Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 24.03.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 27/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
24.03.2026
В сила
19.05.2026
Състав
ГАЛИНА РУСКОВА ЗЛАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Нова Загора, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100027 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Н. К. против Р. Й.

Д. ЕГН **********, с адрес: ******, с цена на иска 2 037,63 лв. и правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 11.05.2022г. бил сключен Договор за стоков кредит № 5052427 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р. Й. Д., по силата на който Кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 6 713.20лв. за покупка на мебели.

Ответницата се задължила да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.05.2024г. След усвояване на кредита, тя погасила част от месечните вноски, след което преустановила плащането. На 16.12.2022г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК *********, по силата на който задължението на Р. Й. Д. по Договор за стоков кредит № 5052427/ 11.05.2022г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

В изпълнение на чл. 99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На 14.03.2023г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес.

Съгласно приложеното пълномощно „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ било упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за негова сметка. Уведомлението за цесия се върнало в цялост, 1 като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, моли на основание чл.235 ал.З ГПК да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получил уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по договора на 11.05.2022г. и било образувано в ч.гр.д.№ 987/2024г. по описа на НЗРС. По делото била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата възразила, че не дължи. Били дадени указания от съда на ищеца, че следва да предяви иск за вземанията си с оглед постъпилото възражение от страна на длъжника.

Ищецът моли съда да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Р. Й. Д. ЕГН **********, с адрес ****** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* сумата от 1513.23лв., от които: главница 1394.55лв., лихва за забава 118.68лв. за периода от 01.02.2024г. до датата на заявлението в PC Нова Загора 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. К. Т. Е., която твърди, че исковата молба е недопустима, неоснователена и недоказана изложените в нея съображения. Обстоятелствената част и петитума изцяло противоречали на фактите и документите представени с исковата молба и не било ясно какво точно дължала доверителката й. Не се оспорвало, че клиентката й била в облигационни отношения с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и получила по отпуснат кредит сума в размер на 6 072 лв.. Твърди се, че ответницата сключила договор през м.май 2022 г. и внасяла редовно вноските по сметка в банка УниКредит Булбанк, съгласно договор за стоков кредит № 5052427/ 11.05.2022 г.

Било образувано ч.гр.д.№ 401/ 2023 г. на НЗРС, по което дело била издадена заповед за изпълнение относно частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за период от 01.09.2022г. до 01.04.2023г.. След възражение на ответницата цесионерът оттеглил установителния иск и помолил съда да прекрати производството с основание, че „към днешна дата претендираната с исковата молба сума е изплатена" - това е записано в депозираната молба с вх. № 5131/19.10.2023г. от представляващия ЕОС Матрикс ЕООД.

Гр.дело № 1324/2023г. било прекратено и била обезсилена издадената заповед. В периода от 11.05.2021г. до 01.04.2023г. било признато от представител на цесионера, че задължението на ответницата било погасено, изплатено.

Твърди се, че ответницата не е била уведомявана за просрочени задължения, за предсрочна изискуемост на кредита и за цедиране на вземането й от представители на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и на ЕОС Матрикс ЕООД. До края на погасителния план, вкл. и последната вноска през май месец 2024 доверителката □ била превеждала по 2 представената банкова сметка. Срокът на договора изтекъл май месец 2024 г., кагато тя заплатила и последната дължима погасителна вноска.

Относно доказателствените искания на ищеца, адв.Е. е изразила становище, че са недопустими и неоснователни. Дружество ЕОС Матрикс ЕООД не било в никакви договорни отношения с клиента и, следвало да си извърши необходимите справки за погашения, още преди да образува съдебно производство. Считала, че възможността на ищеца да търси защита на правата си по исков път била преклудирана поради изтекла тригодишна погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД, както за главницата, така и за претендираната лихва. Моли да се приеме признанието на представителя на ЕОС МАТРИКС ЕООД, че в периода от сключване на Договора за стоков кредит № 5052427 от 11.05.2022 г. до 01.04.2023 г. всичко било заплатено, т.е признато било от представител на цесионера, че задължението на доверителката й било погасено, изплатено, като изявлението било материализирано в Определение № 603 от 20.10.2023 г. по гр. д. 1324/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора. Моли да се приемат като доказателство за извършени плащания след 01.04.2023г. представените с настоящия отговор фактури, касови бележки за извършените плащания по стоковия кредит от клиентката ми чрез услугите на Easy Pay от месец март 2023 г. до месец май 2024 година.

Моли да се отхвърли предявения от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД срещу ответницата установителен иск, с който се иска да се признае за дължима сумата от 1394,55 лв., представляваща „главница останала неизплатена и несъдебна главница по договора", ведно с лихва за забава в размер на 118,68 лв. върху останала „неизплатена и несъдебна главница за периода от 01.02.2024 г. до 24.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноските непосочени какви, като недопустим, неоснователен и недоказан.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответникът се намират в облигационни отношения поради сключен Договор за стоков кредит № 5052427/ 11.05.2022г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р. Й. Д., по силата на който Кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 6 713.20лв. за покупка на мебели. На 16.12.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК *********, по силата на който задължението на Р. Й. Д. по Договор за стоков кредит № 5052427/ 11.05.2022г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. След усвояване на кредита, тя погасява част от месечните вноски, след което преустановява плащането. „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ било упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да извърши уведомяване на длъжника от негово име и за негова сметка за цесията на вземането. Уведомлението се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“. На основание чл.235 ал.З ГПК ищецът иска да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. Ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по договора на 11.05.2022г. и е 3 образувано ч.гр.д.№ 987/2024г. по описа на НЗРС. По делото е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата възразява, че не дължи изпълнение. Ответницата счита, че за периода от 11.05.2021г. до 01.04.2023г. е налице признание от представител на цесионера, че задължението й е погасено, изплатено. Представя доказателства за направени плащания.

По делото са приети писмени доказателства и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните въпроси, поставени от ищеца:

1. Как и какви суми е усвоил кредитополучателя по Договора за стоков кредит № 5052427 от 11.05.2022 г.?

2. Какви суми са внесени по сметка на цедента и цесионера от кредитополучателя по Договор за стоков кредит № 5052427 от 11.05.2022 г. и кои от задълженията по договора са погасени с тези вноски, като се вземе пред вид законната лихва и разноските /ДТ, адв. хонорар/ по ЧГД № 401/2023г. и ГД 1324/23 г. /приложени по делото/ ?

3.Какъв е размерът на главницата до подаване на заявлението по Чл. 410 ГПК24.09. 2024 г.?

4. Какъв е размерът на лихвата за забава за периода от 01.02. 2024 г. — дата на забава до датата на подаване на заявлението в PC Нова Загора - 24.09. 2024 г. ? и на следните въпроси, поставени от ответника:

1. Какъв е срокът на договора за стоков кредит № 5052427 от 11.05.2022 г. Начало и край на същия. С кого са облигационните отношения ?

2. На какво основание се търси погасяване на главница по въпросния стоков кредит № 5052427 от 11.05.2022 г. - от 24. 09.2024 г. от Р. Д. ?

3. Ответницата уведомена ли е за цесията,от кого и кога? Откога внася вноски по сметка на цесионера. На кого внася вноските по кредита № 5052427 от 11.05.2022 г. и по чия банкова сметка ?

4. Дължат ли се разноските /ДТ и адв.хонорар/ по ЧГД 401/2023г. и ГД 1324/2023 г., които дела са прекратени по искане на процесуалния представител на ЕОС Матрикс ЕООД от Р. Д. ?

5. Има ли документ от кредитодателя, че вземането е предсрочно изискуемо, от кога и кога е уведомена кредитополучателката . От кого е уведомена ?

6. По един стоков кредит, колко пъти може да се търси предсрочна изискуемост ?

Съгласно приетото експертно заключение, вещото лице е дало отговор на поставените въпроси, както следва:

По въпросите на ищеца:

1. Видно от приложената към Гр.дело /стр.10/ ф-ра № 0000008542 от 11.05. 2022г. на „СПРИНТ 2007” ЕООД гр.Стара Загора ответницата е получила предмета на сключения от нея стоков кредит - КУХНЯ по проект на стойност 6072.00 лв. с ДДС. Съгласно процесния договор тя е била длъжна да приеме застраховане по застрахователна програма „ЗАЩИТА МАКС” в размер на 641.20 лв. като по този начин договорираните суми са усвоени напълно от нея.

2. По сметка на ЦЕДЕНТА преди датата на цесията по негова сметка от страна на кредитополучателя Д. са преведени 375.35 лв., с които са погасени както следва: главница 167.69 лв.; редовна лихва -167.83 лв.; наказателна лихва - 10.09 лв.; лихва за просрочена главница - 29.74 лв.. Към гражданското дело са приложени 15 бр. разписки на „Танисто” ЕООД /пълномощник на „ИЗИПЕЙ” АД/, с които кредитополучателя Д. е внесла по сметка на ЦЕДЕНТА сума в размер на 5630.90 лв. Не е посочено с внесените суми какво се 4 погасява посочено е общо - вноска по договор. Със своя служебна бележка ЦЕСИОНЕРА сочи, че след датата на цесията по процесното задължение на Д. по негова сметка са постъпили суми в размер на 6756.95 лв. Не е посочено кой е вносителя на сумата и кои от задълженията са погасени с постъпилите суми. С Определение № 603/ 20.10.2023г. по Гр.дело № 1324/2023 г. се обезсилва изцяло Заповед № 238 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК от 26.04.2023 г. по ч.гр.дело № 401/2023 г. по описа на PC Нова Загора и се прекратява Гр.дело № 1324/2023 г. поради оттегляне на исковата претенция от Ищеца.