Решение № 8963 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8963 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110120097 по описа за 2022 година

Ц. И. Станьова е предявила срещу „....ЕООД евентуално съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство №4429773 е нищожен поради нарушение на добрите нрави, при условията на евентуалност, че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и евентуално на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП и евентуално поради противоречие със закона-чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК..

Ищцата твърди, че е сключила договор за паричен заем

№4429773/15.03.2022 с „...“АД.Твърди, че съгласно договора ищцата следва да върне на 12 вноски сумата от 2 101.44 лева, при сума на получаване 2000 лева.Поддържа, че във връзка с договора за паричен заем е сключила с ответника договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който трябва да заплати сумата от 622.56 лева, разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 51.88 лева.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26., ал.1, пр.3 от ЗЗД.Накърняване на добрите нрави е налице, когато има значителна нееквивалентност между насрещните 1 престации.Твърди, че по този начин се нарушава и принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.Поддържа, че в случая е налице нееквивалентност доколкото сумата от 622.56 лева представлява 1/3 част от заемната сума по договора за кредит.Отделно от това срещу заплащане на сумата ищцата не получава нищо като насрещна престация.Освен това твърди, че договорът е нищожен, тъй като заобикаля закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.Поддържа, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено при смятане на ГПР, тъй като общия разход по кредита на потребителя са всички разходи, включително лихви, такси, комисионни , възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи.Твърди, и че договорът за поръчителство е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „....ЕООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем №4429773 от 15.03.2022 „...“АД е предоставил на Ц. И. Станьова сумата от 2000 лева в заем, при обща дължима сума в размер от 2101.44 лева, платима на 12 седмични вноски от по 175.12 лева.

По силата на договор за предоставяне на гаранция №442973 от 15.03.2022 Ц. И. Станьова в качеството на потребител е възложила на „....ЕООД да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на парични задължения/ в полза на „...“АД с наредител потребителят с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за паричен заем №4429773 от 15.03.2022 „...“АД е предоставил на ищцата Ц. И. Станьова сумата от 2000 лева в заем, при обща дължима сума в размер от 2101.44 лева, платима на 12 седмични вноски от по 175.12 лева.

По силата на договор за предоставяне на гаранция №442973 от 2

15.03.2022 ищцата Ц. И. Станьова в качеството на потребител е възложила на ответника „....ЕООД да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на парични задължения/ в полза на „...“АД с наредител потребителят с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем.Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението ищцата в качеството на потребител дължи на ответника сума в размер от 622.56 лева.

Съдът намира, че в случая договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е нищожен поради противоречи с добрите нрави. Принципът на „добрите нрави“ се засяга винаги, когато има нееквивалентност на престациите по договора.В случая възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ се дължи само за ангажимента на поръчителя да плати, като не е обвързано с реалното плащане по кредита.В този смисъл срещу възнаграждението по договора за гаранция не е налице насрещна престация.

Освен това възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ е в размер от 622.56 лева, което представлява 1/3 от сумата по договора за заем.Съдът намира, че уговорката за възнаграждение представляващо 1/3 от договора за заем също нарушава принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ишцата.В случая е налице нееквивалентност на престациите, тъй като договореното възнаграждение на поръчителя /гаранта/ е в размер от 622.56 лева и съставлява допълнителна сума, представляваща 1/3 от заема. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения и принципа на справедливост.Освен това въведеното допълнително възнаграждение представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР на договора за заем.Установеният по договора за заем ГПР е 45, 45 %, но той не включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.С начисляването на възнаграждението за гаранцията се превишава максимания размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.С оглед на което със сключването на договора за гаранция /поръчителство// се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което също води до недействителност на договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.

3

Отделно от това този договор нарушава принципа на справедливост и добросъвестност, тъй като гарантът /поръчителят/ е свързано лице с кредитора по договора за заем..

Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника „....ЕООД е „...“АД. „...“ АД е и кредитор по договор за паричен заем, сключен с ищцата. В този смисъл ищцата е сключила договор с ответника да гарантира за изпълнение на задължението сам пред себе си срещу възнаграждение от 1/3 от кредита, което също нарушава принципа на добросъвестност.

С оглед на изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е нищожен поради нарушение на принципа на „добрите нрави“ на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 50 лева – държавна такса.

Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД сключения между „....ЕООД и Ц. И. Станьова, ЕГН**********, с адрес:с. ..., договор за предоставяне на гаранция №4429773 от 15.03.2022.

ОСЪЖДА „....ЕООД да заплати на Ц. И. Станьова ЕГН**********, с адрес:с. ..., със съдебен адрес:..., ет.3, ап.Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.

4

ОСЪЖДА „....ЕООД да заплати на адв. Д. В. М., процесуален представител на Ц. И. Станьова, ЕГН**********, с адрес:..., ет.3, ап.Б, на основание чл.38 от ЗА сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5