Решение № 5712 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5712 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20241100510784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 108569/02.04.2024 год. по регистъра на СРС, депозирана от Б. А. М. чрез адвокат Т. Х. Р. – САК, срещу Решение № 4212/08.03.2024 год. постановено по гр.д. № 25510/2023 год. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав. Съдебното решение се обжалва в частта, относно определения по реда на чл.127, ал.2 СК режим на лични отношения на въззиваемия И. Р. Б. с детето А. И.в Б., роден на **** г., при който е постановено малолетното дете да се вижда с бащата всяка сряда от месеца за времето от 16:00 часа до 20:00 часа, както и в частта в която е определено лично време на въззиваемия и сина му за 10 дни през зимата и 30 дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Съдебното решение се обжалва и в частта, с която е отхвърлена претенцията на майката за месечна издръжка на детето А. за разликата над присъдените 270 лева до пълния претендиран размер от 700 лева.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в посочените части като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила за проверка и оценка на доказателствата, както и за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения, че постановения режим на личните контакти между бащата и детето всяка сряда от месеца за времето между 16:00 часа до 20:00 часа не би могъл да се осъществява, тъй като детето посещава училище и занималня до 18:00 часа, а в допълнение е посочено, че този ден, който се пада в средата на седмицата е изключително неудобен както за детето, така и за другия родител, тъй като 1 детето ще бъде изморено и ще има нужда от почивка. Във въззивната жалба е посочена липса на яснота относно определения режим на лични отношения между бащата и детето за 10 дена през зимата и 30 дни през лятото, тъй като не е било конкретно посочено от първия съд кои месеци рамкират периода „лято“ и „зима“. На следващо място е посочено, че определеният размер на издръжка в размер на 270 лв. се явява крайно недостатъчен за нуждите на детето, предвид факта, че бащата доброволно е заплащал преди това по 500 лева месечно. В допълнение е посочено, че бащата има висок доход, който ще му позволи да отделя по 700 лева месечно за издръжка. Моли за отмяна на решението в посочените части относно режима на лични отношения между бащата и детето, както и за изменение на постановения от първия съд размер на издръжка. Твърди, че неправилно не са й били присъдени разноски за първоинстанционното производство. Претендира разноски за пред настоящата съдебната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът Б. А. М. – редовно призована, се явява лично, представлява се от адв. З., като поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Р.

Б.. Поддържа становище за неоснователост на наведените във въззивната жалба доводи, като са изложени подробни съображения в тази насока. Намира постановеното съдебно решение за правилно, като отправя искане към съда за неговото потвърждаване.

В хода на устните състезания въззиваемата страна лично се явява, пледира за постановяване на решение в най-добрия интерес на детето.

Претендира разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от Б. А. М. срещу Определение № 22658 от 31.05.2024 г. постановено по гр.д. № 25510/2023 год. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав, с което е отхвърлена молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 108569/02.04.2024 год. по регистъра на СРС, депозирана от Б. А. М. чрез адвокат Т. Х. Р. – САК, за изменение на Решение № 4212/08.03.2024 год. постановено по гр.д. № 25510/2023 год. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав, в частта за разноските като неоснователна.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното определение, тъй като делото пред първия съд е било образувано по инициатива на бащата И. Б., който не е полагал грижи за общото им дете, включително е преустановил заплащането на издръжка, която доброволно бил предоставявал до момента на завеждане на исковата молба в съда. Всички тези факти и обстоятелства, според частния жалбоподател са провокирали необходимостта от използването на правна помощ срещу заплащане. Моли за отмяна на определението и за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорват доводите изложени в нея. Отправя искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 25510/2023 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав е образувано по предявена от И. Р. Б. срещу Б. А. М. искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне режим на лични отношения на 2 бащата с детето А. И.в Б..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от Б. А. М., в която иска упражняването на родителските права по отношение на детето А.

И.в Б. да бъдат предоставени на нея, да бъде определено местоживеене на детето при майката, да бъде определен режим на лични отношения с бащата, като последния бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в размер на 700 лева.

С обжалваното Решение № 4212/08.03.2024 год. постановено по гр.д. № 25510/2023 год. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав съдът на основание 127, ал.

2 от СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето А. И.в Б., роден на **** година, на неговата майката Б. А. М., при която детето да живее, с право на бащата И. Р. Б. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, всяка сряда от месеца от 16 до 20 часа, както и 10 дни през зимата и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Осъдил е И. Р. Б. да заплаща месечна издръжка на детето А. И.в Б., роден на **** година , чрез неговата майка и законен представител Б. А. М. , в размер на 270 лева, считано от 1.07.2023 година до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил искането до пълния предявен размер от 700 лева, както и за периода от 1.05.2023 година до 1.07.2023 година, като неоснователно.

Разпределил е отговорността за разноски.

За нуждите на производството пред първия съд са събрани гласни и писмени доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.

Не е спорно между страните, че са родители на детето А. И.в Б., роден на **** година, видно от Удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0598/19.12.2016 год. издадено от Община – Враца.

Съгласно Заповед № СД-1800/24.04.2023 год. и Заповед № СД1799/24.04.2023 год. издадени от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование-София-град на детето А. Б. е предоставена краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно развитие, съгласно препоръка от доклад на регионален екип за подкрепа на личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности, поради което и задължителното обучение в 1 клас за детето А. е отложено.

По делото е приложена служебна бележка с изх. № 122/03.04.2023 год. от ДГ № 14 „Карлсон“, видно от която детето А. Б. посещава логопед.

От съдържанието на протокол на медицинска комисия от 06.04.2023 год. се установява, че при детето А. Б. е констатирано изоставащо развитие в експресивната реч.

По делото е представена справка – данни от Национална агенция за приходите за осигуряване на бащата И. Б. за периода 01.10.2021 год. – 31.08.2023 год., видно от която същият е бил трудово ангажиран към фирма 3

„Балкан интернет ексчейндж“ ЕООД със средно месечен осигурителен доход в размер на 2483 лева и средно месечен начислен облагаем доход в размер на 5358 лева. Приложена е и годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

От представено удостоверение за семейно положение се установява, че И. Р. Б. е разведен, като същият е баща на общо четири деца, от които само едно от тях е навършило пълнолетие.

По делото е бил депозиран социален доклад с вх. № 333309/21.11.2023 год. от ДСП – район Студентски, изготвен след проведена среща и разговор с майката Б. М. и детето А.. В социалното проучване е посочено, че основни грижи за детето А. се полагат от неговата майка. Допълнителна подкрепата гжа М. получава от своята майка, която живее в гр. Враца, като когато детето е там, то посещава и допълнителна логопедична терапия извън осигурената в училище. По данни на майката, детето в е добро здравословно състояние, с поставени ваксини, съгласно имунизационния календар. Майката и детето живеят в собствен на г-жа М. апартамент, поддържан в много добри хигиеннобитови условия, в който е осигурено всичко необходимо съобразно потребностите на детето. Пред социалния работник, майката е споделила, че е трудово ангажирана с възможност за работа от вкъщи с месечен доход от около 2800 лева. Към дата на изготвяне на социалния доклад, детето А. е посещавал подготвителна група в 145 ОУ „Симеон Радев“, като е получавал и допълнителна подкрепа от ресурсен учител, логопед и психолог. При детето А. е констатирано нарушение в експресивната реч, като същият е установен със СОП. Социалният работник е констатирал близка емоционална връзка между майката и детето. В заключение е посочено, че е в интерес на детето да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален комфорт.

Пред първия съд на основание чл. 59, ал. 6 СК са изслушани родителите И. Б. и Б. М..

Бащата е посочил, че срещите с детето А. винаги се осъществяват в присъствието на майката. Изразил е желание да се вижда с детето си. Заявил е средно месечен доход в размер на около 3000 лева.

Майката е споделила, че тя е тази която полага грижи за детето и при която то живее. Заявила е средно месечен доход в размер на около 2800-2900 лева. До образуване на производството бащата е заплащал издръжка в размер на 500 лева месечно, но след това е преустановил да заплаща средства за издръжка.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.

М. – майка на Б. М..

В разпита си пред съда, свидетелката е споделила, че родителите на А. никога не са живели заедно. Детето живее с неговата майка, а бащата И. Б. го вижда спорадично. Посочила е, че детето има проблем с говора, поради което посещава логопед, ресурсен учител и психолог. Когато детето е при нея в град Враца, то посещава и допълнително логопед. Детето изпитва затруднение при изговаряне на определени звуци, но според свидетелката се наблюдава 4 подобрение при него. Споделя, че детето никога не е оставало насаме с баща си, тъй като същият не го търси, а и детето не изразява желание за контакт с него. Разказва за случай, когато А. е бил още бебе, когато бащата е дошъл да го види в гр. Враца.

Действително свидетелят Г. М. се намира в близка родствена връзка със страните по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК).

Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Настоящата съдебна инстанция намира, че депозираните от свидетеля показания са обективни, логични и безпристрастни, поради което ще кредитира същите по отношение на релевантните за предмета на делото факти.

Разпечатката съдържа 45 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4508903d-052c-4cb6-af92-dc224b2c0ac3