Решение № 527 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Емилия Донкова

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002103061 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на И. А. С. и Ф. А. С. чрез адвокат Д. А. касационна жалба с вх.№ 3210 от 15.05.2024 г. срещу решение № 89 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 23/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С него след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Районен съд Тервел решение № 260008 от 15.06.2022 г., допълнено с решение № 260001 от 01.03.2023 г. и поправено с решения № № 260019 от 03.07.2023 г. и 2600023 от 07.11.2023 г. по гр. д.№ 319/2019 г. по описа на районния съд, са отхвърлени предявените от И. А. С. и Ф. А. С. срещу А. А. А., Е. М. М., В. М. М., Н. М.

М., Д. А. А., Д. А. М., М. А. М., Б. М. Д., ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово, Х. С. Х. и А. С. Х. искове за установяване нищожността на договор за доброволна делба от 23.06.2003 на наследствен недвижим имот - нива с площ 38.502 дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], местност “Я. М.“, сключен между Д. Г. К., Б.

М. Б. и Б. М. Д.; за установяване, че ищците са собственици на 1/4 идеална част от нива с площ от 12.834 дка, имот № * по земеразделителния план на землището на [населено място], а по КККР поземлен имот с идентификатор *** и на 1/4 идеална част от нива с площ от 12.834 дка, имот № * по земеразделителния план на землището на [населено място], а по КККР поземлен имот с идентификатор ***, както и за установяване по отношение на Д. А. А., Д. А. М., М. А. М., и ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово на 1 относителната недействителност на договор от 14.08.2017 г. за замяна на недвижими имот, сключен с нотариален акт № 79 т. ХІІ рег. № 913/2017 г.

Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово срещу ищците за установяване правото му на собственост на основание придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор *** и производството по този иск е прекратено.

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали тяхната наследодателка Н. А. С. е била дъщеря, респективно наследник по закон на М.

Д. Х., починал 1961 г., в полза на чиито наследници е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място]. Сочат, че са приложими нормите на чл.54 и чл.55 ЗЛ отм. за доказване на законен произход при липса на акт за раждане чрез доказване непрекъснатото ползване от званието на законно дете. Твърдят неправилен анализ на свидетелските показания. Изложените оплаквания съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация ЕТ „ИСМ 91 – Иса Сали“, с. Каравелово изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Останалите ответници не са подали отговор на жалбата. Страните не заявяват нови становища в проведеното съдебно заседание.

С определение от № 1403 от 24.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос как се установява произходът на лице, за което липсва акт за раждане, при спор относно неговия произход? - за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о.; по гр.д. № 823/2016 г. на І г.о.; по гр.д. № 705/2010 г. на ІІ г.о.; по гр.д. № 359/2009 г. на ІІ г.о.

По поставения въпрос е налице практика на ВКС - решение № 168 от 26.05.2011 г. по гр.д.

№ 705/2010 г. на ІІ г.о., в което е прието, че ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. (отм. 1949 г.) следва да се възприеме като наличие на установен произход. В решението е изяснено, че по смисъла на чл.55 ЗЛ (отм.) ползването със званието на законно дете се изразява чрез такива фактически действия от страна на лицето, което отглежда едно дете, които сочат на отношение като към родно дете и манифестират такова отношение в обществото, т.е. налице са такива отношения между отглеждащите детето и самото дете, които съответстват на установеното в обществото разбиране за същността на отношенията между родител и дете. Тези отношения следва да бъдат установени трайно, т.е. да са се осъществявали в значителен период от време. Следва да са налице и онези събития, които според разпоредбата на чл.55 ЗЛ (отм.) са годни да установят тези отношения. Главните събития, които в своята съвкупност са годни да установят отношенията на произхождение и родство между едно лице и семейството, към което то казва, че принадлежи, са лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи; бащата да го е имал като свое дете и в това качество да се е грижел за неговото издържане, възпитание и настаняване; да е било признавано за такова в обществото и да е било признавано в това качество от семейството.

2

Изискването лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи, сочи на необходимост тази имена да са били посочвани в писмени документи, издавани при участието на лицето или удостоверяващи значими за гражданското му състояние факти и обстоятелства, т.е. необходимо е това състояние да е обективирано в документ, удостоверяващ гражданското състояние на детето. Ако такъв документ липсва по причина, че не е бил съставян /т.е. детето никога не е имало съставен акт за раждане/ или е изгубен или унищожен, не съществува пречка установяването на ползването от званието на законно дете да се извърши и с други доказателства.

В решение № 113 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5994/2015 г. на ВКС, І г.о. по въпроса: необходимо ли е страната по делото, която твърди, че е наследник на едно лице, при установено унищожаване на акта за раждане на нейния пряк наследодател, изрично да се позове на ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. или съдът при решаване на спора относно произхода на прекия наследодател на тази страна по делото може служебно да установи това, е прието следното: Когато в производството по делба своевременно е заявен преюдициален спор за произход по чл.343 ГПК, делбеният съд е длъжен да разгледа и се произнесе по този спор. Ако част от съделителите са представили удостоверение за наследници, а друга част от съделителите са оспорили посочения в това удостоверение произход на едно лице от наследодателя, съдът следва да укаже на страните да представят доказателства относно оспорения произход. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да се произнесе не само дали съответното лице е рождено дете на наследодателя, но и дали е било припознато или осиновено от него по предвидения в закона ред и дали същото се е ползвало от званието на законно дете по смисъла на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм.1949 г./ В решение № 168 от 27.01.2017 г. по гр.д. № 823/2016 г. на ВКС, І г.о. е прието, че когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произхода на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства - решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр. д. № 912/2011 г. на ВКС, IV г. о.

Настоящият състав споделя посочената практиката на ВКС, от която следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело: При спор относно произхода на лице, за което липсва акт за раждане, ползването от звание на законно дете съставлява установен произход на лицето, съгласно чл.54 ЗЛ отм. В случаите, когато лицето е родено преди 10.09.1949 г., съдът е длъжен да изследва наличието на елементите от фактическия състав на чл.55 от Закона за лицата от 1907 г., отм. 1949 г., за установяването на които са допустими всички доказателствени средства.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

И. А. С. и Ф. А. С. са предявили срещу А. А. А., Е. М. М., В. М. М., Н. М. М., Д. А. А., Д.

А. М., М. А. М., Б. М. Д., ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“, с. Каравелово, Х. С. Х. и А. С. Х. установителни искове по чл. 75, ал.2 ЗН за нищожност на доброволна делба от 23.06.2003 г. на нива, възстановена по земеделската реституция в полза на наследниците на М. Д. Х.; за 3 относителна недействителност по чл.76 ЗН на договор за замяна от 14.08.2017 г. относно поземлен имот с идентификатор № *** и искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за притежаване на вещни права в три съсобствени по наследяване имота с идентификатори №№ ***, *** и ***. Ищците са твърдели, че процесните имоти са образувани от нива от 38,502 дка, правото на собственост върху която е възстановено на наследниците на М. Д. Х., сред които била и тяхната майка Н. А. С., дъщеря на Х.. Ответниците са наследници на останалите деца на М. Х., които сключили помежду си договор за доброволна делба, по силата на който всеки от тях получил нива с площ 12,834 дка. Договорът бил нищожен поради неучастието на ищците като наследници на М. Х..

През 2017 г. наследниците на Б. М. Б. се разпоредили с получения от тяхната пряка наследодателка имот с идентификатор *** по договор за замяна, сключен с ЕТ “ИСМ 91Иса Сали“.

През 2003 г. Д. Г. К. продал на Х. С. Х. по време на брака му с А. С. Х. нива, съставляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор ***. Освен срещу наследниците на страните по договора за доброволна делба, исковете са насочени и срещу приобретателите по двете разпоредителни сделки - ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ и Х. С. Х. и А. С. Х..

Ответникът ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ е оспорил произхода на пряката наследодателка на ищците Н. А. С. от М. Д. Х.; твърдял е, че по отношение на договора за замяна не е приложима нормата на чл.76 ЗН, тъй като същият представлява договор за продажба на наследство. В условията на евентуалност е предявил насрещен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** на основание добросъвестно давностно владение от 14.08.2017 г., присъединено към владението на праводателите му, започнало на 28.09.2011 г. със смъртта на тяхната пряка наследодателка Б. Б.; евентуално на основание обикновено давностно владение, продължило повече от десет години с присъединяване на владението, упражнявано от Б. М. Б. от 2003 г. след сключване на договора за доброволна делба.

Ответниците Х. С. Х. и А. С. Х. също са оспорили твърдението на ищците, че тяхната майка Н. А. С. е дъщеря на М. Д. Х.. Позовали са се на придобивна давност за имота, който са купили от Д. К.. По тяхно искане съдът е открил производство по чл.193, ал.2 ГПК за проверка на оспореното удостоверение за наследници на М. Д. Х..

Районният съд приел за установен произхода на Н. А. С. от М. Д. Х.; прогласил нищожността на договора за доброволна делба от 2003 г.; прогласил относителната недействителност на договора за замяна от 2017 г.; признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от М. Д. Х. на общо 1/4 идеална част от поземлени имоти с идентификатори № № *** и ***, а по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** отхвърлил иска поради основателност на възражението на ответниците Х. Х. и А. Х. за придобиване от тях на имота по давност и признал за установено, че те са собственици на този имот на основание добросъвестно владение.

Отхвърлил насрещния установителен иск на ЕТ “ИСМ 91- Иса Сали“ за признаване правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е бил сезиран с две жалби срещу различни части на първоинстанционното 4 решение: от ищците И. С. и Ф. С. срещу частите от решението, с които е признато за установено, че Х. С. Х. и А. С. Х. са придобили по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв.м. и са отхвърлени исковете по чл.124 ал.1 ГПК срещу всички ответници за установяване на правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 12836 кв.м.