Определение № 2125 от 26.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2125 гр. Бургас, 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Р. Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501208 по описа за 2024 година Производството е по чл.129,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Станка Савова, процесуален представител на ищците С. С. С. и М. С. С. против протоколно определение от 17.06.2023г, постановено по гр.д.№ 279/2023г по описа на РС –Айтос, с което е върната исковата молба на жалбоподателите против Г. С.

М. и Е. Р. Б. поради неотстраняване на констатирани нередовности в указания затова срок.Жалбата е подадена в законния едноседмичен срок – определението е връчено на адв.Савова на 27.06.2024г, а жалбата е постъпила на ел.поща на съда на 04.07.2024г, от лица с правен интерес да обжалват и е допустима.В нея се сочи, че съобщението, с което съдът е указал на ищците да отстранят констатирани нередовности по предявените искове по чл.37 ЗН е връчено на лице, което е юрист във фирма, помещаваща се в съседен на адв.Савова офис, тя е отсъствала от кантората поради здравословни проблеми и поради това съобщението с указанията на съда не й е предадено.Счита, че съдът неправилно е приел, че тя е редовно уведомена за тези указания и е прекратил делото.Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се ангажират доказателства.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Гр.д.№ 279/23г на районен съд –Айтос е образувано по повод постъпилата искова молба от С. С. и М. С. против Г. М. и Е. Р. Б., с която се предявява иск за намаляване на дарствено разпореждане от страна на общия наследодател на ищците и първата ответница С. С. М., обективирано в нотариален акт № *, том *, н.д.№*/2002г, с който ответницата М. е надарена с 1

5/8 ид.ч. от подборно описани в исковата молба недвижими имоти, впоследствие дарени от последната на ответницата Е. Б. и отмяна на двата нотариални акта за дарение до размера на запазената част от наследството на двамата ищци.Съдът е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 19.01.2023г, като в изпълнение на дадените указания ищците са уточнили, че са предявени искове против първата ищца с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на накърнена с дарствено разпореждане запазена част от наследството от наследодателя С. М. в размер на 10/72 ид.ч. за всеки от ищците, както и искове за отмяна на извършеното с нот.акт № *, том * нот.дело № */2015г дарение от страна на ответницата Г. М. в полза на дъщеря й Е. Б. до обема на накърнената запазена част – 10/72 ид. ч.Посочена е цена на иска по чл.30 ЗН -1737,30лв / макар искът по чл.30 ЗН да е неоценяем, поради което указанията за посочване на цена на тези искове са неправилни/.

Ищците са посочили също, че исковете по чл.37 ЗН са предявени при условия на евентуалност, но всъщност са кумулативно предявени с исковете по чл.30 ЗН и са прецизирали петитума на тези искове в „горния смисъл“, а именно да се отмени нотариалния акт за дарение, сключено между двете ответници до размера на запазената част -10/72 ид.ч. Представена е и актуална данъчна оценка на имота – л.37 от делото. Съдът е преценил, че исковете по чл.30 ЗН са преюдициални по отношение на исковете по чл.37 ЗН, разделил е производството по тях и спрял производството по гр.д.№ 279/23г /образувано по исковете по чл.37 ЗН след разделянето / до приключване на гр.д.№41/23г.

По гр.д.№41/23г на РС –Айтос е постановено и е влязло в сила решение, с което е възстановена запазената част от наследството на двамата ищци, като е намалено дарението на 5/8 ид.ч. от процесния имот-двуетажна масивна сграда и навес в полза на ответницата Г. М. с размера на запазените части на двамата ищци, а именно по 25/192 ид.ч. за всеки от тях. След влизане в сила на това решение на 15.05.2024г /видно от отбелязването на печата на л.59 от делото/, съдът е постановил определение №342/28.05.2034г, с което е докладвал предявените искове по чл.37 ЗН като такива за отмяна на направено дарение в полза на Е. Б. до обема на запазената част на двамата ищци от 10/72 ид.ч.; разпределена е доказателствената тежест и е насрочено делото в открито съдебно заседание/без да е възобновено производството по делото/.

Едновременно с това са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, а именно : да се представи актуална данъчна оценка, да се посочи цената на иска по чл.37 ЗН по правилата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК и да се внесе ДТ в размер на 1% от цената на иска за всеки ищец.Указано е, че при неизпълнение в указания едноседмичен срок следва връщане на исковата молба.Определението, съдържащо посоченото разпореждане е връчено на 03.06.2024г на адв.Савова, чрез лицето Р. Т., посочен като сътрудник.В едноседмичен срок не е последвало отстраняване на посочените нередовности и съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството с протоколно определение от 17.06.2024г.

Изложените в частната жалба твърдения, а именно, че процесуалният представител на ищците не е бил уведомен от лицето, получило съобщението – Р. Т., тъй като е отсъствал от кантората по здравословни 2 причини не се подкрепят от никакви доказателства.Те по-скоро сочат на искане за възстановяване на срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности по исковата молба, но ищците изрично са заявили, че не желаят възстановяване на срок по смисъла на чл.64 и сл. ГПК.Независимо от това, подадената частна жалба е допустима и въззивната инстанция дължи цялостна проверка на обжалвания съдебен акт – съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР №6/15.01.2019г по т.д.№6/2017 на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.В конкретния случай съдът следва да извърши проверка дали дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по подадената частна жалба са правилни и съответно тяхното неизпълнение в указания срок е довело до прекратяване на производството. Определението за прекратяване производството по делото на основание чл.129,ал.2 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда, с което производството по делото е оставено без движение рефлектират и на определението за прекратяването му. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото – така в Решение № 438 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. Д. № 76/2011 г., III г. о., ГК , Решение № 434 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. Д. № 700/2009 г., I г. о.

На първо място, съдът е дал указания да се представи актуална данъчна оценка на недвижимите имоти.Настоящият състав счита,че това не е било необходимо, тъй като след постановяване на първото разпореждане за оставяне без движение на исковата молба ищците са представили актуална данъчна оценка – л.37 от делото.Евентуалната промяна в данъчната оценка на недвижимите имоти в хода на производството не води до промяна на цената на иска и съответно на дължимата държавна такса.Меродавна е данъчната оценка към момента на предявяване на иска, като от нея се определя цената на иска по аргумент на чл. 70, ал. 1 от ГПК .Искът е предявен на 18.01.2023г, а данъчната оценка е от 01.02.2023г. В ГПК не е предвидена възможност за промяна на цената на иска при промяна в данъчната оценка на недвижимия имот- така в определение № 202 от 25.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2104/2016 г., III г. о., ГК, определение № 94 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 63/2012 г., I г. о. и др.С определението си от 30.03.2023г съдът е приел, че са предявени два иска, единият от които е с правно основание чл.37 ЗН за 3 отмяна на дарение, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК – в размер на данъчната оценка, като в молбата си от 07.02.2023г ищците са посочили, че искат отмяна на дарението до размера на тяхната запазена част – 10/72 ид.ч. от имота.В самото си определение от 28.05.2024г, с което е докладвал делото и го е насрочил в открито съдебно заседание и същевременно е оставил исковата молба без движение, съдът е посочил, че ищците претендират отмяна на дарението до размера на запазената им част от 10/72 ид.ч. Това означава, че към момента, в който е уточнена исковата молба за първи път е било възможно да се определи както цената на иска, така и размерът на дължимата от всеки ищец държавна такса на база представената към този момент актуална данъчна оценка. По тези съображения са неправилни и указанията за уточняване на цената на иска по чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК, тъй като при изрично посочване, че се иска отмяна на дарението за 10/72 ид.ч. от имотите са всеки ищец и при представената данъчна оценка е било възможно да се определи цената на всеки иск.

Действително, посочването на цената на иска е задължение на ищеца – чл.127, ал.1, т.3 ГПК, но в конкретния случай тя е определяема.

Що се отнася до указанията да се внесе 1% върху цената на иска от всеки от ищците, следва да се има предвид, че е постоянна практиката на ВКС, че указанията на съда по чл.129, ал.2 ГПК следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът.Указанието на съда да се внесе от ищците държавна такса от 1% върху цената на исковете от всеки от ищците са неясни и неконкретни. След като за съда е било ясно, че се претендира отмяна на дарение до обема на запазените части на двамата ищци от имотите, предмет на дарението, представена е и данъчната оценка на същите, съдът е бил във възможност точно да определи и укаже на ищците какъв е размерът на дължимата държавна такса. Като не е направил това, той не е изпълнил задължението си да даде ясни, конкретни и точни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба.Отделно и само за пълнота, не е указано на ищците, че следва да се представи документ, удостоверяващ внасянето на държавната такса по сметка на АРС, каквото е изричното изискване на чл.128,т.2 ГПК.Освен това по делото липсва определение за възобновяване на производството след отпадане на основанието за спиране- разрешаване на преюдициалния спор с влязло в сила решение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е основателна, а атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.06.2024г, постановено по гр.д.№279/2023г на АРС, с което е върната исковата молба на С. С. С. и М. С.

С. против Г. М. и Е. Р. Б. за отмяна на дарение, обективирано в нот.акт № *, том *, н.д.№*/2015г и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на АРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5