Решение № 16746 от 17.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16746 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110166217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 268468/02.12.2022 г. на ., находяща се в гр.

София, Ж.К. ., бл.48, входове А и Б и бл. 48А, входове А и Б, представляващи Затворен комплекс „.“, представлявани от „.“ ООД, ЕК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. Нелсън Мандела № 4, чрез адвокат И. Х., електронен адрес: [email protected] срещу Й. Ц. Й., ЕГН **********, гр. София, ул.Борово № 41, ет. 4, ап. 12, чрез адвокат М. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, ет. 6, кантора 23, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 51 от ЗУЕС за установяване дължимостта на сума в размер на 1092,77 лева, представляваща главница за неплатени вноски за покрИ.е на разходите за услугите за администриране и касиер, техническа поддръжка, почистване, ел.енергия на асансьор и общи нужди, консумативи и непредвидени разходи, поддръжка зелени площи и снегопочистване, абонамент асансьорна поддръжка, смарт портиер и за обособяване и поддръжка на Фонд „РО“, изграждане на система смарт портиер и боядисване на подземни 1 гаражи за период от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. 44899/2022 г., по описа на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент № Б6, находящ се в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

Манастирски ливади, ул. И. Кирков, блок 48, входове А и Б, и блок 48А, входове А и Б, представляваща Затворен Комплекс „.“. Твърди, че сградата се управлявала и поддържала съгласно глава втора, раздел втори от ЗУЕС – чрез общо събрание на собствениците и управителен съвет, като не било учредено сдружение на собствениците. Твърди, че с решение, взето на проведено на 28.05.2020 г. Общо събрание на собствениците, било потвърдено решение, взето от Общо събрание, проведено на 18.05.2020 г. за делегиране на правомощията по управление и поддръжка на „.“ ООД. Със същото решение се одобрявали офертата и договора и бил упълномощен председателя на Управителния съвет да сключи договора за управление и поддръжка. Бил приет и бюджет на етажната собственост. С Решения на Общото събрание на Етажната собственост, взети на 05.10.2020 г., 02.11.2021 г., 1

04.06.2022 г., са определени задължения на собствениците в сградата, свързани с фонд „Ремонт и обновяване“, изграждане на инфраструктура за видеонаблюдение и дистанционно обслужване за услуга „Смарт портиер“, за поставяне на технически съоръжения в сградата, както и за абонамент за посочената услуга. Взети са решения за добавяне на услугите техническа поддръжка , снегопочистване на общи части. Взето е решение и за сключване на Договор с „.“ ООД за управление и поддръжка на етажна собственост, прилежащи площи, общи части от комплекса, включващи административно и финансово управление на комплекса, техническа поддръжка, почистване на общи части, снегопочистване на прилежащи площи, машинно почистване на подземен паркинг, за срок от две години, считано от 01.06.2022 г. Било взето решение и за ремонт на подземен паркинг. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми в общ размер от 1092.77 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., включително. Сочи, че е депозирал заявление по реда на чл.

410 от ГПК, което било уважено от съда, но поради подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, ищецът получил указания за предявяване на установителен иск за вземането си, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да приеме за установено, че сумите се дължат. Претендира направените разноски.

Ответната страна, чрез процесуален представител, назначен по делото, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, въз основа на които основава исковите си претенции. Твърди, че е придобил процесния недвижим имот на 28.04.2021 г. Сочи, че не дължи заплащане на разходи по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като от датата на придобИ.ето на имота до датата на подаване на отговора на исковата молба не е пребивавал в имота за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано в съда на 19.08.2022 г. ищецът по настоящото дело е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист. Образувано е ч. гр. д. № 44899/2022 г. на СРС, 120 състав, като въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение от 02.09.2022 г. срещу Й. Ц. Й. за сумата от сумата 1 092,77 лева (хиляда деветдесет и два лева и 77 стотинки), представляваща главница за неплатени вноски за покрИ.е на разходите за услугите за администриране и касиер, техническа поддръжка, почистване, електроенергия на асансьор и общи нужди, консумативи и непредвидени разходи, поддръжка зелени площи и снегопочистване, абонамент асансьорна поддръжка, смарт портиер и за обособяване и поддръжка на ФРО, изграждане на система „смарт портиер“ и боядисване на подземни гаражи за период от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 475 лв. Предвид обстоятелството, че длъжникът е подал възражение срещу задължението по заповедта в законоустановения срок, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си от длъжника. Исковата молба е депозирана в законовите срокове, поради което се явява допустима.

По делото са представени писмени доказателства, сред които Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 28.05.2020 г., Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 05.10.2020 г., Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 02.11.2021 г., Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 06.04.2022 г., , уведомление по чл. 46б ЗУЕС, Справка за задълженията, ведно с показа за доброволно изплащане на вноски към ЕС, Договор за управление и поддръжка от 01.06.2020 г., ведно с бюджет на ЕС, Анекс 1 и 2 към Договор от 2

01.06.2020 г., ведно с бюджет, Договор за управление и поддръжка от 01.06.2022 г., ведно с бюджет. По делото е представена и Справка № 1007855/09.08.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр.

София, в която с дата от входящ регистър 28.04.2021 г. е направено вписване относно самостоятелен обект в сграда, пл. № 533, представляващо апартамент № Б6, парцел 4 с площ от 61,830 кв. в, находящ се в кв. Манастирски ливади, бл. 48, вх. Б, ет. 2, чиято собственост е придобита от ответника Й. Й., в качеството му на купувач по вписания нотариален акт.

Видно от Протокола от проведеното Общо събрание от 28.05.2020 г., на същото са приети решение по т. 6 от дневния ред, с което се определя бюджет за управление и поддържане на ЕС и се определят дължимите от собствениците вноски, кат осе са разпределени разходите за административно управление и касиер, разходите за зелени площи, за вода, за почистване, за електроенергия, за поддръжка на асансьорните уредби, за непредвидени разходи и консумативи, като се определя и вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ.

Постъпили са по делото писмени доказателства от „Електрохолд продажби“ ЕАД, „Софийска вода“ АД и „Овергаз мрежи“ АД. От писмо с изх. № 1205086664_1/25.05.2023 г. от „Електрохолд продажби“ ЕАД, в което се предоставя справка за консумирана електрическа енергия за обект, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. Манастирски ливади, бл. 48, вх. Б, ап. Б6 с клиентски № 310256710215 и клиент Й. Ц. Й., е видно, че в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г. стойността на консумираната електрическа енергия е в диапазона от 1,63 лева на месец до 3,07 лева. От писмо с изх. № 458/06.06.2023 г. с подател „Софийска вода“ АД , е видно, че за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г. относно договорна сметка №2000920834 към клиентски № 1003123434 с титуляр Й. Й. за имот, находящ се кв. Манастирски ливади, бл. 48, вх. Б, ет. 2, ап. Б6, няма формирано задължение за ВиК услуги. От представената по делото служебна бележка с изх. № 1353/23.05.2023 г. издадена от „Овергаз мрежи“ АД се установява, че имот с адрес гр. София, ж. к.

Манастирски ливади, бл. 48, вх. Б, ап. Б6 с аб. № 1000074931 е захранен с природен газ, като за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г. консумацията на природен газ е в размер на 1 куб. м.

Представени по делото като писмени доказателства са и удостоверения за постоянен и настоящ адрес, видно от които ответникът Й. Й. е с постоянен и настоящ адрес от 11.06.2020 г. в гр. София, ул. „Борово“ № 41, ет. 4, ап. 12.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за суми, дължими съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 38 от ЗУЕС.

Основателността на предявените от ищеца искове се предпоставя от кумулативното установяване на следните юридически факти: наличието на валидно взети решения на Общото събрание на Етажната собственост, посочени в исковата молба; твърдението, че ответникът е собственик на недвижим имот, намиращ се в процесната СЕС; размера и вида на дължимите от ответника суми по пера.

Между страните по делото не е спорно, а и видно от представените по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът Й. Й. е собственик на самостоятелен обект в сграда етажна собственост, а именно апартамент № 6Б, находящ се в гр. София, ж. к. Манастирски ливади, бл. 48, вх. Б, ет. 2.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и управлението на общите части. На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл.

50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните 3 вноски във фонд „Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване на процедурата и императивни правни норми) по реда на чл. 40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието.

От представените по делото протоколи от общото събрание на етажните собственици се установи, че процесните вноски, дължимостта на които подлежи на установяване в настоящото производство, включват месечна вноска за услугата административно управление и касиер, разходи за поддръжка на зелени площи, разходи за вода, разходи за почистване на общите част, за електроенергия, за поддръжка на асансьорната уредба, за непредвидени разходи и консумативи, за видеонаблюдение и „смарт портиер“, за снегопочистване, за боядисване на подземния паркинг, а така също и вноска по фонд "Ремонт и обновление".

Ответникът Й. Й. не оспорва, че не е заплатил припадащите се за притежавания от него апартамент за процесния период месечни такси, но счита, че не дължи същите. В тази връзка са наведени възражения за недължимост на процесните суми, на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС.