Решение № 182 от 16.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. гр. Хасково, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200695 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Р. Р. Р. от град Пловдив срещу Наказателно постановление № 8724 от 21.06.2024 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.

5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, същото било необосновано и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се от страна на жалбоподателя, че имало несъответствия между текста на акта за установяване на административно 1 нарушение и наказателното постановление и несъответствие между текстовата част, описваща фактическото положение и изписаните за нарушени правни норми, откъдето не ставало ясно за какво бил санкциониран - за тежко или извънгабаритно ППС, като се развиват конкретни доводи. Счита, че деянието било несъставомерно и материалният закон бил приложен неправилно и се излагат подробни и конкретни аргументи в тази насока.

Освен това, не бил изпълнен от фактическа страна приложеният от наказващия орган административнонаказателен състав, доколкото осъществяването на движение и управление на тежко ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, с което е извършван превоз на ВСМ не било съставомерно, като доводите за ангажиране на отговорността се градели на обстоятелства, които сам наказващият орган възприел, че не са налице, а и неизяснен бил моментът с разликата между замерения тонаж и вписания в кантарната бележка и оспорва замерванията да са извършени съобразно нормативните изисквания. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност – изменено в частта относно размера на административната санкция и същият бъде намален съгласно законовия минимум.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител, като заявява писмено становище по доказателствата и по същество.

Административнонаказващият орган - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, също редовно призован, не се явява, като изпраща упълномощен представител – юриск. Г. К., който оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната неоснователност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, 2 намира за установено следното:

На 22.05.2024 г. в около 10:29 часа, по път І – 5 км. 296+600, посока град Пловдив – град Хасково, преди разклона за град Хасково свидетелите Д. Г. З. на длъжност инспектор, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура” и С. М. Б. – специалист в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура” забелязали движение на тежкотоварни пътни превозно средство - товарен автомобил, марка „МАН”, с рег. № СВ 4621 СВ с четири оси, с две управляеми оси, превозващо товари – посочено е ВСМ. Решили да предприемат проверка и спрели превозното средство, като установили, че същото било управлявано от жалбоподателя Р. Р. Р. въз основа на Пътен лист № 170336 за дата 22.05.2024 г., издаден от „Еврострой Кънстракшън“ ЕООД, град Асеновград. В хода на същата било установено, чрез измерване от контролните органи с техническо средство /ролетка № 1308/18 /5м/ разстоянието между осите – 1.40 м, а след измерване на място с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел РW – 10 № К02000008 - че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 25 300 кг, а общата маса на ППС била 41 000 кг, като било отчетено претоварване с 9000 кг, за което бил съставен Протокол за измерване на превозно средство № 000060/2024, а според издадената и приложена по делото като доказателство кантарна бележка № 124898 от 09.05.2024 г, издадена от „АБ“ АД, град брутното тегло било 38500 тона. След проверка на транспортните документи било установено, че водачът не бил в състояние да представи разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. С оглед на това и след като преценили, че последният осъществява движение на тежко пътно превозно средство в нарушение на изискванията на закона, срещу Д. П. З. е съставен от свид. Д. Г. З., на същата дата, в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № 0010130, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната предвидена за това графа вписал, че възразява.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения 3 срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на датата на неговото съставяне – 22.05.2024 г.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата наложил процесната административна санкция за нарушение по чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Г. З. и С. М. Б. относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. По тях впрочем не се и спори от страна на жалбоподателя, поради което не се налага по – обстоен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ‚а“ от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без 4 пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). В чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба е предвидено, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата, а в чл. 37, ал. 1, т. 1 е предвидено, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, според която извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.

25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени някои измежду визираните в т. 1 - 6 дейности, а конкретно т. 2 предвижда движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, 5 които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като доводите на пълномощника в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни.

Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена. Защитата е срещу фактите, а твърдения за всеки един от обективните признаци от състава на административно нарушение са включени и ясно и недвусмислено се сочи, че процесното движение е извършено без разрешение, а дали липсата на разрешение е поради неплатена такса или друга причина, в случая е въпрос, който не касае пряко проблематиката с описанието на нарушението, но може и следва да бъде поставен при изследването по същество, в случай, че е необходимо за изясняване на цялостната картина по случая.