Решение № 1400 от 13.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1400

Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040701843 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът И. П. Р., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адвокат С. К. е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ОД МВР Бургас. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на срам, стрес, неудобство и притеснение, претърпени в периода от 07.01.2025 г. – 27.02.2025 г., които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна ЗППАМ № 25-0769-000022 от 08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с която на ищеца, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Тази заповед е била отменена със заповед № 769з-13/15.05.2025 г. на началник група АНДОАПТПВ, сектор ПП, ОД МВР Бургас. Претендира се и лихва върху сумата на обезщетението считано от 15.05.2025 г. – денят на издаване на заповед за отмяна на ЗППАМ № 25-0769-000022 от 08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас. Ангажират се доказателства.

В исковата молба се твърди, че с административния акт, чиято незаконосъобразност е причинила неимуществените вреди на ищеца, на основание чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В конкретния случай отнемането на свидетелството на ищеца е било с продължителност два месеца. През този период – 07.01.2025 г. – 27.02.2025 г. ищецът твърди (л.11), че е преживял чувство на срам, стрес, неудобство и притеснение от факта на незаконосъобразно отнетото свидетелство за управление на МПС.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез упълномощен представител, поддържа исковата молба, ангажира гласни доказателства и пледира за нейното уважаване. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът ОД МВР Бургас, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт А. Д.. В писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковата молба. Намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че няма пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед за ПАМ и вредата, която ищецът е понесъл. Пледира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на Прокуратурата, счита, че искът е недоказан.

Фактите по делото са обобщени в докладна записка рег.№ 769р-6656/16.04.2025 г. от старши инспектор, сектор ПП до началника на сектора (л.25).

На 07.01.2025 г., около 11:37 часа, в [населено място], [жк], ул. подп. Калитин в посока ул. Г. Д. ищецът управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер]. Той бил спрян за проверка от служители на с-р Пътна полиция Бургас, при която с тест „Дръг тест 5000“ е установена положителна проба за амфетамин. Издаден е талон за изследване. Ищецът дал биологични проби за анализ.

На същата дата бил издаден АУАН, с който било иззето СУМПС на ищеца.

На 08.01.2025 г. била издадена ЗППАМ № 25-0769-000022 от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, с която на ищеца, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

Било образувано досъдебно производство, което било прекратено с постановление № 474/11.02.2025 г. на РП Бургас въз основа на резултати от заключението на химико-токсикологичната експертиза, извършена от ВМА, според която в изследваните биологични проби на Р. не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози.

На 12.02.2025 г., на основание чл.190, ал.1 от НПК и постановление № 474/11.02.2025 г. на РП Бургас СУМПС [номер] е върнато на И. Р. (л.21).

С докладна записка от ст. инспектор сектор ПП Бургас до началника на сектора е предложено административното производство по издаване на ЗППАМ № 25-0769-000022/08.01.2025 г. да бъде възобновено на основание чл.99, т.2 от АПК. Поставена е резолюция „съгласен с предложението“.

Със заповед № 769з-13/15.05.2025 г., издадена от началник група АНДОАПТПВ в сектор ПП Бургас е отменена ЗППАМ № 25-0769-000022 от 08.01.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас. Тази заповед е връчена на И. Р. на 15.05.2025 г., не е обжалвана и е влязла в сила.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан П. Д. П., който е дългогодишен приятел на ищеца. Заявява, че минавал покрай мястото, където Р. бил спрян за проверка. Попитал го какво става и узнал, че го проверяват за наркотици. Впоследствие узнал, че Р. бил задържан. СУМПС било отнето за около 2 месеца. През тези два месеца се виждали и Р. бил сринат. Трябвало да закара приятелката си до София за операция, но не можел да шофира. П. често карал Р. по работните му обекти. Ситуацията му се отразила зле и продължавал да се чувства така. Поради невъзможността да кара автомобил загубил част от работата си. Появили се проблеми между Р. и приятелката му, тъй като тя приела, че той употребява наркотици. Проверката и задържането се случили точно на именния ден на ищеца.

Правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активно легитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Безспорно е, че ЗПАМ № 25-0769-000022/08.01.2025г., издадена от полицейски инспектор сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, впоследствие е отменена по административен ред. Отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК и вредите причинени от него могат да бъдат обезщетени на основание посочената норма на ЗОДОВ. След като заповедта е отменена съдът не обсъжда доводите за нейната незаконосъобразност.

В периода между отнемането на СУМПС на 07.01.2025 г. до връщането му на 12.02.2025 г. ищецът незаконосъобразно е бил лишен от правото на правоуправление на МПС, понесъл е натоварващи психически преживявания поради невъзможността да ползва автомобила си вкл. работни ангажименти и поет ангажимент към трето лице. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което исковата претенция е доказана по основание.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Търсеният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000 лв., съдът счете за завишен. Като релевантни за обезщетението факти съдът взема предвид продължителността на периода на претърпяното неудобство и затруднение от личен характер, който е приблизително един месец, не се установи особен интензитет на въздействието на мярката, отличаващ се от обичайно присъщото смущение и тревожност. При тези данни съдът счете за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025 г., датата, на която е отменена процесната ЗПАМ № 25-0769-000022/08.01.2025 г., съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2004г., съгласно което обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се присъжда ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, до окончателно изплащане на сумата. Над този размер исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно този изход на делото съразмерно следва да се присъдят разноските на страните. При материален интерес от 2000 лв., уважена част на иска – 1000 лв. и разноски за ищеца от 600 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса, за които съдът не констатира прекомерност, в негова полза следва да се присъдят 310 лв. разноски. По отношение на ответника дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП, в минимален размер от 130лв., като при отхвърлена част на иска от 1000 лв. следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 65 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да плати на И. П. Р. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от 07.01.2025 г. до 12.02.2025 г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000022/08.01.2025г. издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР Бургас, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да плати на И. П. Р. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата от 310 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА И. П. Р. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да плати на ОД МВР Бургас сумата от 65 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: