Решение № 128 от 21.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Перник, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201799 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. С. Е., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-1158-002529/27.09.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което са наложени административни наказания: глоба 1000 /хиляда/ лв. на основание чл.177, ал.4, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, глоба 50 /петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, и глоба 50 /петдесет/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за това, че на 09.09.2024г., в 10.05ч., в град Перник, по ул. Г. С. Раковски, управлява ППС – товарен автомобил „МАН ТГС“, с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, с неукрепен насипен товар /земна маса/ при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара, в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, както и за това, че водачът не поддържа табелите с регистрационния номер чисти и се движи с незначителна техническа неизправност на ППС /през деня не свети задна дясна стоп светлина/ – нарушения съответно на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, чл.

100, ал.4, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, както и че наложното наказание е неправилно определено.

1

В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. К. С. поддържа тезите в жалбата и излага конкретни доводи в подкрепа на наведените в нея възражения по отношение на всяко от трите нарушения. Твърди, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, че нарушенията не са извършени, респ. не са извършени виновно, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на действителното положение и неправилната им оценка е довела до издаване на постановлението при неправилно приложение на материалния закон. Излага и аргументи, че с издаването на едно наказателно постановление за три отделни нарушения наказаният е бил лишен от възможността да заплати наложените му глоби за някои от тях с намаление в случай, че не желае да обжалва наказателното постановление за съответните нарушения. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 09.09.2024г., около 10.15 часа, жалбоподателят В. С. Е. се движел по ул. Г. С. Раковски по посока към кръстовище „Шахтьор“, като управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“, с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД, с който превозвал насипен товар /земна маса/. Автомобилът бил снабден със система за обезопасяване на товари - горно привързване /сгъваема щора/. Същата обаче не била разпъната над товара.

След товарния автомобил по същото време се движели със служебен полицейски автомобил свидетелите В. С. С. и П. В. Д. – служители в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Двамата, след като възприели естеството и начина на превозване на товара, предприели спиране на водача за проверка.

Жалбоподателят спрял превозното средство в района до магазин „Кауфланд“ в централната част на град Перник. Служителите на МВР констатирали, че товарният автомобил е оборудван с щора за покриване и обезопасяване на товара, но същата била неразгъната, което било и обективно невъзможно, тъй като същият излизал над каросерията, извън площта, определена за товар. Поради това приели, че товарът не е укрепен в съответствие с изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, а именно Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.

Същевременно констатирали, че задната регистрационна табела, поставена на ППС, е силно замърсена и поради това нечетлива. Установили и техническа неизправност на светлините в задната част на превозното средство - не светела задна дясна стоп-светлина.

Въз основа на установеното фактическо положение срещу В. С. Е. било 2 образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА,

№1395558/09.09.2024г., като актосъставителят приел, че се касае за значителни неизправности при укрепването на товара и е нарушена разпоредбата на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП. Приел също, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП да поддържа регистрационните табели чисти, както и че се движи през деня с незначителна техническа неизправност на ППС, предвид несветещата задна дясна стопсветлина в нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че има възражения, какъвто запис бил отразен в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнителни писмени възражения.

На 27.09.2024 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП и чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на В.

Е. за всяко от горепосочените три нарушения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите В. С. С. и П. В.

Д., както и писмените доказателства: АУАН серия GА, №1395558/09.09.2024г., и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.

Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на нарушенията е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита.

По отношение нарушението по т.1 от НП в акта и наказателното постановление ясно и без противоречие е посочена и нормата, която Е. е 3 нарушил - чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Отсъства и противоречие между описанието на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдържа както изискуемото правило за поведение - да управлява товарния автомобил само след подходящо обезопасяване на товара в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, така и регламентира санкцията за неговото нарушаване при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара. По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, очертано в тази норма и означаването й е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност

Нормата на чл. 127, ал.2 от ЗДвП, на която основава възраженията си пълномощникът на жалбоподателя не се явява специална спрямо ал.4 на същата разпоредба, препращаща към условията и реда за укрепване на превозваните товари, определени с наредбата, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи. Вярно е, че същата установява изискване за покриване на товарите, които могат да бъдат разпилени, но то не е насочено към конкретно правно задължено лице. Подобни общи и специфични изисквания към превозваните товари са установени и в ал.1, и в ал.3 на чл.127 от ЗДвП, като за всички тях, предвид систематичното място на ал.4, приложима е именно издадената наредба по-горе, определяща условията и реда за укрепване на всички видове превозвани товари. /в същия смисъл са Решение №91 от 4.05.2023г. на Административен съд - Перник по к.а.н.д. № 51/2023 г.; Решение №624 от 16.04.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. № 157/2024 г.; Решение №291 от 23.02.2024 г. на АдмС - Перник по к.а.н.д. № 212/2023 г./

Възраженията, че Наредбата е неприложима за насипни товари, които могат да бъдат разпилени, предвид това, че нормативният акт не предвижда съответен метод за укрепване /чл.7, ал.4/ са неоснователни. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. В т. 20.5 от приложението са установени правила за оценка именно за превоз на насипен материал, относими към метода по чл.7, ал.4, т.4 от Наредбата, което ясно сочи, че насипните товари също попадат в обхвата на подзаконовия нормативен акт.

Не е налице и твърдяната незаконосъобразност относно описанието на нарушението по т.3 от НП и правото му квалифициране, доколкото и в акта и в наказателното постановление са изложени както фактите на нарушението, така и констатация за естеството на неизправността, квалифицирана като незначителна.

Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на 4 превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.Предвид изложеното, съдебният състав приема, че нарушенията са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

Неоснователни са и възраженията за ограничаване правото на жалбоподателя да избере различен начин на защита спрямо вменените три отделни нарушения, поради издаването на едно наказателно постановление за тях. Законът не установява забрана за това, нито ограничава жалбоподателя да избере различна позиция по всяко от нарушенията – част от тях да оспори, а друга част да признае, като заплати в срока за обжалване на НП наложените глоби в намален размер, съгласно възможността в чл.79б от ЗАНН. В тази хипотеза би настъпила предвидената в нормата на чл.79б, ал.2 ЗАНН правна последица, а именно влизане в сила на наказателното постановление в частта за нарушенията, по които глобите са платени, считано от датата на плащането, което не препятства възможността да обжалва НП в останалата част, респ. съдът да разгледа и да се произнесе по жалбата за оспорените нарушения.