Определение № 19021 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19021 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20261100504596 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение пред въззивния съд от 18.02.2026г. на длъжника Р. Н. Ч. срещу издадената срещу него в полза на „Софийска вода”АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2022г. по ч.гр.дело №46575/2022г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, за посочените в заповедта суми.

Длъжникът поддържа, че заповедта за изпълнение не му била надлежно връчена, поради което не могъл своевременно да упражни правото си на възражение. Узнал за заповедта на 23.01.2026г. от получено съобщение по изп.дело №3297/2024г. на ЧСИ М.Б.. Твърди, че постоянно получава съобщения от съда и досега бил намиран от всички призовкари, както и от ЧСИ по изпълнителното дело на адрес в гр.София, ул.********. Оспорва връчването на уведомление по реда на чл.47 ГПК на адрес гр.София, ул.********, който е адрес на работодателя му. Твърди, че този административен адрес е променен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на длъжника и прецени данните по делото, намира следното:

Възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от узнаването, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК установява възможност за длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/ ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; 2/ ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република 1

България; 3/ ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Първата от горепосочените хипотези, на която в частност се позовава длъжникът в случая, е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

Процесната заповед за изпълнение е била изпратена на длъжника със съобщение на адреса, посочен в заявлението– гр.София, ж.к.”Манастирски ливади”, ул.********, но се е върнало в цялост с отбелязването, че лицето не е намерено на адреса.

СРС е изискал служебно справка от НБД „Население” /л.11 от заповедното производство/, от която е видно че постоянният и настоящ адрес на длъжника е гр.София, ул.********. Именно на този адрес е изпратено съобщение, като адресът е посетен три пъти за повече от един месец, като едно от посещенията /на 04.12.2022г./ е в неработен ден. След неоткриването на длъжника е изискана справка за работодател и е изпратено съобщение на адреса на работодателя, но длъжникът отново не е открит. Едва след това СРС е разпоредил с разпореждане от 23.02.2023г. на л.22 от заповдното производство, да се залепи уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника. Уведомлението е залепено на 30.03.2023г., видно от приложения на л.25 отрязък. Отделно от това съдът е разпоредил залепване на уведомление и на адреса на работодателя, макар първото уведомление на постоянния адрес да е било достатъчно за спазване на процедурата по чл.47 ГПК.

Изпълнителният лист е издаден на 11.12.2023г.- повече от осем месеца след залепване на уведомлението на постоянния адрес на длъжника.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че съобщенията са оформени съобразно изискванията на ГПК и са редовни. Налице са били предпоставките на чл. 47 ГПК за залепване на уведомление. Принципът за поредността на връчването на призовките и съобщенията е установен в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично – първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът на бъде намерен там – на настоящия, а при липса на такъв - на постоянния адрес. Това правило намира проявление при връчването чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК.

Посочената норма съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК – когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съдът сам изисква или указва на заявителя да представи справка за адресната му регистрация, която трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ адреси. Ако адресите не съвпадат съдът трябва да разпореди ново връчване на настоящия, респективно на постоянния адрес по общия ред – ако длъжникът бъде намерен, книжата се връчват, а ако не може да бъде намерен и няма лице, което е съгласно да получи съобщението, се преминава към залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а при липсата на достъп до тях – на входната врата или на видно място около нея.

2

В разглеждания случай на официално регистрирания от длъжника постоянен и настоящ адреси същият не е бил открит. По делото няма нито доводи, нито доказателства, че уведомлението в действителност не е било залепено на входната врата. При това положение изложените във възражението доводи са ирелевантни. Събраните от съдебния служител сведения и периодът, през който адресът е бил посещаван, са достатъчни, за да се приеме, че длъжникът не може да бъде намерен. Връчителят е положил достатъчно усилия да открие адресата, предвид обстоятелството, че е посетил същия и в почивен ден /неделя/, като в разписката е отразено къде точно е било залепено уведомлението. Следва да се посочи, че заявителят, както и съдът, не е длъжен да издирва други адреси на длъжника, освен официално обявените постоянен и настоящ.

В този смисъл следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърдят и не се доказват и някои от останалите предпоставки по чл. 423, ал. 1 ГПК. Ето защо възражението не може да бъде прието.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възраженията по чл.423 ГПК на длъжника Р. Н. Ч. срещу издадената срещу него в полза на „Софийска вода”АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2022г. по ч.гр.дело №46575/2022г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3