Решение № 277 от 10.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20235001000317 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№930/23.01.2023 г., депозирана чрез ССЕВ с валиден КЕП, подадена от М. И. А., чрез адв.

П. К., против Решение №364/08.12.2022 г. по т.д.№1222/2021 г. по описа на ОС - С.З., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против "Д.З.И.-О.з."ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени на ищцата като пешеходец, при ПТП на 08.03.2021 г. в гр. Ч., настъпило по вина на Ж.Т.Т., като водач на застрахован при ответника автомобил "Д.", модел "Ф." с рег.№.......

Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като не са отчетени всички релевантни факти, съгласно ППВС №4/1968 г., не са отчетени икономическите условия в страната към момента на увреждането, както и не е съобразена съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер, като се присъди на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.06.2021 г. до окончателното плащане. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на 1 адвокат П. К. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., с начислен ДДС - както за въззивното, така и за първоинстанционното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбоподателката не дължи внасяне на държавни такси за въззивното производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

Решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано, в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.06.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2227,98 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 11.06.2021 г. до окончателното плащане. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху справедливия размер на застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, който ответникът следва да заплати на ищцата, за размера над присъдената сума от 40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим в обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и е установено с влязло в сила Решение №76/29.11.2021 г. по АНД №327/2021 г. на РС – Ч., че на 08.03.2021 г. около 11 часа в гр. Ч., обл. С.З., на ул.“Я.И.“, при управление на л.а. „Д.“, модел „Ф.“, с рег.№......, водачът Ж.Т.Т., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като „преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство“, в пряка причинна връзка с което е 2 настъпило ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата М. И. А., тогава на 70 години, изразяваща се в счупване на дясната бедрена шийка, причинило трайно затруднение на движението на десния крак на пострадалата, за което е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, хип.2, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, хип.2, вр. чл.342, ал.1, хип.3 от НК. Не се спори, че гражданската отговорност на виновния водач на л.а. „Д.“, модел „Ф.“, с рег.№......, е била застрахована при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател, за заплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата М. И. А. за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с причинените при така настъпилото ПТП травматични увреждания.

От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 144/22 г., депозирана по делото с вх.№5453/27.05.2022 г. /на л.137-139 от делото на ОС – С.З., се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 08.03.2021 г., ищцата М. И. А. е получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на дясната бедрена шийка. За лечение на травматичното увреждане ищцата е била хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ“.....“АД – С.З., където на 12.03.2021 г. е претърпяла оперативна интервенция под спинална анестезия, при която е извършена артротомия, рецезирана е бедрената шийка, екстерпирана е главата, и е имплантирана частична тазобедрена протеза. Непосредствено след това, на 16.03.2021 г. е хоспитализирана в Отделение по физикална терапия и рехабилитация на същата болница, където е преминала болнична рехабилитация. Претърпените от ищцата болки и страдания са били с интензивен характер в периода на първия болничен престой, като след оперативното лечение и ранния следоперативен период интензитета на търпените болки е намалял, но ищцата е продължила да търпи болки и след това. При правилно протичане на оздравителния процес, възстановителният период при такава травма продължава около 12 месеца. При ищцата обаче оздравителният период е бил затруднен, поради напредналата възраст на ищцата.

Съдът намира заключението на СМЕ за компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №4363 на КОТ на УМБАЛ „.......“АД, за хоспитализация на ищцата в периода от 08.03.2021 г. до 16.03.2021 г. /на л.11 от делото на ОС-СтЗ/, Епикриза от ОФРМ на УМБАЛ „...“АД за хоспитализация на ищцата в периода от 16.03.2021 г. до 23.03.2021 г. /на л.12/, Амбулаторен лист №701/10.06.2021 г. /на л.21/, Амбулаторен лист №668/20.09.2021 г. /на л.74/, Амбулаторен лист №695/28.09.2021 г. /на л.75/, фактури и касови бонове за медицински разходи за лечение, консумативи и медикаменти /на л.13-20/.

От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че към момента на увреждането ищцата е страдала от хронични заболявания – хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, исхемична кардиомиопатия, неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения /от Епикриза от ИЗ №4363 на л.11 и Епикриза от ИЗ 3

№4955/2021 на л.12/.

От Амбулаторен лист №701/10.06.2021 г. /на л.21/ се установява, че 3 месеца след увреждането ищцата е продължавала да търпи болки, дискомфорт и слабост на крайника, била е затруднена самостоятелната й походка, и се е придвижвала с помощни средства – две патерици, настъпила е хипотрофия на бедрената мускулатура, налице е била лесна уморяемост.

От Амбулаторен лист №668/20.09.2021 г. /на л.74/ и Амбулаторен лист №695/28.09.2021 г.

/на л.75/ се установява, че шест месеца след увреждането ищцата е продължавала да търпи болки, налице е била ограничена активна и пасивна подвижност в дясната тазобедрена става, движенията са били болезнени. Констатирана е хипотрофия както на бедрената, така и на глутеалната мускулатура. Към този момент вече е била вертикализирана, но се е придвижвала с помощно средство – бастун, и само в домашни условия. При движение на по-големи разстояния се нуждае от чужда помощ. Затруднена е била да извършва дейностите от ежедневния си живот.

За търпените от ищцата болки и страдания са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Г. и Л.Д. в о.с.з. на 04.04.2022 г.

От показанията на св. Г. /дъщеря на ищцата/ се установява, че свидетелката видяла майка си в следобедните часове в деня на процесното ПТП. Узнала, че е наложително за бъде проведено оперативно лечение за смяна на тазобедрената става. Ищцата не изглеждала добре, била изплашена, страхувала се и от предстоящата операция, искала да умира.

Операцията преминала успешно, но след нея се наложило провеждане на рехабилитация.

Останала в болницата около 20 дни общо. Психиката на ищцата била разбита – не искала да става да ходи, даже с проходилка много трудно се справяла. Наложило се свидетелката да я вземе в дома си, за да полага грижи за нея, заедно със съпруга си - имала нужда от помощ, за да ходи до тоалетната, не можела да се обслужва сама, нямало как да си готви храна.

Положили големи усилия за раздвижването на ищцата, провеждали рехабилитация в дома си, но ищцата била рухнала психически – искала да умре, не искалада се храни, не можела да се стабилизира емоционално, за да продължи провеждане на рехабилитация. След рехабилитацията в началото ищцата се оживила, но паднала по време на раздвижването, тъй като краката й треперели, и впоследствие отново отказвала да ходи с проходилка. С много труд успяла да проходи с две патерици, после – с една. Грижите за ищцата продължават и към момента на разпита. Първоначално за ищцата е грижили свидетелката и съпруга й, а когато ищцата се върната в дома си в Ч., тя продължавала да има нужда от чужда помощ, която и била оказвана от свидетелката, нейния брат, и тяхна позната, която започнала да ходи при ищцата всеки ден, за да й помага, и да поддържа емоционалното й състояние, тъй като ищцата била много стресирана. Преди инцидента ищцата била усмихнат и лъчезарен човек, обикаляла целия град, помагала на хората, не е имала болки и затруднения при придвижването си, сама ходила да си пазарува, не ползвала помощни средства. Процесното ПТП станало именно когато отивала до магазина. Имала заболявания, свързани с възрастта – диабет, сърдечни заболявания. В момента ищцата нямала никакъв 4 дух, не искала да живее, страхува се да слиза по стълби, не е стабилна. Изглежда, че никога няма да се възстанови емоционално, и няма да преодолее претърпения стрес. В момента се придвижва с бастун – без него може да направи само две-три крачки.

Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката родствена връзка между ищцата и свидетелката, обуславяща интерес от изход на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира за подробни, конкретни, логични, основани на личните впечатления на свидетелката, и кореспондиращи на събраните по делото доказателства – СМЕ и медицински документи.