Определение № 2996 от 25.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2996

Окръжен съд – Варна

25.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502330 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51973/31.07.2020 г., депозирана от „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение от 3136/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 25 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че М. И.

Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Врана, бул. „Владислав Варненчик“ № 142, ет. 5, ап. 18, НЕ ДЪЛЖИ на въззивника СУМАТА от 6 091.12 лв. /шест хиляди деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, начислена по фактура № 0278593469/05.04.2019г., за периода от 22.12.2016г. до 21.12.2017г. за електрическа енергия по партида с абонатен № 0802211081, клиентски № 1200013061 и с адрес на потребление гр. Балчик, ж.к. “Балик“ бл.

34, вх. Б, ет. 1, ап. 3.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 53992/10.08.2020 г. от въззиваемата страна М. И. Г. , действаща чрез адвокат Стилян Андреев.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното 1 производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски за две инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение . Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като:безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; на 21.12.2017г. е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч; на 04.04.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура № 0278593469 на стойност от 6 091,12 лв.

Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в е невизуализирания регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира изложените в нея твърдения и основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни. Счита, че съдът правилно е установил и описал фактическата обстановка по делото, поради което правилно е приел, че предявения от ищцата иск е основателен и доказан. Счита, че текстът на чл. 50 ПИКЕЕ е 2 неприложим към конкретния случай, доколкото тази разпоредба предвижда неточно отчитане на СТИ поради дефект в самото устройство, а по делото се е установило, че процесният електромер е изправен. Твърди, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ би могъл да служи за основание за едностранно коригиране на сметката, то същият не може да се приложи и поради факта, че останалите разпоредби от ПИКЕЕ, съответно от чл. 1 до чл.

47 и от 52 до чл. 56 доколкото същите са били отменени от 14.02.2017г., а извършената проверка на обекта на потребление е била на 14.02.2017г. Сочи, че дори самият текст, който предвижда едностранна корекция на сметките, да не е изрично отменен, то след отмяна на текстовете, които уреждат самата процедура за това, е изключена възможността за прилагане на същата. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на клиенти към преносната мрежа, отчитането на ел. енергия за битови абонати следва да се осъществява само по две тарифи – дневна и нощна, а в случая се е установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва изрично и индивидуално уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от този тип отчитане. Твърди, че по делото не се е установило безспорно, че при монтиране на процесното СТИ, същото е било с нулеви показатели в регистър 1.8.3., като това не се установява и от протокола за монтиране на електромера от 06.07.2015г. Заявява, че от доказателствата по делото не може да се установи и в кой отчетен период и по коя тарифа е преминала отчетената в скрития регистър енергия, като и в заключението на вещото лице е посочено, че е невъзможно това обстоятелство да бъде установено по несъмнен начин.

По изложените съображения, въззиваемият моли въззивната жалба да бъде приета за неоснователна, а атакуваното решение да бъде потвърдено в цялост. Претендира сторените разноски и в двете инстанции, включително и заплатения адвокатски хонорар.

Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51973/31.07.2020 г., депозирана от „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Веселина Маринова, срещу Решение от 3136/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2220 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 25 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2330/2020 г. на ОС-Варна за 18.11.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4