Решение № 239 от 13.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Перник, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720106886 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Б. Г. Р., ЕГН:

********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* чрез адв. С. Д. от АК-Перник срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът Б. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. С., район С., ул. „Р.“ № **, ет.* чрез адв. С. Д. от АК-Перник твърди, че по искане на дружеството- ответник „Топлофикация- Перник“ АД спрямо неговия наследодател Й. Б.ова Р.а било образувано частно гражданско дело № 6348/2009 г по описа на Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение № 5511 от 27.11.2009 г. и изпълнителен лист от 16.03.2011 г., с които неговата наследодателка Й. Б.ова Р.а била осъдена да му заплати суми както следва: сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник било образувало изпълнително дело № 434/2011 г. по описа на ЧСИ А. В. с район на действие Пернишки окръжен съд на 12.05.2011 г., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие било извършено на 17.10.2011 г. Изпълнително дело № 423/2018 г. на ЧСИ Ст. Б. било образувано след смъртта на неговата наследодателка на 17.11.2017 г. и след изтичане на петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество.

Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 30.03.2018 г. По молба на взискателя и на основание на издадения изпълнителен лист било образувано на 04.08.2022 г. изп.д. № 1526/2022 г. на ЧСИ Ст. Б., който с постановление от 21.09.2022 г. го бил конституирал като правоприемник. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от сумата от 2313,94 лв., съставляваща главница за периода от 01.09.2002 г. до 30.04.2009 г. и 1 сумата от 1265,44 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 19.11.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 177,38 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 6348/2009 г. по описа на ПРС. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно прекъсването на давността. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна при условие на евентуалност.

Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. Следва да докаже, че е наследник на починалия му наследодател Й. Б.ова Р.а.

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В съдебно заседание ищецът редовно призова не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. С. Д., който поддържа така предявените искове и моли съдът да ги уважи. Претендира сторените по делото разноски и се представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът редовно уведомен не се представлява в открито съдебно заседание. В деловодството на съда е входирана молба от 12.03.2025 г., с която се моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендират се сторените по делото разноски и се представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист, което свидетелства за правния му интерес от предявяване на исковете.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение 2 по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.;

Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение е общата 5-годишна давност по арг. от чл.

117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

За прекъсването на давността е от значение датата на влизане в сила на акта 3 подлежащ на принудително изпълнение, исканията за пР.гане на конкретни изпълнителни способи, на коя дата е било предприето валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били предприемани същите.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.