Решение № 4378 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8566/2022
- Вид
- Решение № 4378
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 16.12.2023
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1 , т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1 , т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1 , т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 298, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4378 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от А. Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330108566 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК 121230735, против А. В. Р., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2479/01.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4667/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 643, 96 лв. – главница, дължима по Договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г. и сумата от 13, 27 лв. – наказателна лихва на основание т. 7.2. от Договора и т. 11.1. от Раздел Х от Общите условия, за периода от 01.08.2021 г. до 31.03.2022 г.
С Определение № 5395/10.05.2023 г. производството по делото е прекратено в частта му, с която се претендира установяване, че ищецът е носител на парично притезание в размер на сумата от 68, 90 лв. - редовна револвираща лихва по т. 6 от Договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит 1 от 14.11.2018 г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2018 г. между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club с предоставяне на кредитен лимит от 1 000 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ. Сочи се, че правоотношението между страните е възникнало още от м. 01.2018 г. със сключване на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club от 18.01.2018 г.
Поради техническа повреда на пластика, последната е преиздадена, като е сключен нов договор на 14.11.2018 г., като кредитната карта и ПИН код за нейното ползване е предаден с Протокол от 19.11.2018 г. Сочи, че ответната страна е погасявала задълженията си по договора до 01.08.2021 г., след което не са заплащани вноски по договора, като минималната погасителна вноска от 699, 22 лв. е била дължима до 15.09.2021 г. Твърди, че в договора е установен 45 дневен гратисен период, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва от 19 % на годишна база, при условие че до датата на падежа на отчетния период длъжникът е погасил всички отчетени разходи.
Сочи, че минималната погасителна вноска е в размер на 5 % от размера на главницата за задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Твърди, че след изтичане на отчетния период длъжникът получава извлечение по карта и е длъжен да погасява усвоената част от кредитния лимит съгласно т. 10.1. от Общите условия или да погасява минималната погасителна вноска съгласно б. „и“ на т. 1.1. от Общите условия и т. 6 от Договора. Сочи, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната вноска, длъжникът дължи заплащане на лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, която е в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта.
Твърди, че на основание чл. 13.2.1. от Общите условия кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, при забава за срок по-дълъг от 150 дни. Сочи, че с изтичане на посочения срок, считано от 15.09.2021 г., кредитът е станал предсрочно изискуем. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна А. В. Р., е депозирала в законоустановения за това 2 срок чрез адв. П., отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта, но оспорва по този договор да са останали непогасени задължения. Релевира възражение за погасяване по давност на задължението за заплащане на лихва. Твърди че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и чл. 20 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е съставен на шрифт по-малък от 12 пункта, съобразно изискванията на закона. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна на основание чл.
33 ЗПК във вр. с чл. 21, алл. 1 ЗПК. Оспорва приложените към исковата молба извлечения за задължения по договора, тъй като не представляват надлежно доказателство за установяване на задълженията по договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Установява се, че на 14.11.2018 г. между “Дайнърс клуб България” АД и А. В. Р. е сключен Договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт), по силата на който кредиторът е поел задължение да прехвърли салдото, налично по партидата съгласно Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) с клиентски номер ***, като му предоставя правото да ползва кредитен лимит от 1 000 лв. с преиздадена кредитна карта. Установен е срок на действие на договора – до 31.10.2019 г., с предвидена възможност за автоматичното му продължаване, при условията предвидени в Общите условия, а именно – за срок от една година, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко тридесет дни преди изтичане на текущия срок – т.18.1.1 от Общите условие.
Установена е договорна лихва по т. 7 от Договора от 19 %, като до 3
31.12.2018 г. е установено промоционална лихва от 12 %. В разпоредбата на т.
7.2. е установена наказателна лихва, която се начислява при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, която лихва е в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка от 6 пункта. В т. 1.1., б. “в” от Общите условия е установено, че дата на падежа е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията, формирани през изтеклия отчетен период, или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период, като в т. 1.1., б. “и” е посочено, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа и представляваща 5 % от дебитното салдо към последния ден на изтеклия отчетен период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Установено е, че картата дава право на оправомощения ползвател за безналично плащане на стоки и услуги в страната и чужбина при търговци през терминални устройства, както и теглене на пари в брой чрез банкомат. В т. 10.1. от ОУ е установено, че всеки месец до датата на падежа титулярят се задължава да погасява минималната погасителна вноска. С т. 13.2.1. е предвидено право за обявяване на автоматична предсрочна изискуемост на вземането при наличие на забава в заплащането на което и да е изискуемо задължение на титуляря към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.
Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия, които са били предоставени на кредитополучателя към момента на получаване на екземпляр от договора и подписване на същия, в който смисъл е удостоверителното изявление на кредитополучателя, обективирано при подписване на договора, в който – арг. т. 19 от Договора При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя усвоява отпуснатия от финансовата институция кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях 4 се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.
Възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално предадена на оправомощения държател. Това е така, доколкото чрез използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните извлечения (които му изпраща ищецът), предоставените му кредити и да заплаща такси за одобряване на кредит, за обслужване на кредит, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит.
От приложения по делото Протокол от 19.11.2018 г. се установява, че на ответната страна е предадена кредитна карта с номер, индивидуализиран посредством последните четири цифри на кредитната карта „7673“ и срок на валидност – до 10/21 г., ведно с ПИН код за ползване на индивидуален кредитен лимит от 1 000 лв. Така представения протокол носи подпис на потребителя, като последният не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което така представения частен диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена стойност по смисъла на чл.
180 ГПК и следва да се приеме, че изявленията в документа, изхождат от лицето, сочено като техен автор.
В случая това обстоятелство е установено и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че кредитната карта е използвана, като възникналите задължения са били частично погасявани от ответната страна, като последното плащане е направено на 03.09.2021 г.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 5 улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1 , т. 7 – 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В отговора на исковата молба са релевирани доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 ЗПК, както и поради съставяне на договора с шрифт с размер по-малък от 12 пункта в нарушение на л. 10, ал. 1 ЗПК.