Решение № 7556 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7556 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110115640 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 ог ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против П. Д. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва :

433,87 лева ( 221,83 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,91,07 лева ( 46,56 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.,21,42 лева ( 10,95 евро ) сума за дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,5,42 лева ( 2,77 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.С,при което ответникът като клиент на топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период ответникът е допуснал неизпълнение на задълженето си да заплаща стойността на доставена топлинна енергия и незаплатената топлинна енергия,съответстваща на реално доставена такава,възлиза на 433,87 евро ( 221,83 евро ). С оглед обстоятелството,че стойността на доставена топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира и мораторна лихва в размер от 91,07 лева ( 46,56 евро ). С исковата молба са предявени и искове за заплащане на сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.

1

Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника П. Д. Т. чрез назначения особен представител,с който исковете са оспорени по основание и по размер. Оспорва се ответникът да е бил ползвател на имота,твърди се,че ответникът не е имал достъп до имота,оспорва се доставката на топлинна енергия в количествено и качествено отношение,формулирано е възражение за давност. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т СЕООД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 24.01.2024 г. „Т С“ЕАД претендира от П. Д. Т. сумите от 433,87 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,91,07 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.,21,42 лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2020 г. до м.04.2022 г. и 5,42 лева мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г.

Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 4462/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Приети са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател П. Д. Т. от 31.07.2022 г. и от 31.07.2021 г. за топлоснабден имот в ****.

Видно от договор от 20.09.2002 г.,сключен между „Т СЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в *****,като възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.

Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т СЕООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което „Т СЕООД приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

С договор от 23.06.1990 г. Т Д. Т. и В Е С се легитимират като собственици на недвижим имот *****

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че не се реализирани главни отчети,радиаторите в имота са демонтирани,в сградата има две абонатни станции – по една за двата кръга като технологичните разходи се приспадат за сметка на

2 доставчика,топлинната енергия е начислявана при спазване на нормативната уредба,главницата за топлинна енергия,без да има включени задължения извън процесния период възлиза на 433,87 лева.

Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания,главницата за топлинна енергия възлиза на 433,87 лева,а сумата за дялово разпределение е 21,42 лева,мораторната лихва е 90,04 лева върху главница за топлинна енергия и 5,44 лева върху сума за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи доставеното количество топлинна енергия и стойността на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 24.01.2024 г.

Софийският районен съд приема,че исковете като недоказани подлежат на отхвърляне. Задължителна материалноправна предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано,че между страните съществува договорно правоотношение. Доказателствената тежест за доказване съществуването на договорно правоотношение е възложена на ищеца,което означава,че ищецът следва да проведе пълно доказване,че съществува договорно правоотношение.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Клиент на топлинна енергия може да бъде и ползвателят на имота на облигационно правно основание,ако е сключен договор между него и доставчика на топлинна енергия. В конкретния случай по делото не са представени молба за откриване на партида,изхождаща от ответника,която да представлява изявление,насочено към възникване на договорно правоотношение,нито е проведено доказване,че ответникът Т. е собственик на недвижимия имот. В тази насока съдът намира,че от представения договор за продажба на недвижим имот като собственици на имота са посочени други лица.

Действително при съобразяване,че едно от лицата е Т Д. Т.,т.е. има съвпадащи бащино и фамилно име с ответника,би могло да съществува вероятност ответникът Т. да е родственик на същото лице. С оглед това,че ищецът следва да проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата да се установява по категоричен и несъмнен начин,че договорното правоотношение съществува с ответника на основание притежавано от ответника право на собственост или вещно право на ползване,съдът приема,че в конкретния случай представянето 3 на договор за продажба на имота,сключен с лица,различни от ответника и без да е проведено доказване от страна на ищеца,че ответникът е техен правоприемник,означава,че не е доказано еднозначно,че именно ответникът отговаря за заплащане задълженията за доставена топлинна енергия. Липсата на проведено доказване,че договорното правоотношение съществува именно с ответника,означава,че това е достатъчно,за да бъдат отхвърлени исковете – както за главницата за топлинна енергия и сума за дялово разпределение,така и за мораторната лихва,тъй като при отчитане акцесорния характер на вземането за лихва ако не бъде доказано вземането за главница,недоказано се явява и вземането за лихва. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на отхвърляне.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против П. Д. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца,както следва : 433,87 лева ( 221,83 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,91,07 лева ( 46,56 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г.,21,42 лева ( 10,95 евро ) сума за дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,5,42 лева ( 2,77 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 4462/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т СЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4