Определение № 430 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Ина Ив. Лазарова като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно наказателно дело № 20255300600823 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

От П. М. М. е обжалвано определението на РС Пловдив с № 191 от 03.

03. 2025 г. по ч.н.д. № 5186/ 2024 г., с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 04.09.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 254/2019г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, като изменя основанието на чл.243, ал.1, т.1, в.чл.24, ал.1, т.3 от НК. В жалбата се твърди, че определението на РС Пловдив е неправилно и необосновано. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличието на втора средна телесна повреда, състояща се в груб постоперативен белег по цялата предна коремна стена, загрозяващ вида му(обезобразяващ снагата) завинаги, което е със сериозни последици за личността му. На второ място жалбоподателят не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд за изтичане на погасителната давност. Сочи се, че прокурорът необосновано е бездействал поради което и до настоящия момент не е възникнала фигурата на обвиняемо лице. Неправилно съдът бил приел и че не е прекъсвана обикновената погасителна давност – тя била прекъсвана с всяко действие, предприето за разследване. Приложим бил и чл.81 ал.3 от НК, поради което абсолютната давност била седем години и шест месеца, като считано от 2019г. не само не била изтекла, но и оставал значителен период от време до изтичането й. С тези аргументи, жалбоподателят иска отмяна на 1 обжалваното определение на първоинстанционния съд и на прекратителното постановление.

Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, което има право на жалба.

РП Пловдив с Постановление по пр.пр.№5205/2019г. от 04.09.2024г. е прекратила на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по ДП/сл.д. № 254/ 2019г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, образувано на 22.10.2019г. за това, че на 24.04.2019г. в гр.Пловдив поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е била причинена на П. М. М., ЕГН **********, средна телесна повреда – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК – с мотив че липсва състав на престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, излагайки следните съображения:

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 134, ал, 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК следва да се констатира, че е налице незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, елемент от обективния състав на това престъпление, както и че незнанието, респективно немарливото изпълнение на правилата на професията, може да се вмени във вина на дееца, като между тях и вредоносния резултат следва да е налице причинна връзка.

Престъплението от субективна страна може да бъде извършено само по непредпазливост.

Правно регламентираната дейност, представляваща източник на опасност, на първо място е дейност наложила се в обществената практика за постигане на някакви положителни резултати. Тя обаче крие в себе си възможност от настъпване на отрицателни резултати и в частност от предизвикване на смърт или телесна повреда на едни или повече лица. Тази дейност следователно е рискова за живота и здравето на хората.

Правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, изисква за своето пълноценно упражняване специални знания или умения. Те са нужни не само за да могат да бъдат постигнати онези положителни резултати, заради които дейността се е наложила в обществената практика.

2

Специалните знания или умения са нужни и за това, за да могат да бъдат избегнати и възможните отрицателни резултати за живота и здравето на други лица, които могат да произтекат от тази дейност.

Правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, може да бъде упражнявана само с разрешително (позволение), което се издава след проверка (изпит) за нужните специални знания или умения.

Изпълнителното деяние има две форми - незнание или немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Незнанието представлява липса на достатъчно технически познания или на достатъчно практически опит. При немарливото изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, т. е. със следващите от тях правила за упражняваното занятие или дейност.

Субекти на престъплението могат да бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, като тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници, така и от лица с отговорни функции в дадено юридическо лице.

При занятието е налице постоянство, системност, само по себе си то е източник на доходи (основни или допълнителни) – т.е. касае се за упражняване на дадена професия.

Дейността е по-тясно понятие от занятието. При нея липсва тази трайна устойчивост или професионална насоченост.

Лекарите, като част от здравната система, упражняват занятие, което е източник на повишена опасност, което е наложило и нормативната установеност на това занятие и утвърдените правила на добра медицинска практика. Като за да се ангажира наказателна отговорност по отношение на определено медицинско лице по чл. 134 от НК за осъществено от него деяние при професионална непредпазливост, е необходимо да се установи неправилно медицинско действие или бездействие, причинена тежка или средна телесна повреда на пациента, причинна връзка между неправилните медицински действия или бездействия и настъпилият вредоносен резултат за пациента, както и вина на съответния медицински работник или работници.

Прокурорът е приел, че по делото безспорно се установява, че през *** 3 св. П. М. е постъпил на лечение в ***. На 24.04.2019г. бил *** от екип в състав ** Я.Й. - ***, като ***, и ** Ч. – като ***. При извършване на операцията възникнали усложнения наложили преминаване от лапароскопска към конвенционална операция. Въпреки това се достигнало до усложнение *** на *** - ***, който извежда ***. Това наложило на пациента М. да се извърши и втора операция, която била осъществена на *** в *** от *** Н.Ш..

Представителят на Държавното обвинение е приел, че тези факти се установяват по несъмнен начин от всички писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на вещите лица, които са взаимно подкрепящи се и в съответствие с приобщената медицинска документация. Приел е, че от формална страна ** Я.Й. и ** Ч. се явяват годни субекти на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК. Приел е, че от заключенията на назначените по делото СМЕ-и се установява, че при извършване на операцията на 24.04.2019 г. на пострадалия М. са били допуснати нарушения на задълженията, които лекарите – ** Я.Й. – *** и ** Ч. – като ***, са имали в съответствие с чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето и подробно описани на стр. 3 от постановлението, но които не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото усложнение – т.н. „***“. Въпреки извършването на възможните ПСД по разследване и събирането на необходимите доказателства, според вещите лица не може по несъмнен начин да се установи каква е причината довела до т.н. „***“ - лигиране /превързване/ и пълно прекъсване на *** /***/, което не е било установено от екипа по време на самата операция. Въпреки това прокурорът е приел за установено, че това усложнение е настъпило именно при извършване на операцията от *** Й. и ** Ч.. Коментирал е, че като възможни причини за настъпване на това усложнение вещите лица са посочили: неопитност, недостатъчно владеене на оперативните техники или тежкият и усложнен терен. Вероятният момент, в който е причинено лигиране на холедоха /с клипси/ е по време на лапароскопската операция. Първата група от възможни причини за настъпване на т.н. „***“ са „неопитност, недостатъчно владеене на оперативните техники“, при което би се касаело до евентуално осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 134 от НК при форма „незнание“ в смисъл на липса на достатъчно практичен опит. Във втората посочена възможна причина за настъпване на увреждането - усложненият оперативен терен, не би се касаело до незнание или до немарливо изпълнение на лекарската професия, а до присъща за този 4 вид операции риск. Налице е пропуск от лекарския екип, установен и от вещите лица, в смисъл, че след преминаване към класическо извършване на операцията не е бил направен т.н “***“, чрез която лезията на холедоха е щяла да бъде установена и верифицирана веднага. Това е щяло да позволи своевременно да се коригира увредата и да се избегнат две нови хоспитализации и нова реоперация. Този пропуск обаче няма отношение към настъпването на самото усложнение, а към неготово своевременно преодоляване.

Въпреки невъзможността да се установи по несъмнен начин точната причина за настъпване на усложнението прокурорът е приел, че от съществено значение в случая е, че от заключенията на всички изготвени по делото експертизи се установява, че липсва настъпил съставомерен престъпен резултат причиняване на средна или тежка телесна повреда. С оглед на това и установените от вещите лица пропуски при извършване на операцията, както преди настъпване на усложнението до т.н. „***“, така и след него – относно своевременното му преодоляване, нямат наказателно правно измерение и не могат да породят наказателна отговорност, а единствено гражданска такава, доколкото не съставляват престъпление, а евентуално деликт по смисъла на ЗЗД. Изложени са мотиви, че дори да се приеме, че се касае за незнание от страна на лекарския екип извършил първата операция, то в резултат на него, а и въобще, не е настъпило телесна повреда по смисъла на чл. 128-129 от НК.

Налице е телесна увреда – прекъсване на дуктус-холедохус, което има своето медико-биологично значение, но същото не е относимо към посочените в нормата на чл. 128-129 от НК телесни повреди. Настъпилото увреждане не отговаря от медикобиологична страна към която и да било от посочените в чл.

128-129 от НК телесни повреди. Коментирано е и че изрично и допълнително вещите лица са изключили в резултат на настъпилото увреждане да е настъпило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота като форма на телесна повреда на смисъла на НК.

Въз основа на горното, представителят на държавното обвинение е направил извод, че при липса на настъпил съставомерен престъпен резултат и доколкото се касае за престъпление по непредпазливост, липсва извършено престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК.

5

За да потвърди това постановление първоинстанционният съд е обсъдил приетата от наблюдаващият прокурор фактическа обстановка, като е счел, че направеният въз основа на доказателствата по делото извод на прокуратурата не може да бъде споделен, като е приел, че от фактическа страна е необоснован извода, че причиненото на пострадалия М. телесно увреждане не представлява съставомерна по чл.134 от НК телесна повреда, тъй като в заключението на Допълнителната СМЕ № Л-102/2023 по писмени данни с вх.

№ 254/2019г. от 15.08.2023г. е посочено, че описаното телесно увреждане може да се разглежда във връзка с чл.129 от НК, към медико-биологичния критерий „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Посочено е още, че анатомичната структура /жлъчен канал/ не е обект на защита сама по себе си, тоест не попада в обхвата на разпоредбите на НК самостоятелно, но под защита е функцията на канала, а именно да отвежда жлъчния сок, като прекъсването на тази функция създава условия за настъпване на здравословни проблеми, включително и опасност за живота на пациента. Т.е. съставомерно не би било прекъсването на жлъчния канал, а прекъсването на неговата функция да отвежда жлъчно съдържимото до правилното място – дванадесетопръстника, което в случая е било нарушено. Средната телесна повреда „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ се е обективирала с прекъсването на жлъчния път по време на лапароскопската операция, което не е било установено от лекарския екип, а последващата намеса на други медицински екипи са относими единствено към преодоляване на вредните последици от неправомерните действия на свидетелите – *** Й. и ** Ч., оперирали пострадалия М..

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/450896c9-5096-4fcf-b951-4c610e5fd7e6