Решение № 2679 от 18.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110102279 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Районен съд Варна е сезиран с предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на главните искове 3103,66 лв. и 711 лв. за акцесорните искове за мораторни лихви.

Ищецът по делото М. Н. П., представлявано от С. С. С. - Ст. юрисконсулт в Областна служба „И. Н. Н.“, съгласно Пълномощно № ЛС - 04 - 585/29.12.2022 г. на ***, с адрес на призоваване : ***, служебен адрес на пълномощника в *** е сезирал РС Варна с осъдителните искове против ответника И. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.

Отправеното до съда ИСКАНЕ е да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца СУМАТА от общо 3103,66 лв. претендира като сбор от неплатени задължения за потребена от ответника ел.енергия по фактури издадени от 22.02.2019 г. до 23.11.2020 г. и СУМАТА от 711.00 лв. обезщетение за забава / мораторни лихви начислени от датата на всяка една фактура , вписана в петитума на иска и уточняващата молба до датата на подаване на исковата молба в съда , ведно със законната лихва върху главните задължения, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на вземането.

Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

Твърди се , че на 15 юли 1997 година е бил сключен Договор между Началника на З.

В. и И. Ч. за отдаване под наем на ведомствено жилище, находящо се във ***.

Ищецът счита, че било видно от Акт № 9041/18.04.2016 г. за частна държавна 1 собственост, че апартамент *** бил предоставен за управление на М. Н. П..

На 15 март 2019 г. на отв.Ч. била връчена нотариална покана, с която бил известен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на 1 месец от връчването на поканата. Въпреки това, отв.Ч. не освободил жилището и продължил да го ползва.

На 31 март 2020 г. отв. Ч. бил уведомен с писмо, че следва да освободи имота незабавно, предвид обстоятелството, че за същия бил съставен Констативен протокол и сградата била освидетелствана като вредна и опасна за живота и здравето, но ответникът не освободил жилището.

На 22.01.2021 г. на ответника била връчена повторна нотариална покана за освобождаване на жилището и за заплащане на дължим наем.

На 10.09.2021 г., пред комисия в състав от служители на З. В. и представител на Областна администрация Варна,И. Ч. предал ключовете от жилището, за което бил изготвен приемо - предавателен протокол.

В исковата молба се твърди, че до момента на предявяване на иска, ответникът не бил заплатил задълженията си към М. Н. П., които възлизали на сумата от 3103,66 лв. съгласно „потвърждение на разчети“ представляваща незаплатена разходвана ел.енергия по фактури /неплатени в период от м. 02.2019г. - 23.11.2020 г ./ ведно със законната лихва върху главницата , считано от предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението. Върху общия размер на задължението ищецът претендира и обезщетението за забава, като сочи в исковата си молба, че обезщетението е равно на ОЛП плюс 10 % лихвен процент за един ГЛП/ 360, като претендира обезщетение за забава от 711.00 лв. за периода от 23.11.2020 г., когато е издадена последната фактура за ел.енергия до датата на предявяване на иска.Периода за който се търси мораторна лихва е прецизиран допълнително с уточвяваща молба приложена на л. 50, 51 по делото На следващо място в исковата молба ищецът се спира на основанието на иска.

Основанието на иска , заявява ищеца в исковата си молба, че е заплащането на дължими се разноски за ползвания под наем недвижим имот - чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съгласно който наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Периодът за който се сочи в исковата молба, че се претендира обезщетението е от м. февруари 2019 г., когато отв.Ч. преустановил плащането на дължимите се разходи за ел.енергия , но продължил да ползва имота, включително и след получаване на предизвестие за прекратяване на договора, същият останал в имота и извършвал потребление на ел.енергия, без да я плаща, до 23.11.2020 г. - последната фактура за ел.енергия.

Исковата претенция на ищеца се сочи в исковата молба, че е за заплащане на обезщетение за неплатени разходи за ел.енергия , свързани с отдаване под наем на ведомствено жилище, като сумата, която се претендира обезщетението била определена съобразно приложените към исковата молба фактури, ведно с потвърждение 2 на разчети.

За установяване и доказване на твърденията и искането си, в исковата си молба ищецът е направил доказателствени искания. Моли съдът да присъди в полза на ищеца сторените по делото съдебно- деловодни разноски за процесуално представителство юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.

В изпълнение на дадените от съда указания, в депозираната по делото писмена уточнителна молба, ищецът е въвел следните уточнения и пояснения:

Желае плащането на исковите суми да бъде извършено по банков път, по следната банкова сметка :Банка - ***, IBAN ***, BIG *** Титуляр: М. Н. П..

Посочени са и размерите на всяка от главниците и мораторните лихви съгласно изброените в табличен вид фактури : номер на фактура , дата на издаване , стойност на задължението, период на задължението, изчислена лихва от датата на фактурата до 24.02.2023 г. фактури №,№: 0000000236/22-02-2019 г.-73,19 лв.-месец януари 2019 г.-29,93 лв.;0000000239/18-03-2019 г.-308,65 лв.-месец февруари 2019 г.-124,14 лв.;0000000241/15-042019 г.-210,09 лв.-месец март 2019 г.-82,86 лв.;0000000243/16-04-2019 г.-211,79 лв.-месец ноември 2018 г.-83,48 лв.;0000000245/22-05-2019 г.-232,53 лв.-месец април 2019 г.-89,32 лв.;0000000250/25-06-2019 г.-127,95 лв.-месец май 2019 г.-47,94 лв.;0000000255/11-07-2019 г.-65,71 лв.-месец юни 2019 г.-24,33 лв.;0000000256/12-08-2019 г.-65,10 лв.-месец юли 2019 г.23,52 лв.;0000000261/12-09-2019 г.-58,46 лв.-месец август 2019 г.-20,62 лв.;0000000263/1510-2019 г.-61,46 лв.-месец септември 2019 г.-21,12 лв.;0000000268/12-11-2019 г.-78,59 лв.месец октомври 2019 г.-26,39 лв.;**********/11-12-2019 г.-141,99 лв.-месец ноември 2019 г.46,54 лв.; 0000000276/09-01-2020 г.-218,64 лв.-месец декември 2019 г.-69,9 лв.;0000000279/12-02-2020 г.-264,04 лв.-месец януари 2020 г.-81,92 лв.;0000000284/17-032020 г.-175,60 лв.-месец февруари 2020 г.-52,82 лв.;0000000288/15-04-2020 г.-203,54 лв.-месец март 2020 г.-59,59лв.; 0000000290/11-05-2020 г.-175,14 лв.-месец април 2020 г.-50,01 лв.;0000000293/12-06-2020 г.-98,37 лв.-месец май 2020 г.-27,21 лв.;0000000297/14-08-2020 г.112,37 лв.-месец юни и месец юли 2020 г.-29,12 лв.;0000000299/16-10-2020 г.-94,67 лв.-месец август и месец септември 2020 г.-22,88 лв. и 0000000301/23-11-2020 г.-125,78 лв.-месец октомври 2020 г.-29,06 лв.

Затворът

-

Варна, пояснява ищеца, че има разкрита партида от електроразпределителното дружество, за отчитане на консумираната ел. енергия.

Консумираната ел. енергия от всички сгради на Затвора - Варна, /включително и ведомствения блок, в който се намира ведомственото жилище, което е ползвал ответника/, се отчитала по електромер в Затвора - Варна, при което ежемесечно се издавали фактури на името на Затвора - Варна. Затворът заплащал към електроразпределителното дружество задължението си за консумираната ел. енергия, включваща и ел. енергията на ведомствените жилища във ведомствения блок. Ведомствените жилища нямали собствен електромер и в този смисъл нямат абонатен или клиентски номер . Във всяко ведомствено жилище имало поставен контролен електромер, по който енергетика на З. В. снемал показанията всеки месец и ги предавал в счетоводството на затвора. В счетоводството на 3 затвора се издавала фактура, чрез която се префактурирала изразходваната от всеки наемател - ел. енергия, въз основа на показанията от контролния електромер, по цената за 1 kWh, взета от месечната фактура на електроразпределителното дружество /т.е. без надценка/.

Към исковата молба ищецът представил Акт за частна държавна собственост № 9041/2016 г., в който бил посочен адреса на ведомственото жилище, което ползвал ответника - ***.

Същият адрес бил посочен и в представения към исковата молба приемопредавателен протокол за освобождаване на жилището от г-н Ч..

Въз основа на изложеното по -горе , ищецът е сезирал РС Варна с искането , да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника И. А. Ч. да заплати на М. Н. П. СУМАТА от общо 3103.66 лева, представляваща незаплатена разходвана ел. енергия за периода от м. януари 2019 г. до месец октомври 2020 г., до когато има консумация на ел. енергия в жилището, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда-24.02.2023г. до окончателното плащане на сумата, формирана като сбор от стойността на месечните фактури, както и мораторна лихва 711.00 лв., изчислена за всяко задължение от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на исковата молба - 24.02.2023 г., както е изброено на стр. 2-ра от уточняваща молба от 2.3.2023 г./л.50/.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал лично отговор на искова молба е оспорил и основателността и доказаността на предявените против него искове.

1. Ответникът възразява, че няма сключен Договор /двустранен/ между него и Началника на З. В., никога не бил подписвал приложения договор и не му бил предоставян екземпляр от него . Това ясно се виждало от страница трета на договора , където за договорящи се имало само един подпис, който не бил на отв.Ч..

По отношение на ръкописния текст в договора, ответникът твърди, че и той не е изпълнен от него.

2.Ответникът се позовава на приложения акт № 9041, като сочи, че от същия е видно, че нито МП, нито З. В. притежават право на собственост върху имота.

3.Твърди се от ответника, че няма сключен договор с лицензиран доставчик на ел.енергия, на база на който да бъде присъединен към електропреносната мрежа.

По същество ответникът сочи, че жилищния блок на *** се захранва с ел.енергия от временен кабел от сградата на З. В., а отчитането се извършвало чрез електромери за всяко домакинство, но които са отдавани технически остарели и ненадеждни и които е убеден, че не съществуват никъде.

Ответникът не отрича, че отчитането на ел.енергия в посочения блок се извършвало от служители на З. В. , а дължимата сума се установява при самото плащане на каса в Затвора.

Според ответника ползваната ел.енергия била с лошо качество , водещо до чести 4 повреди на ел.уредите.

За всички изброени проблеми, както и за желанието да бъдат присъединени към лицензиран доставчик в района, периодично уведомявали различни длъжностни лица от ЗАТВОРА, но безрезултатно.

Ответникът моли горното да бъде прието като доказателство за недължимост и неоснователност на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна, представлявана от юрисконсулт С. поддържа исковата молба ведно с уточнителната, като моли съда да уважи в цялост исковата претенция в пълния размер. Обективирано е и искане в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените в производството разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и направения разход във връзка със заплащането на държавната такса.

В същото съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител, но в писмена молба, депозирана преди заседанието оспорва исковете, желае отхвърлянето йм , без да прави доказателствени искания.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, съобразявайки становищата и възраженията на страните, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

Страните по делото са били страни по наемно правоотношение , установено и доказано въз основа на влязло в законна сила Решение .