Решение № 4382 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330104584 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № ..., ет. ..., ап.

..., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ, във вр. с чл. 138 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2011 г. бил сключен договор за банков кредит № *******, по силата на който ищецът предоставил на И.П.Б. с ЕГН ********** – баща на ответника /починал на 10.05.2020г./ банков кредит в размер на 12 800 евро, като кредитополучателят усвоил изцяло предоставения му кредит на 16.05.2011 г.

За обезпечаване на вземанията на банката били сключени два договора за поръчителство, единият с ответника в настоящото производство – П. И. Б. с ЕГН **********, а другият с Е..Й. Б. с ЕГН **********.

Кредитът бил в просрочие, считано от 15.06.2011 г., тъй като изискуемото плащане било просрочено с повече от 5 работни дни /т. 10.1.2, б. „а“ от Общите условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица и на основание т.11 от договора за поръчителство/.

В тази връзка, ищцовото дружество уведомило и поканило ответника да погаси 1 просрочените задължения по договора за кредит, като бил предоставен 3- дневен срок за погасяване с указание, че при непогасяване в срок на задълженията, без да бъде изпращано второ уведомление, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Поканата била връчена лично на поръчителя П. И. Б. на 03.11.2019 г. Покани за доброволно изпълнение били изпратени и към самия кредитополучател и към другия поръчител, като на кредитополучателя поканата била връчена лично на 16.10.2019г., а на другия поръчител поканата била връчена също лично на 16.10.2019г.

Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.12.2019г.

За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за незабавно изпълнение и се снбадило с изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 20591/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. На основание издадения изпълнителен лист, банката образувала срещу тримата солидарно отговорни длъжници изпълнително дело ******* с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът П. И. Б. подал възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 20591/2019г. заповед за изпълнение, поради което са предявени настоящите установителни искове в сроковете по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело № 20591/2019 г. на ПдРС, XXII гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК № 11248/18.12.2019 г., суми, както следва: сумата от 10 591,55 евро – дължима и непогасена главница, начислена за периода от 15.12.2014 г. до 12.12.2019 г. вкл.;

3 532,80 евро – непогасена договорна лихва, дължима на основание и съгласно т.

4 от договора за кредит, начислена за периода от 15.12.2016 г. до 08.12.2019 г. вкл.;

3 674,76 евро – непогасена наказателна лихва, дължима на основание и съгласно т. 10 от договора за кредит, начислена за периода от 15.12.2016 г. до 08.12.2019 г. вкл. ;

14,22 евро – обезщетение за забава, начислено за периода 09.12.2019 г. – 12.12.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.

Ищецът с молба вх. № 21004/26.04.2021г. е посочил че не поддържа исковете за 2 сумите от

1.главница - 2 208.45 евро;

2. договорна лихва - 10 683,67 евро;

3. наказателна лихва - 4 361.50 евро;

4. законна лихва върху главницата от 2 208.45 евро считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК - 13.12.2019г. до окончателното му изплащане;

5. държавна такса в размер на сумата от 676,34 лева не се претендират за установяване в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК;

С Определение № 3045/17.05.2021г. влязло в сила заповедта по чл. 417 ГПК № 11248/18.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 20591/2019г. по описа на РС - Пловдив и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист № 11364/20.12.2019г. е обезсилен за горните суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответник П. И. Б. чрез адв. В.Т. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.

Оспорва обстоятелството, че е получил покана за доброволно погасяване на задължения и уведомление за предсрочна изискуемост, като приложената към исковата молба разписка от 03.11.2019 г. не била връчена на ответника, не съдържала неговия подпис и не бил негов почеркът на изписване на името.

Твърди, че за първи път е научил за действията на банката чрез връчване на заповедта за изпълнение от ***, като на 16.11.2020 г. е извършил справка по изпълнителното дело, както и справка по ч.гр.дело, което било предоставено на ответника на 17.11.2020 г., когато за първи път е узнал за поканата за доброволно погасяване на задължения и уведомление за предсрочна изискуемост.

При извършване на справката ответникът видял, че в разписката почеркът и подписът са на дядо му, който също се казвал П. Б.. Ответникът разговарял с дядо си, като последният си припомнил и обяснил, че човек е потърсил П. Б. и тъй като това било името му отговорил, че е той, приел документа и смятал, че е за него, затова не споделил каквото и да било.

В тази връзка, ответникът оспорва истинността на представения от ищеца документ – Разписка от 03.11.2019 г. към Покана за предсрочна изискуемост и за доброволно погасяване на задължения, като заявява, че същият е неавтентичен, тъй като изявлението не било направено от ответника, подписът и почеркът не били негови. Сочи се, че документът е и неверен, тъй като удостовереното в оспорения документ не отговаряло на действителното фактическо положение. Заповедта за незабавно изпълнение била издадена срещу ответника в качеството му на поръчител и поради това същият счита, че първото действие срещу него, а именно – връчването на 3 заповедта за изпълнение от *** през м.ноември 2020 г., било предприето след изтичане на шестмесечния срок, считано от м.декември 2019 г. /когато е настъпила предсрочната изискуемост/. На това основание твърди, че не следва да отговаря за задължението и цялата претенцията спрямо него счита за погасена.

Прави възражение за погасяване по давност на задълженията в периода от 2011 г. до 2017 г.

Сочи се, че в исковата молба като основание бил посочен и договорът за кредит, сключен с баща му И.П.Б., починал на 10.05.2020 г., като ответникът, в качеството си на наследник на кредитополучателя, заявява, че оспорва исковете и на това основание, като прилага към отговора на исковата молба вписан отказ от наследство.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ангажира доказателства.Претендира разноски.

С Протоколно Определение от 17.03.2022г. е конституирано трето лице-помагач на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с *** В. Ц., което дружество е изкупило вземанията предмет на делото в хода на процеса чрез цесия и има правен интерес да встъпи като поддържа изцяло исковата молба и изложените съображения за основателност и доказаност на претенциите.

Ответник П. И. Б. чрез адв. В.Т. не оспорва цесията като поддържа всички свои възражение в отношенията си с цедента като противопоставими и спрямо цесионера.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото не е спорно и се установява, че с договор № *****/16.05.2011 e отпуснат кредит в полза на кредитополучател И.П.Б. в размер на 12 800 евро по разплащателна негова сметка с IBAN ********** като реално заемната сума е постъпила по банковата сметка което е потвърдено от заключението на вещото лице Й.

П. по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Задълженията по договора за кредит са обезпечени с договор за поръчителство сключен на 16.05.2011г. с ответник П. И. Б..

Падежът на задължението за главница и договорна лихва е 11.05.2021г., но поради просрочие в изплащането на задълженията дългът е обявен за предсрочно изискуем считано от 09.12.2019г. за което обстоятелство е бил уведомен кредитополучателя – И.Б. лично на 16.10.2019г. чрез връчването на уведомление – л. 28 гръб / ч.гр.д. № № 20591/2019 г. на ПдРС, XXII гр/.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора 4 при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

По делото е установено, че са налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост – допуснато е просрочие при изплащането на задължението по кредита – просрочени са 120 вноски за главница като просрочието е считано от 15.06.2011г. и към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.12.2019г. ищецът е упражнил правото си да обяви цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема – извлечение от счетоводните книги на банката – л. 7 от делото.

Съгласно трайната съдебна практика с уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост неплатеният остатък от дългът е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В посоченото ТР както и в задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК отсъства изискване за уведомяване и на поръчителя. В решение № 23/24.03.15 год. по т.д.№ 1717/13 год. на ВКС, І т.о., решение № 40/ 17.06.2015 год. т.д.

№ 601 по описа за 2014 год., І т.о. и решение № 205/2016 год. по т.д. № 703/2015 год., е разяснено изрично, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент, целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

В контекста на повдигнатия правен спор от ответника, с уведомяването на кредитополучателя – длъжник на 16.10.2019 год. задължението е станало изцяло предсрочно изискуемо и за поръчителя, респективно развитите доводи за нередовно уведомяване на поръчителя са ирелевантни.

Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД, за който съдът следи служебно съгласно разясненията по т.4 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и формираната задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК /напр.решение № 175/25.02.2016 год. по т.д. № 2602/2014 год. на ВКС, решение № 58/15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год., II т.о./, е спазен тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано в РС – 5