Решение № 529 от 09.10.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 529

08.10.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІІ въз. граждански състав

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева

Евгения М. Русева като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20204400500632 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 602 от 08.06.2020 г., постановено по гр.д. №5361/202 0 г.

Плевенският районен съд е осъдил ГД „ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, гр. София да заплати на С. А. Н. с посочено ЕГН следните парични суми:

- сумата от 2 070,63 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 31.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 316,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 31.01.2020 г.;

- сумата от 150 лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ГД „ Национална полиция“ към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адвокат П.Л.П. сумата от 674,94 лв. за адвокатско възнаграждение, 1 както и да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на съда общо сумата от 132,83 лв. за държавна такса.

Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, гр. София, която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Р.С. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Според въззивника неправилно ПлРС е възприел за приложима по отношение на страните общата уредба на КТ, респ.

НСОРЗ, като счита, че по отношение на държавните служители в МВР с оглед спецификата на работата на полицейските органи през процесния период приложение намират само ЗМВР, ЗДСл и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена на основание чл. 187 ал. 9 вр. ал. 8, чл. 18 7а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР. Според въззивника за процесния период не е налице празнота в закона, така както е приел ПлРС, тъй като не е налице нормативен акт, който е непълен и не се налага приложението на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, като се поддържа също, че за държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са са налице две от нейните четири предпоставки, а именно: продължителност на нощното работно време, помалка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗДСл също както и ЗМВР не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен.

Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР законодатателят изрично е определил 8 часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, а в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидена изрична възможност за работно време от 22,00 ч. до 6,00 ч., поради което прилагайки механизма на чл. 9 от НСОРЗ следва да се получи коефициент 1, а не друг. Според въззивника не е налице по-неблагоприятно третиране в ЗМВР на държавните служители в МВР, в сравнение с тези работещи по трудово правоотношение, тъй като същите получават допълнителни възнаграждения, посочени изрично в чл. 178 ал. 1 от ЗМВР, съответно в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ПлРС и вместо него постанови друго, с което 2 предявените искове бъдат отхвърлени, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия С. А. Н. чрез пълномощника му адвокат П.Л.П., в който се оспорва основателноста на въззивната жалба. Излагат се доводи относно приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, като се позовава и на практика на ВКС в тази насока – решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г., ІV г.о. на ВКС, съгласно която лишаването на държавните служители в МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официални празници в течение на продължителен период от време ги поставя в неравностойно положение в сравнение с останалите държавни служители, както и в сравнение с работещите по ТПО, като това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Поддържа се, че правилно е определено и заплащането на адвокатско възнаграждение по чл.

38 ал. 2 от ЗА, тъй като възнаграждението следва да бъде определено съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, определено съобразно разпоредбата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключваване на договора и се позовава на практика на ВКС в този смисъл – определение № 253/07.05.2014 г. по гр.д. № 30/2014 г., І г.о. на ВСК и определение № 264/03.08.2018 г. по гр.д. № 1600/2017 г., ІІІ г.о. на ВСК. В заключение въззиваемият счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено и претендира на основание чл. 38 ал. 2 от ГПК заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер съобразен с отхвърлената част от въззивната жалба.

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се представлява.

В о.с.з. въззиваемият не се явява, но чрез пълномощника си адвокат П.П. поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско 3 възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд след изменение на цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК е сезиран от С. А. Н. със следните обективно съединени искове против ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, гр. София:

- иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 1 79 ал. 2 от ЗМВР за сумата от 2 070,63 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 31.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;

- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 316,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 31.01.2020 г..

За да уважи изцяло предявените искове РС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се 4 прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час, поради което е приспаднал това възнаграждение.

С определение в з.с.з. на 18.08.2020 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция и съобразно писмените доказателства, представени в тази инстанция.

Не се спори между страните, че за процесният период от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г. въззиваемият С. А. Н. е заемал длъжност “старши полицай“ в група 01 „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ на Зонално жандамерийско управление - Горна Оряховица към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „НП“ МВР по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице Т. И. , изготвено в първата инстанция, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съд възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият е положил общо 2 028 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2 318,004 часа труд, като разликата от 290,004 часа не е заплащана на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 7.14 лв., определена на базата 5 на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 2 070 лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 207 часа нощен труд през първото и 170 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 377 часа нощен труд приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 430,911 часа труд. Вещото лице установява, че за двете тримесечия приравния труд от общо 53,911 часа не е заплатен на въззиваемия и при ставка от 7.14 лв. е на стойност общо 384,92 лв.. Вещото лице установява, че лихвата за забава върху неплатените главници за всяко от тримесечията, считано от първо число на следващото до датата на подаване на исковата молба е в размер на общата сума от 316,87 лв., като лихвата за забава върху главниците върху всяко от І и ІІ тримесечие на 2018 г. е общо в размер на сумата от 67,19 лв..

Изложените от РС изводи относно наличието на законово основание за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за периодите от 01.02.2017 г. до 31.12.201 7 г. и от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя доводите на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 1 79 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от 6 основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.