Решение № 1427 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария А. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501947 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 1568 от 09.04.2024 г., пост. по гр.д. № 15 055/2023 г. на РС - Пловдив е постановено:

Осъжда на основание чл. 49 от ЗЗД Община *** да заплати на Н. С. С., ЕГН – ********** с адрес *** сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване на шийката на лявата бедрена кост вследствие падане на 02.02.2022 г., причинено от стъпване в хлътнатина в тротоара, прилежащ към ул. „***” № ***в с. ***, на място, където непочистен сняг прикривал липсата на тротоарна настилка, които вреди настъпили вследствие на виновното бездействие на лицата, на които отговорната за поддържането на пътя Община *** е възложила дейностите по ремонт и поддържане на улица „***” и прилежащия й тротоар, ведно със законната лихва от 02.02.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над 7200 лева до размера на 8000 лева, предявен като частичен от 30 000 лева, като неоснователен;

ОСЪЖДА Община ***, да заплати на Н. С. С. с ЕГН: **********, с адрес *** , разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 288 лева за държавна такса и 612 лева за платено адв. възнаграждение;

ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Община *** разноски по делото от 100 лева за адв. възнаграждение и 30 лева за вещо лице.

Въззивникът – ищец С. обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа, че определения от съда общ размер на дължимото се обезщетение е несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД – занижен спрямо действителното претърпените вреди и същите са 1 съизмерими с твърдяната сума от 30 000 лева. Поддържа, че съдът неправилно приел съпричиняване от нейна страна на вредоносния разултат. В тази насока поддържа на първо място че това възражение е преклудирано като непредявено по предходно воденото между страните гр.д. № 2138/2023 г., по което с влязло в сила решение общината е осъдена да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от същия деликт. В случай да не е преклудирано възразява, че такова не е налице, т.к. от болничното заведение не й указали да провежда рехабилитация в медицинско заведение като задължителна за оздравителния процес по възстановяване движенията на крайника, а само й показали как да раздвижва сама крака си в къщи. Освен това – според заключението на експерта, рехабилитацията е могла да се извърши безплатно само в едно болнично заведение в гр. *** при наличен за това график, а тя като пенсионерка с нисък доход, също и като живуща в село *** и не разполагаща със собствен транспорт и същевременно трудно подвижна вследствие деликта е била в обективно затруднение да проведе тази рехабилитация, както и да я проведе в друго болнично заведение срещу заплащане. Поддържа още, че неправилно с приетия процент съпричиняване – 10%, съдът намалил не общия определен от него размер обезщетение от 20 000 лв., а предявеният частичен размер от 8 000 лева. Като така и при правилно извършване на намалението, дори и да се приеме, че дължимия се за пълната обезвреда размер е 20 000 лв., както и че той следва да се намали с 10% на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, то предявеният й частичен иск от 8 000 лв. следва да се уважи изцяло.

По така изложените доводи претендира за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивния съд за уважаване на предявеният частичен иск в пълния му размер от 8 000 лева. Претендира присъждане на разноските за две инстанции.

Въззивникът – ответник обжалва решението в осъдителната му част за разликата над 5 600 лв. до присъдените 7 200 лева. Поддържа, че общия размер на дължимата се обезвреда е несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД / завишен спрямо действително претърпените неимуществени вреди / и справедливият размер е 8 000 лева. Поддържа, че съпричиняването вследствие непроведена след оперативното лечение рехабилитация следва да се определи на 30 %, т.к. от страна на ищцата не само не е проведена рехабилитация от съответния специалист в нарочно лечебно заведение, но и първата задължителна медицинска помощ / оперативна интервенция в болнична обстановка / е потърсена едва две седмици след фрактурата.

По така изложените доводи се претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска в тази част. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.

Съдът установи следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД. Искът е предявен като частичен – за 8 000 лв. от общо дължимо се според ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

Искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните. Поради виновно бездействие на длъжностни лица от ответната община, изразяващо се в неподдържане в изправно и безопасно за ползване състояние на настилката на прилежащия към улица „*** „ в село *** тротоар / чл. 31 и § 1 т. 1 и 2 от ДР на ЗП и чл. 167 ал. 1 изр. 1 от ЗДвП /, ищцата на 02.02.2022 г. е изгубила равновесие и е паднала поради стъпване в закрита от непочистена снежна покривка хлътнина на тротоара с намиращ се в нея пън от отрязано дърво поради липса на тротоарна плоча на мястото; при падането е получила счупване на шийката на лявата бедрена кост; от фрактурата е търпяла силни физически болки и 2 психоемоционални страдания.

Спорът е относно размера на дължимото се обезщетение, както и относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Последното се основава на възведено в отговора на ИМ твърдение за закъсняло с 15 дни диагностициране и оперативно лечение, а впоследствие на основание чл. 147 т. 1 от ГПК е допълнено и с твърдение за непроведена рехабилитация и физиотерапия - след приемане на заключението на СМЕ, установяващо за пръв път този факт.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от решаващия съд по справедливост. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 45 от ЗЗД са на първо място вида на полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.

В случая, установено е от заключението на СМЕ, че ищцата е постъпила в МБАЛ ***– *** на 17.02.2022 г. със силни болки и напълно обездвижен долен ляв крайник, при прегледа е констатирано счупване на шийката на лявата бедрена кост, на 22.02.2022 г. е извършена операция – ендопротезиране на лявата бедрена кост / тотална смяна на тазобедрената става /. Според вещото лице допусната от ищцата забава от 15 дни след фрактурата да потърси медицинска помощ по никакъв начин не е повлияло на оперативната интервенция, както и на оздравителните следоперативни процеси. Операцията и следоперативния период са протекли гладко и без усложнения, провеждана е антибиотична и антитромботична терапия. На 1 – я ден след операцията ищцата е вертикализирана с помощни средства и е започнала стъпване и натоварване на крайника с тежест, която понася добре, под надзора на физиотерапевт са правени изотонични и изометрични упражнения за бедрената и глутеална мускулатура и пасивно раздвижване и активни движения в ставата – ходене по равно и движение по стълби. При изписването й от болничното заведение е отразено, че може да се движи самостоятелно, но с помощни средства до 1 месец след операцията с цел стабилност при ходенето. За пълното възстановяване са препоръчани активен режим и рехабилитация – ходене по равно, пасивно и активно раздвижване на крайника, изометрични упражнения за бедрената мускулатура. Дадени са препоръки към личния лекар за проследяване на общото състояние и насочване към рехабилитация. По делото няма медицинска документация такава да е провеждана, нито ЛФК и физиотерапевтични процедури. Според вещото лице подобни тежки оперативни интервенции задължително се нуждаят от последващо адекватно раздвижване под контрола на специалист. Затова счита „ затегнатия „ оздравителен процес - по - мудното и затруднено възстановяване с намалени функционални възможности, да е свързан със закъсняла и/или недостатъчно адекватна рехабилитация, но в същото време това несъмнено да е и по причина на възрастта и придружаващите заболявания на ищцата – хипертонична болест, застойна сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, състояние след имплантиран коронарен стенд, ритъмни и проводни нарушения на фона на кардиомиопатия.

В съдебното заседание при приемане на заключението вещото лице е дало обяснения, че в гр. *** няма отделение, което да провежда необходимата на ищцата рехабилитация, най3 близките рехабилитационни центрове са в гр. Пловдив и само един от тях – този към болница „*** „ работи с НЗОК - т.е. лечението на ищцата би било безплатно.

Според показанията на свид. Е. С. / дъщеря на ищцата / след падането майка й се прибрала в дома си, мислейки че кракът й е само лошо ударен и натъртен. Поради силните болки и невъзможността да движи крака си се залежала. След около две седмици, осъзнавайки че положението е сериозно, постъпила в болница в гр. ***, където я диагностицирали и оперирали. В болницата останала около 10 дни, като непосредствено след операцията я раздвижвал физиотерапевт – ходене по равно и качване на стълби с помощта на патерици. Оплаквала се, че при раздвижването изпитва много силни болки. В продължение на месец след операцията останала обездвижена и със силни болки.

Придвижвала се само до тоалетната с помощна на патериците, постоянно приемала обезболяващи. Сама правела упражненията за раздвижване на крайника по начина, показан й от физиотерапевта в болницата. След месец и половина се придвижвала само с една патерица, а след това с бастун. Към края на м. септември 2022 г. вече започнала да се движи без помощни средства, излизала и навън, но на кратки разстояния и придружавана от съпруга си, т.к. я било страх да излезе сама. При движения на по дълги разстояния – напр. около половин километър, кракът се натоварвал и започвал да я боли силно. Не можела да носи по тежко от хляб и кисело мляко. Така е и сега, има болки, лесно се уморява, след смъртта на съпруга си живее със свидетелката в дома й – от м. ноември 2023 г..

Безпомощното й състояние вследствие счупването й въздействало и психически в негативна насока. Свидетелката депозира още показания, че след болничното лечение майка й посетила личният си лекар, но не е провела рехабилитация при специалист, т.к. в болницата не им казали, че такава е задължителна. Освен това, в най близкия град – гр. ***, няма отделение за рехабилитация, а транспорта до гр.*** бил нередовен. Сутрин тръгвали два автобуса, а вечер се връщал само един. Свидетелката не е шофьор и няма кола, брат й / сина на ищцата / има кола, но работното му време не му позволявало да води и връща майка си в *** за рехабилитация.

Така се установява, че на ищцата е причинена тежка фрактура на ляв долен крайник, която е довела до трайно затрудняване на движенията за периода на оперативната интервенция, следоперативния период и до шест месеца след увреждането, болките са били значителни, с особено силен интензитет в първите два месеца, като са налични и понастоящем при леки физически натоварвания, като и след приключване на оздравителния процес функционалните възможности на крайника не са възстановени в нормалния им обем.