените суми са формирани съгласно договорените тарифи, което е неясно и от записванията във вътрешната счетоводна програма на ответното дружество. Прието е за установено също, че по фактурите има начислени няколко еднакви месечни абонаментни такси, сборът на който не отговаря на договореното, отразени са изваждания от стойностите за месечна такса и мобилен интернет в графа „отстъпки”, което още повече затруднява крайния потребител да се осведоми какво именно плаща и за какъв период. В тази връзка и кредитирайки изготвената по делото експертиза, БРС е приел, че размерът на платените суми над договорените възлиза на 190.83 лв., а с исковата молба се претендират 94.92 лв., поради което претенцията е основателна. По тези съображения, съдът е уважил предявения иск като основателен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните в процеса доказателства, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като във въвзивното производство 4 не са ангажирани относими и допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо събраните доказателства да се възпроизвеждат и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за основателност на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, като ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, за допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест. Противно на твърденията на въззивника, с определението на БРС по чл.140 ГПК, надлежно връчено на ответното дружество, съдът е извършил доклад на делото на основание чл.146, ал.1 ГПК, като е разпределил и доказателствената тежест между страните – на ищеца е указано за тежестта да установи плащането на процесната сума, а на ответника е указана тежестта да докаже наличието на основание за получената сума от ищеца ( в което се включва установяване за каква услуга, период и в какъв размер е дължима сумата), в съответствие с което страните са ангажирали доказателствата си. В този смисъл, БРС не е допуснал твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение, поради което тези възражения са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника за допуснато от районния съд процесуално нарушение, неуважавайки възражението му за нередовност на исковата молба и игнорирайки възраженията му по приемане на изготвената съдебносчетоводна експертиза. В случая, във връзка с дадените от съда указания, ищецът е уточнил исковата си претенция с допълнителна молба от 05.06.2023 г., в която е заявил как е формираната претендираната сума, представляваща цена на иска. А що се отнася до доводите против приемането на експертизата, следва да се отбележи, че при оспорването на заключението ответникът не е направил искане за допускане на допълнителни задачи към вещото лице или за назначаване на нова експертиза, което страната би следвало да стори, ако е считала, че по делото са останали неизяснени въпроси. Ето защо, не са налице твърдяните от въззивника процесуални нарушения, като на това основание не са уважени от настоящата инстанция и доказателствените искания във въззивната жалба, поради липса на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК.
Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/450e9d4b-62c0-48d0-9383-49692e8a3235