Решение № 1572 от 19.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Плевен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д.а Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело № 20244430102851 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от М. Г. А., ЕГН ********** против„***” АД, ЕИК ***.Твърди се, че ищцата, в качеството й на кредитополучател от една страна, и ответното дружество „***” АД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател от друга страна, са сключили Договор за потребителски кредит *** № ***.

Излагат се следните съображения:

По силата на процесния договор, на ищцата е отпуснат кредит в размер от 800 лв. (осемстотин лева). Размерът на месечната погасителна вноска по кредита е 82,17 лева (осемдесет и два лева и седемнадесет стотинки), за срок от 12 (дванадесет) месеца, като съгласно договора първата погасителна вноска е с дата на падеж - 25.02.2022г. и падеж на последна вноска-25.01.2023г.

Кредитът е отпуснат при ГПР 48.90% (четиридесет и осем цяло и деветдесет процента). Договорната лихва е в размер на 40.47% (четиридесет пяло и четиридесет и седем процента), като лихвеният процент на ден е в размер на 0,11% (нула цяло и единадесет процента). При изчисление на сумата, която следва да бъде върната по договора за кредит, същата възлиза на стойност от 986,08 лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки).На 24.01.2022г. към процесния договор е сключен и Договор за допълнителни 1 услуги, по силата на който на ищцата е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“и по който същата е задължена да заплаща 12-месечни вноски в размер на 62,92 л в. (шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки) всяка, до 25-то число на месеца. Така, видно от приложения погасителен план към договора за заем и услуги, вноската дължима от доверителката ми възлиза в размер на 145.09 лв. (сто четиридесет и пет лева и девет стотинки).Видно от приложения „График на плащанията към договори за заем и услуги“ за целия срок на договора начисленото възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги „Комфорт“ е в размер на 755,04 (седемстотин петдесет и пет и четири стотинки) разпределено на 12 месечни вноски. Така изчисленото възнаграждение е добавено към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общата погасителна вноска нараства на 145,09 лв. (сто четиридесет и пет лева и девет стотинки). Съгласно „Графика“ след начисляване на възнаграждението за допълнителни услуги „Комфорт“ дължимата сума по кредита нараства от 986,08 лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки) на стойност от 1741,08 (хиляда седемстотин четиридесет и един лева и осем стотинки).Посочва се, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредите недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Процесния договор за кредит е сключен при съществено нарушение на изискванията установени в разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, чл. 10, ал.2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т.9- 10, и чл.19, ал.4 ЗПК .

Счита, клаузата уреждаща годишния лихвен процент по Договор за кредит *** № ***, както и договора за закупуване на допълнителен пакет услуги към договора за кредит за нищожни. Посочва, че не е ясно как е формиран ГПР и какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент. В договора следва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай ищцата била поставена в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителни разходи по кредита, невключени в ГПР, което противоречи на 2 изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Договореният фиксиран лихвен процент в размер на 40, 47%, надхвърля значително размера на законната лихва, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2022г..Същата е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30,12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о„ Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 11 г. о..

Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.:

Определение № 901/10,07.2015г, по гр. д. № 6295/2014гВКС, IV г.о.). В противоречие с установената практика, уговорената възнаградителна лихва в процесния договор надвишава трикратния размер на законната лихва.

Съотнесени тези критерии към клаузата с уговорения ГПР от 48,90 %, също обосновават нейната нищожност. Когато една клауза не отговаря на изискванията за добросъвестност и равнопоставеност, присъщи на нормалните договорни отношения между страните, по аргумент на чл.146, ал.1 ЗЗП, клаузата е нищожна. Освен това, посочените в договора ГПР и Фиксирания лихвен процент не отговарят на действителните такива. В същите не е включен и така наречения допълнителен пакет услуги, който значително повишава стойността на вноската. Годишният процент на разходите многократно надхвърля предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер на ГПР.

Надвишаването на ГПР е във вреда на доверителката ми като нарушава изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между нейните права и задължения и тези на „***” АД.

Не на последно място,се твърди, че процесната клауза не е договаряна индивидуално с ищеца. Същата е предварително заложена в Договора за кредит от икономически по-силната страна в отношението, а именно — кредиторът. Видно от дотук изложеното, клаузата е неравноправна, противоречи на добрите нрави и морала, което обуславя и нищожността на същата. Изложно е, че наименованиета на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата- увеличено възнаграждението на кредитор и оттук нарушение на чл.19 от ЗПК. Увеличава се с него многократно ГПР, което води до нищожност на угаворкатаТвърди се, че е налице заобликаляне на закона по чл.10а, ал.2 от ЗПК.Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат 3 заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Смята, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 755,04 (седемстотин петдесет и пет лева и четири стотинки) е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Разходите за пакет допълнителни услуги не са включени в ГПР и налице нарушение на чл.19, ал.1 и на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.На следващо място, правата, договорени относно тези услуги не са били упражнени от доверителката ми. Таксуването по договор за допълнителни услуги на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самия договор, без услугата да е консумирана, е неоснователно и необосновано. По същество тези уговорки пораждат значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволяват на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.

19 от ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране, така и с добрите нрави.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а не в отделен договор. Освен това е предвидено и изискване за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключен договор за предоставяне на пакет допълнителни услуги "Комфорт", предметът на който се изразява в - посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "***" АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции.. Анализът на съдържанието на описаните в договора "услуги" налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по 4 отношение на приоритетното разглеждане до минути и преференциално обслужване) и управлението (събиране на дължимите погасителни вноски по местожителството на длъжника и тези по погасяване на задължението като безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "***" АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема) на кредита.Договори, предвиждащи плащане на възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК.

Поради това счита, че договора противоречи на добрите нрави, същия противоречи на закона и го заобикаля, поради което договора за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.Начисленото възнаграждение към всяка погасителна вноска заплатена от ищцата ми е недължимо платено, поради което на основание чл.

55 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да възстанови недължимо получените суми.

Предвид гореизложеното, счита че клаузата уреждаща годишния лихвен процент по договор за кредит *** № *** от 24.01.2022г., както и Договора за закупуване на допълнителен пакет услуги са недействителни, а именнонищожни.

Моли, да се постанови решение с което да се да обяви клаузата в чл.2 от Договор за потребителски кредит *** № *** от 24.01.2022г, уреждаща годишния лихвен процент и Договор за предоставяне на пакет допълнителни услуги „Комфорт“ от 24.01,2022г„ за нищожни, поради нарушение на разпоредбите на чл. 10,ал.2, чл. 10а, чл. 11.ал. 1 ,т.9-10, чл. 19,ал.4 ЗПК, чл. 143 ЗЗП и чл.26, ал. I ЗЗД.

Моли, че в случай, се признае Договора за закупен допълнителен пакет услуги към договора за кредит *** № *** от 24.01.2022г. за нищожен, да се осъди „*** АД, ЕИК *** да заплати на М. Г. А. с El Н ********** сумата от 10 лева (десет лева), представляващи плащане по закупения допълнителен пакет услуги, с които ответното дружество неоснователно се е обогатило без основание.Претендират се рзноски и възнаграждение по чл.38 от ЗА Ответникът е взел становище по така изложените фактически твърдения и като депозирал отговор на исковата молба и оспорва предявените искове. Претендира разноски.

5

С оглед фактическите твърдения на ищеца, съдът намира, че е сезиран с искове по чл.26 и чл.55 от ЗЗД.

Не е спорно между страните се установява, че между заемодателя „***“ АД и заемателя М.Г., е сключен договор за заем, *** № 9002-00087168 от 24.01.2022г.,при ГПР 49,90% и ГПЛ 40,47%, като към него е сключен, договор за пакет за допълнителни услуги- пакет комфорт, по силата на които ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 755,04 лева, дължимо на 12 месечни вноски всяка в размер на 62,92 лв., за което ответникът е поел задължение да извършва посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковасметка на „***“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на„***“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции.