Решение № 5456 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5456 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110172552 по описа за 2024 година

Ищецът Ч. Т. Ц. твърди, че срещу него и неучастващото в настоящото производство лице Е**** Ц.а се води води изпълнително дело № 20177****400994 по описа на ЧСИ М* М**, което дело е образувано въз осн*а на изпълнителен лист, издаден на 29.09.2016г. по частно гражданско дело 35854/2016г. по описа на СРС, 78 състав за заплащане на следните суми, а именно: сумата в размер на 1581.20 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода 10.2013г.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на *** лева лихва за забава за периода 12.11.201 Зг.-12.03.2016г., както и сумата в размер на **** лева - разноски по делото.

Ищецът твърди, че изпълнителното производство било образувано на 30.11.2016г., а последното изпълнително действие – запор върху банк*и сметки - срещу него било извършено на 26.08.2024г. в иск*ата молба се прави заключение, че притезанието на вземанията е погасено към 26.08.2024г. Ищецът пос*а, че евентуалните изпълнителни действия срещу другия солидарен длъжник по изпълнението нямат сила по отношение на него.

Ищецът моли съда да установи със сила на пресъдено нещо, че ищеца Ч. Т. Ц. не дължи по отношение на ответника „Т*******“ ЕАД сумата в размер на сумата в размер на сумата в размер на 1581.20 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода 10.2013г.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. до 1 изплащане на вземането, както и за сумата в размер на *** лева лихва за забава за периода 12.11.2013г.-12.03.2016г., както и сумата в размер на **** лева - разноски по делото. Претендира разноски в настоящото исково производство.

В писмения си отговор ответникът осорва иска. Посочва, че с депозирана от „Т*******“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 20177****400994 по описа на ЧСИ М* М*ов, с рег.№ **** на КЧСИ.

Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 3ЧСИ. На 13.06.2019г. взискателят е депозирал молба с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. На 26.08.2019г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника. В отговора се поддържа становище, че при упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ давност не тече след акта на упълномощаване.

Ответникът моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.

В съдебно заседание на 28.11.2025г. съдът обяви за безспорно, че при образуване на посоченото изпълнително производство взискателят е упълномощил ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ, и е подал молба за извршване на изпълнително действие на 13.06.2019г.В същото заседание съъдът издаде удостоверение на ответника за снабдяване с информация от ЧСИ за изрично поисканите, както и за извършените изпълнителни действия както по силата на упълномощаването, така и по нарочна молба на взискателя. Ответната страна не се възползва от удостоверението.

Съдът намира иска за основателен. В тежест на ответната страна бе да ангажира доказателства за извършени и/или изрично поискани изпълнителни действия, прекъсващи давността за процесния дълг.

Съдът не възприема становището на ответното дружество, че упълномощаването по по реда на чл. 18 ЗЧСИ спира изтичането на давноста, независимо от това дали изпълнителят е предприемал действия или не. Ако тази теза се приеме, всъщност ще се даде формално законна въъзможност да се заобиколи изложеното в задължителна практика на ВКС становище, че по време на изпълнението давност тече. Съдът намиира, че упълномощаването не освобождава упълномощителя от задължението да полага за своите интереси необходимата грижа, включително като проверява и коригира дейността на пълномощника. В настоящия случай – въпреки дадената от съда възможност – ответната страна не събра доказателства, че е полагала за своите интереси в изпълниителното 2 производство дължимата грижа след 13.06.2019г. До налагането на цитирания от ищеца запор – 26.08.2024г. са изтекли повече от пет години, поради което притезаниието на процесния дълг е погасено.

Ответната страна дължи на ищеца съдебни разноски в размер на *** евро, като възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ищцовата страна е неоснователно.

Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч. Т. Ц. ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Т*******“ ЕАД в размер на сумата в размер на **** евро - главница за потребена топлинна енергия за периода 10.2013г.-03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на **** евро - лихва за забава за периода 12.11.2013г.12.03.2016г., както и сумата в размер на ***** евро - разноски по делото, предмет на изпълнително дело № 20177****400994 по описа на ЧСИ М* М******.

ОСЪЖДА ответника да заплати наа ищеца *** евро разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3