Решение № 327 от 22.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Велико Търново, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200401 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид сленото:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу НП № 572809F606942/19.04.2021 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в ЦУ НАП, с което за неизпълнение на задължение във връзка с дейността на търговеца по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 лева. Излагат се твърдения, че НП е издадено при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, непълно и неточно описание на вмененото за извършено нарушение, както и това, че е било издадено при неизяснена фактическа обстановка.

В съдебно заседание редовно призована не се представлява, включително и от упълномощения си адвокат, но депозират писмено становище по същество на делото, с което излагат, че поддържат жалбата и претендират за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата - Отдел "Оперативни дейности" - В. Търново в ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира потвърждаването на НП, като законосъобразно. Претендира и сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 572809-F606942/19.04.2021 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в ЦУ НАП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.03.2021 г. в стопанисвания от него търговвски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - *** „***", находящ се в гр. В. Търново, ул. „***" №16, е установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ TREMOL М20 с индивидуален номер на ФУ ZK131200 и индивидуален номер на фискалната памет 50168002, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 12.20 лева, фактическата наличност в касата на обекта е била в размер на 30.01 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство притежава функциите „служебно 1 въведени" и „служебно извадени” суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 17.81 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е била отразена на фискалното устройство TREMOL М20 с индивидуален номер на фискалното устройство ZK131200 и индивидуален номер на фискалната памет 50168002, в момента на извършването и с точност до минута. В този смисъл било прието, че жалбоподателят - "***" ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите ”служебно въведени" или „служебно изведени" суми. Като доказателство за резултатите от проверката и направените констатации и събрани доказателства, е бил съставен на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК - ПИП № 0014801/21.03.2021 г. Отразено е също, че установеното нарушение не водело до неотразяване на приходи, поради което за неизпълнение на задължението във връзка с дейността на дружеството-жалбоподател по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства връзка чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лева.

Оспореното НП било издадено въз основа на АУАН № F606942/25.03.2021 г.

Жалбата е подадена в срок и се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

При извършената служебната проверка относно формалната законосъобарзност на АУАН и НП, съдът не констатира нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

От свидетелските показания на актосъставителя св. К. и св. Е. се установява, че действително при извършената проверка на 21.03.2021 г. в търговски обект - *** „***", находящ се в гр. В. Търново на ул. „***", № 16, стопанисван от дружеството – жалбоподател "***" ЕООД контролните органи установили, че от ФУ в обекта TREMOL М20 с индивидуален номер на фискалното устройство ZK131200 и индивидуален номер на фискалната памет 50168002, е разчетена наличност в брой в размер на 12.20 лева, а фактическата наличност, съобразно изготвен опис на паричните средства, е в размер на 30.01 лева. Описът бил изготвен от управителя на дружеството-жалбоподател - Мирослава Стойчева и в присъствието на инспекторите от Отдел "Оперативен контрол" в ЦУ НАП приложен по делото опис.

Установената разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката, е в размер на 17.81 лева, които не са отразени чрез ФУ в обекта като „служебно въведени“ в касата суми. В търговския обект е нарушена отчетността на касовата наличност и изискването извън случаите на продажби, всяка промяна да бъде регистрирана във ФУ чрез операции „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, като ФУ е притежавало същите функции. Констатирано било идентично административно нарушение във връзка с другото ФУ в същия обект, за което бил съставен отделен АУАН /който АУАН не е предмет на настоящото производство/.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В изложения смисъл, за подвеждането фактическите констатации, е налице правилно приложение на материална разпоредба, като е отразена словесно в НП връзката между чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Към последната препраща санкционната такава - чл. 185, ал. 2, изр.

2 вр. ал.1 от ЗДДС. Съдът не констатира непълноти, неясноти, неточности, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Описанието на обективните признаци на нарушението е пълно, точно и ясно. Пред наказващият орагн са постъпили в срок писмени възражения срещу констатациите в АУАН, които били обсъдени, включително административно-наказващият орган обсъдил и възражението за маловажност на случая, като отхвърлил с аргументи това възражение. Непосочване на привръзката чл. 118, ал. 4 от ЗДДС в АУАН и това, че констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, не 2 може да бъде възприето от настоящата инстанция за съществено процесуално нарушение.

Посочените обстоятелства са свързани с налагането на санкция, като не се отразяват на материално-правната квалификация. Съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига обаче да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или „служебно изведени" суми. Правилно е отчетено от наказващия орган, че не се касае за извършване на продажби поради, което нарушението не води до неотразяване на приходи. Предвид това административно-наказващият орган правилно е приложил санкционна разпоредба, а именно - чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, според която „…когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 от същия..“. В този смисъл правилно е приложена санкционната разпоредба, но неправилно е определен размера на санкцията, поради което следва да бъде изменен и наложена такава в минимално предвидения - размер от 500 лева, с оглед препращането на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, като най – благоприятната за нарушителя.

Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - относно индивидуализацията на наказанието, включително и имуществена санкция. В конкретния случай е констатирана минимална разлика в търговски обект, което според съда е изключително смекчаващо вината обстоятелство и липсват доказателства за извършени други нарушения от жалбоподателя, което би имало отношение при определяне на наказанието. В настоящият казус се касае до безвиновна обективна отговорност, която могат да носят юридическите лица и едноличните търговци.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни органи /Заповед ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на директор НАП/. От установените по делото факти е видно, че нарушението, имащо връзка с дейността на търговеца, нито е малозначително, за да се приеме, че не е обществено опасно, нито обществената му опасност е явно незначителна.

Обществената опасност на деянието се обуславя от множество обстоятелства – като време, място, начин на извършване на нарушението, предмет на увреждане, засягане на обществените отношения, както и с конкретната динамика и обществената значимост на конкретното посегателството. Изложените аргументи и доводи от жалбоподателя във връзка с ниската степен на обществена опасност, могат да бъдат споделени дотолкова, доколкото имат значение по отношение определяне вида и размера на съответното наказание.

В натоящият случай съдът намира, че не е налице маловажен случай - настъпването на вреди или не за фиска, не са част от обективния признак от състава на вмененото нарушение. Настоящият случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от същия вид. Следва да се има предвид, че всяко едно несъответствие между констатираната касова наличност и отразената по ФУ създава неяснота и невъзможност да се проследи реалният търговски оборот. Обемът на търговската дейност, развивана от търговеца е отчетено, като е наложено минимално предвиденото по размер от закона административно наказание, за това нарушение. В изложения смисъл НП като законосъобарзно, подлежи на потъврждаване.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноски на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза ЦУ НАП гр. София. Настоящата инстанция намира, че възнаграждение от 120 лева, с оглед явяване на процесуален представител, което следва да бъде определено в размер на 350 лева /за процесуално представителство по АНД № 1067/2021 г. на ВТРС, настоящото поизводство и това пред касационната инстанция по КНАХД № 10022/2022 г. на ВТАдм.С/ и като се отчете намаляването на размера на „Имуществената санкция“. В натоящото произдство другата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази посока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 572809-F606942/19.04.2021 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" - В. Търново при ЦУ на НАП, с което на "***" ЕООД с ЕИК:

********* за неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“, като ИЗМЕНЯ същото само в частта му относно неговия размер и намалява от 600 лева на „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Национална агенция за приходите - ЦУ на НАП сумата от 350 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд В.Търново, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4