Протокол № 1071 от 06.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1071 гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220102625 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът АПС БЕТА България ЕООД, редовно призовани, не изпращат процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.

№14839/23.05.2025г.

Ответникът И. М. А., редовно призован, не се явява в съдебната зала, за него се явява адв. К. Ч. Р., в качеството й на особен представител.

АДВ. Р.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№14839/23.05.2025г. от „АПС Бета България“ ЕООД, представлявано от юрк. Б. Т. с което е изразено следното: Поддържа се исковата молба и представените с нея доказателства.

Относно разходния касов ордер, съгласно чл.3 сумата по процесния договор е била усвоена в брой. В чл.3, т. 10, (2): „ С подписването на този договор, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума, като 1 договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.“ С оглед на това функция на касов ордер осъществява самия договор.

Не се възразява да се даде ход на делото и молят същото да се гледа в отсъствие на ищцовото дружество.

При неявяване на ответника и при липса на искане на от негова страна делото да се гледа в негово отсъствие, е направено искане на основание чл.

238, ал. 2 съда да постанови неприсъствено решене срещу ответника.

Моли се съда, на основание чл.78 от ГПК, да присъди и направените в настоящото производство деловодни разноски, подробно описани в исковата молба.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, като молят същото да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1 за адвокатски възнаграждения, тъй като настоящото дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.

Моли се съда, ако ответникът направи възражения, които не са преклудирани, да ни даде възможност на ищцовото дружество да се запознае с тях и при необходимост да ангажират други доказателства - писмени, гласни и експертни заключения.

АДВ. Р. Уважаеми господин Председател, поддържам подадения писмен отговор. Запозната съм с молбата, тя е по хода на делото и по същество на спора. Няма да соча нови доказателсва, нямам доказтелствени искания. Нямам връзка с ответника.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба не може да бъде постигната, тъй като не се явява представител на ищцовата страна.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК.

Подадена е искова молба с която се твърди, че на ********* година И.

2

М. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за паричен заем № ******** с И. А. М., по силата на който е получил сумата от 300,00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26,27 лв. в срок до 01.11.2021 г., когато е падежирал последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 45,53 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ******** на ********* г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Сочи се, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна 3 лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.

Сочи се, че в чл.9, ал.2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на И. А. М. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, имейли, СМС-и и стикери.

Сочи се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** е сключил на ********* година Договор за предоставяне на гаранция с дружеството Файненшъл България ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на гаранция дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - И.

А. М. АД и да отговаря пред И. А. М. АД солидарно с И. М. А., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с И. А. М. АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от И. А. М. АД.

Твърди се, че на ********* година Файненшъл България и И. М. А., ЕГН:

********** са сключили договор за гаранция, по силата на който Файненшъл България се е задължило спрямо И. А. М. за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Приложение № 1 към чл. 3.

Сочи се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по 4 електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. И. А. М. АД е поканило Файненшъл България ЕООД да плати всички изискуеми задължения на И. М. А., ЕГН: ********** по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция Файненшъл България ЕООД е изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Файненшъл България ЕООД.

Твърди се, че на ********* Файненшъл България ЕООД е погасило дължимите от И. М. А., ЕГН: ********** на И. А. М. АД суми, както следва: Главница в размер на 251,90 лева по Договор за паричен заем;

Договорна лихва в размер на 10,80 лева, считано от 16.08.2021 г. до 01.11.2021 година; Дължима се лихва за забава в размер на 12,74 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора за паричен заем страните, където страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за период от 16.08.2021 г. до 05.04.2022 г. Сочи се, че така Файненшъл България е изпълнило задълженията си към И. М. А., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне гаранция.

Сочи се, че на 05.04.2022 г. Файненшъл България ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, за встъпването на Файненшъл България ЕООД в правата на кредитора И. А. М.

АД.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.

„Файненшъл България“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за паричен заем на цесионера „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, ***В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в 5 случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.

Сочи се, че Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Твърди се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът И. М. А., ЕГН: **********, дължи на „Апс Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 468/2023 г., а именно сумата в общ размер от 275,44 лв., формирана както следва: Главница в размер на 251,90 лв.; Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 10,80 лв., за периода от 16.08.2021 г. до 01.11.2021 г.; Законна лихва за забава върху главницата, в размер на 12,74 лв., за период от 16.08.2021 г. до 05.04.2022 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на 6