Определение № 581 от 15.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. София, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600779 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 837 от 10.02.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 39 състав по НЧД № 651/2026 г. по описа на съда, с което осъденият В. Р. В. ЕГН ********** е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 376/2020 г. по описа на СОС, като е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК съдът е постановил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" в рамките на определения изпитателен срок.

В частния протест се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изтъква се, че въпреки, че е налице първата предпоставка по чл. 70 НК, а именно осъденият е изтърпял необходимата част от наказанието, то не е налице втората предпоставка, тъй като по делото не се установява категорично лишеният от свобода В., да е дал достатъчно трайни и убедителни доказателства за поправянето и превъзпитанието си. Според прокурора, независимо от положителните оценка за осъдения, не са налице условията за условно предсрочно освобождаване, тъй като рискът от рецидив е 42 точки – среден, възрастта и здравословното състояние не са относими към условното предсрочно освобождаване, налице са дефицитни зони. Сочи се, че първостепенният съд не е отчел, че остатъка от 1 наказанието – 7 месеца и 24 дни е значителен, както и че осъденият е бил с предварителен арест 2 години, 6 месеца и 27 дни и спрямо него в този период не е провеждана корекционна дейност. Изтъква се също, че първият съд не е счел за нужно да приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 6 НК и да определи една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 НК, което е неправилно.

Предлага се атакуваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отказано условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. Р. В..

По делото е постъпило и възражение от адв. В. Д., защитник на осъдения В. В., в което се сочи, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно. Развиват се и доводи, че в конкретния случай са налице всички законови предпоставки за условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. В..

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест и възражението доводи, както и материалите по делото, намира за установено следното.

Частният протест е неоснователен.

С определение № 837 от 10.02.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 39 състав по НЧД № 651/2026 г. по описа на съда, осъденият В. Р. В. ЕГН ********** е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 376/2020 г. по описа на СОС, като е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК съдът е постановил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" в рамките на определения изпитателен срок.

Първата инстанция е обсъдила доказателствените материали, съдържащи се в досието на затворника, преценила е неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода и е отчела, че са налице всички предпоставки за уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

От материалите по делото е видно, че осъденият В. Р. В. се намира в условията на затвор въз основа на влязло в сила решение на ВКС, с което е потвърдена присъда, с която той е осъден на 5 години „лишаване от свобода", за това че е направил опит да умъртви рождения си син.

Установява се от справката от Затвора, че към 10.02.2026 г. осъденият е изтърпял всичко 4 /четири/ години, 4 /четири/ месеца и 6 /шест/ дни, а остатъкът е в размер на 7 /седем/ месеца и 24 /двадесет и четири/ дни. При това положение налице е първата изискуема предпоставка на чл. 70 от НК, а 2 именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Като е съобразил това обстоятелство първостепенният съд е извършил преценка дали е налична или липсва другата законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. Така първата инстанция внимателно е изследвала и съобразила всички данни за личността на осъдения, неговата личностна характеристика и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

Поначало от всички материали по делото, а и от досието на осъдения В. се установява, че той е показал такова поведение, което като цяло е оценено от затворническата администрация в посока на доказване на неговото поправяне.

Следва да се отчете и обстоятелството, че не са налице каквито и да било противоправни прояви от негова страна, включително и такива срещу дисциплината на затвора.

В настоящия казус, макар че възрастта и здравословното състояние не са фактори, заложени в закона за преценка на наличие на основание за УПО, първият съд с основание е отчел изключително напредналата възраст на осъденото лице, а именно 85 годишна възраст и това че въпреки недоброто си здраве той полага труд според възможностите си и участва във всички програми, които са достъпни за него. Успешно е преминал специализирана програма за въздействие „Умение за мислене”. Снижен е рискът от рецидив от 51 на 42 точки, награждаван е нееднократно и не е наказван, във всички дефицитни зони също е постигнат напредък. От доклада е видно, че лишеният от свобода се отнася съвестно и отговорно към поставените задачи, формирал е способности за конструктивно решаване на проблемите, налице са множество ресурси за положително развитие на личността, а възможността за връщане към криминогенна среда е практически малко правдоподобна.

Установява се, че в резултат на проведената индивидуално корекционна работа с лишения от свобода понастоящем са настъпили трайни положителни промени в зоните на дефицит. Осъденият В. В. осъзнава тежестта и последиците от престъпното си поведение и разбира нуждата от позитивна промяна.

В заключение затворническата администрация дава становище, че с цялостното си поведение и отношение към режимните изисквания, настъпилите положителни промени в зоните с дефицит, смисленото оползотворяване на престоя в затвора, участието в организираните общопенитенциарни мероприятия, корекционни програми и в трудовия процес, осъденият В. В. е дал достатъчно убедителни доказателства за позитивна промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот при освобождаване.

Неоснователни са залегналите в протеста възражения във връзка със значителния остатък от наказанието, което следва да бъде изтърпяно, тъй като размерът на остатъка от наказанието не е сред обстоятелствата, които се 3 изследват по дело за условно предсрочно освобождаване. Обстоятелството пък, че осъденият е бил дълго време с предварително задържане, съвсем не може да бъде отчитано в негова вреда, тъй като не зависи от неговата воля.

Следва да се подчертае също, че законодателят поначало никъде не е поставил изискване за някакво необичайно или извънмерно добро поведение. Нужно е да се акцентира на това, че условното предсрочно освобождаване е наказателноправен институт, който се прилага винаги, когото са изпълнени условията предвидени в закона. Да се твърди, че за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване се изисква поведение надхвърлящо обичайното правомерно поведение за осъдени в охранявана среда, означава да се пренебрегне волята на законодателя и да се поставят свръх изисквания, които не са необходими и за неосъдени лица в неконтролирана среда.

Оплакването в частния протест, че първостепенният съд не е счел за необходимо да приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 6 НК и да определи една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 НК, показва единствено, че прокурорът дори не се е запознал задълбочено с определението на първия съд, който на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК е постановил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" в рамките на определения изпитателен срок.

При тези данни за постигнати позитивни промени в развитието на лишения от свобода, първостепенният съд с основание е приел, че е налична и втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК, вр. чл. 439а НПК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че писмените доказателства по делото несъмнено сочат, че е постигната необходимата положителна промяна в мисленето и поведението на осъдения и че към момента поправянето му е завършено и пълно. Не без значение се явява и фактът, че затворническата администрация е изразила положително 4 становище по отношение възможността за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. В..

Така следва да се заключи, че пълноценното поправяне на осъдения е завършило и са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието.

Предвид на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е приел, че са налице и двете материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.

Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 6 НК правилно на осъдения е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а на основание чл. 70, ал. 6 НК и чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК съдът е постановил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" в рамките на определения изпитателен срок.

Нужно е да се обърне специално внимание на първоинстанционния съд, че е проявил изключително небрежно и непрофесионално отношение по отношение на администрирането на делото, тъй като първоинстанционното определение е обявено в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г., а е постъпило по частен протест в Софийския апелативен съд на 10.06.2026 година. Безспорно това се отразява твърде негативно на своевременното условно предсрочно освобождаване на осъдения В. Р. В..

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 440 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 837 от 10.02.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 39 състав по НЧД № 651/2026 г. по описа на съда, с което осъденият В. Р. В. ЕГН ********** е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода" по НОХД № 376/2020 г. по описа на СОС, като е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК съдът е постановил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" в рамките на определения изпитателен срок.