Решение № 319 от 10.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Враца, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Х.

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. К.а като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 234/2023 год. по описа на PC - гр.

Козлодуй е осъден ответникът А. Х. Н., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на ищеца С. А. А., ЕГН ********** с адрес в ***, на основание чл.45 ЗЗД обезщетения за причинени от незаконна заповед за уволнение с № НК-13/26.07.2021г., издадена от ответника в качеството на представляващ работодателя - за Изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД със седалище гр.Козлодуй - имуществени вреди в размер на 4 960,00 (четири хиляди деветстотин и шестдесет) лева частичен иск (от иск с цена 61 368,00 лева) за периода 27.01.2022г. до 12.12.2022г., от които: 2 000,00 лева за неполучено трудово възнаграждение, 1 000,00 лева за средства от СБКО, 1 000,00 лева за ваучери за храна и 960,00 лева за доброволно пенсионно осигуряване от работодателя, ведно със законната лихва от 01.03.2023г. до окончателното им изплащане и неимуществени вреди в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2023г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. Х. Н., ЕГН ********** с адрес в *** е осъден да заплати на ищеца С. А. А., ЕГН ********** с адрес в ***, направените по делото разноски в общ размер на 1850,00 (хиляда осемстотин и петдесет) лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 871/07.02.2024г. от инж. А. Х. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, представляван от адв. В. И. И. и адв. Л. К. Д. и двамата от САК, със съдебен адрес за призовки и съобщения *** срещу Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 234/2023 год. по описа на PC - гр. Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.

Въззивника(ответник в първоинстанционния съд) счита, че първоинстанционното решение е изцяло незаконосъобразно, постановено при тежки нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано.

Посочва, че въззивния съд следва да прецени дали в случая постановеното съдебно 1 решение на РС-Козлодуй е недопустимо, респективно нищожно, тъй като съдията докладчик Адриана Добрева е разгледала спора и постановила съдебния си акт, въпреки поисканият й отвод на сочените основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 от ГПК.

Въззивника навежда твърдения, че в решението си, първоинстанционният съд не е дал отговор на нито едно съществено възражение, направено от него. Не са доказани обстоятелства, кумулативно обосноваващи евентуална лична деликтна отговорност за ответника в казуса.

Според въззивника първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, че отмяната на незаконното уволнение не е достатъчен да обоснове лична деликтна отговорност за физическото лице, подписало отменената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Освен това е игнорирал факта, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е била подготвена и съгласувана с непосредствените ръководители на ищеца и компетентните служители, опитни юристи на ръководни длъжности в дружеството- работодател, които са участвали лично и са предложили на ответника да подпише въпросната заповед. Не се установило каквато и да било намеса на ответника инж. А. Н. в провеждането на дисциплинарното производство или в работата на разпитаните по делото служители.

Въззивника посочва, че в случая от приетите по делото гласни и писмени доказателства, както и от двете заключения на изслушаната СИЕ не може да се изведе абсолютно никакво основание за ангажиране на каквато и да било лична деликтна отговорност на ответника инж. А. Н. по отношение на ищеца С. А., във вр. с отменената от ОС-Враца заповед за уволнение.

Посочва, че осъдителните диспозитиви на съдебното решение на PC - Козлодуй са мотивирани чрез цитиране на приложимата по такива искове съдебна практика, без обаче същата да има каквато и да било конкретна връзка с твърденията на ищеца и без неговите твърдения да са били действително доказани, чрез приетите по делото гласни и писмени доказателства.

Решението на PC - гр. Козлодуй не съдържа абсолютно никакви логични и допустими фактически и правни мотиви, които да обосновават постановените осъдителни диспозитиви.

Твърди, че първоинстанционният съдебен състав е манипулирал и грубо извратил съдържанието и тълкуването на приетите по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът се бил позовал в решението си на двете заключения на вещото лице по приетата СИЕ, които били оспорени от ответника, тъй като не били обективни, компетентни, безпристрастни и изготвени в нарушение на закона. Изводите на вещото лице не намират подкрепа в нито едно, находящо се по делото доказателство.

Първоинстанционния съд е постановил решение, което не кореспондира с обективното доказване на фактическите и правните основания на отделните искове предявени в исковата молба. PC - гр. Козлодуй, позовал се е на минимални части от отделни фрази и пасажи от показанията на разпитаните по делото свидетели, извадил е същите от контекста, в който са казани, и им е придал смисъл, който не съответства на този, който е бил изразен в съдебната зала.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, ответникът доказал по категоричен начин, че не е извършил виновно деяние, което да е дало основание да носи лична деликтна отговорност пред ищеца по смисъла на ПП на ВС на НРБ № 4/75 г„ във вр. с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. В конкретния случай, отговорността на работодателя за отмененото уволнение е реализирана, но едновременно с това, в рамките на производството пред първата инстанция, не е налице нито едно доказателство, което да дава основание ангажиране на личната отговорност на ответника, в качеството му на физическо лице, изпълнявало по възлагане функцията на изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Освен това продължителността на срока на разглеждане на делото за уволнението на С. А. е довело до нарушаване на причинно-следствената връзка по чл. 45 ЗЗД в делото за търсене на вреди от А. срещу Н., поради това, че ако делото е било разгледано в законоустановения срок и постановено решение в 6-месечния срок, нямало да настъпят тези 2 вреди.

Въззивника сочи, че при разглеждане на делото и постановяване на решението, решаващият състав на PC - гр. Козлодуй, е допуснал тежки нарушения на материалния закон, нарушавайки разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като нито едно от посочените в закона кумулативно дадени условия не е налично. Били допуснати и други нарушения на материалните закони, в това число КТ, нормите, регулиращи изготвянето на ССИ/СЕИ експертизи и т.н

Съдът бил допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдията-докладчик не се отвел от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2 от ГПК, тъй като бил участвал в предходно съдебно производство и се е произнасял със съдебен акт, при общност на фактическите и правните основания, включени в предмета и на настоящото съдебно производство, и поради това, че имал публично известни отношения с процесуален представител на страна по делото, създаващи основателно съмнение в обективното и безпристрастно решаване на съдебния спор.

Първоинстанционния съд допуснал събирането на недопустими, неотносими и преклудирани доказателства и доказателствени искания на ищеца, включително и исканата информация относно включването на инж. А. Н. в списъка по глобалния закон „Магнитски“, чрез които доказателства, без никаква връзка с предмета на делото и собствения си доклад, аргументира порочното си съдебно решение.

Посочва още, че първоинстанционно решение е немотивирано, тъй като при постановяването му PC — гр. Козлодуй допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически констатации, а от там и неправилни правни изводи, довели от своя страна до неправилност на обжалваното решение.

Въззивника моли съдът да отмени първоинстанционно Решение № 1/02.01.2024 г., по гр.д. № 234/2023 год., по описа на PC - гр. Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него по съществото на спора, да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани всички искове, предявени от ищеца С. А. А. срещу ответника инж. А. Х. Н., както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции, вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 1388/05.03.2024г. от въззиваемия С. А. А., чрез пълномощника му адв.Р.Х. от АК-Враца , с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.

В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърдението във въззивната жалба,че от диспозитива на съдебното решение на КРС от 02.01.2024 г. не могло да се установи ясно за какви точно части от частичните искове се отнася. Съдът в диспозитива на решението си недвусмислено е посочил,че частичния иск за имуществени вреди се уважава за 4960 лв. /от общия иск от 61 368 лв./ дължими на ищеца за периода 27.01.22 г до 12.12.22 г., а иска за неимуществените вреди се уважава за 5000,00 лв. за същия период и не е частичен иск.

Посочва за неоснователни оплакванията на въззивника относно порочността на първоинстанционно решение довело до неговата нищожност, поради разглеждане на делото и постановяване на съдебно решение от съдията докладчик Адриана Добрева, въпреки ясните основания за отвод по чл. 22 ал.1 т.6 вр. с ал.2 от ГПК.

В случая първоинстанционният съдия по делото двукратно е отхвърлил искането на проц. представители на А. Н. за отвод на осн.чл.22 ал.1 т.6 вр.с ал.2 от ГПК с подробни мотиви.

Незаконосъобразно във въззивната жалба се посочва, че РС- Козлодуй грубо бил изопачил смисъла на ПП на ВС РБ №4/1975 г,което не е изгубило действието си, посочвайки възможността на уволненото лице да търси лична отговорност за деликт от работодателя.

Излага подробни съображения.

Посочва, че не отговаря на истината, че решаващият съдия е извадил отделни фрази и пасажи от показанията на разпитаните свидетели, видно при сравнение показанията им в съдебните протоколи и мотивите на съдебното решение.

3

Счита, че първоинстанционният съдия в мотивите на обжалваното решение, посочвайки поставянето на А. Н. в списъка „Магнитски" е отразил общоизвестен публичен факт,който е свързан с личността на ответника и косвено го мотивирало предвид поведението му, като част от ръководството на „АЕЦ Козлодуй"ЕАД гр.Козлодуй да отстрани с дисциплинарно уволнение С. А. поради, подавани от него сигнали и извършвани проверки по тях с неблагоприятен изход за дружеството.

Моли въззивния съд да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционото решение на PC-Козлодуй, като правилно и законосъобразно, с всички законни последици.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Преди въззивния съд да осъществи съдебен контрол на първоинстанционното решение, следва да отговори на възраженията направени във въззивната жалба за нищожност и недопустимост на съдебното решение.

Въззивника навежда твърдения, че решението е нищожно, респ. недопустимо, тъй като съдията - докладчик Адриана Добрева е разгледала спора и постановила съдебния си акт, въпреки поисканият й отвод на сочените основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 от ГПК.

Съгласно теорията и константната практика на ВКС (Решение № 56/03.02.1995г. по гр.д. № 708/94 г., Решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. дело № 1790/2009г., I ГО, ВКС; Решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр. дело № 5113/2014 г., III ГО, ВКС, Тълкувателно решение №1/10.02.2012г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГКТК и др.) нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение, т.е. постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Посочено е, че с подписване на съдебното решение е налице валидно удостоверяване на правораздавателна воля на съда, а обявяването на решението в регистъра има за последица неговата неоттегляемост и няма отношение към валидността му.