Определение № 3038 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20261100203577 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от Л. и М. Б., пострадали от деянието, предмет на наказателното производство, против Постановление от 09.05.2026 г. на СГП по сл.д. № 557/20 на СлОтд при СГП, пр.пр. № 9837/20 на СГП, с което е било прекратено наказателното производство по делото поради липса на извършено престъпление – чл. 24 ал.

1 т. 1 НПК.

За да постанови обжалвания акт, СГП е извършила изключително подробен анализ на извършените до този момент процесуално следствени действия, вкл. чрез преразказването им, като е достигнала до краен извод, че смъртта на М.Б. след медицинска операция на носа му е резултат от случайно събитие, за което не може да се търси отговорност от медицинските лица, подготвили и осъществили операцията и провели последващото третиране в интензивното отделение, където смъртта е настъпила.

В жалбата си Л. и М. Б., майка и сестра на починалия, посочват, че не са изпълнени указанията, дадени от съда, при отмяната на предходното Постановление за прекратяване; разследването не е проведено пълно, като вместо това е формално; не е проведен пълен разпит на лекарите, осъществили операцията, като е налице стремеж те да напасват показанията си; графологичната експертиза е работила с копие, а не с оригинал на подписа на Б.; не е установено защо той е бил с телефон и чехли в операционната, както и защо, докато е бил под упойка, е приемал обаждания и сам си е направил снимки; защо в смъртния акт пише, че часът на смъртта е 12,45, като петнадесет минути преди това лекарите са уведомили племенника на Б., че той е починал; не е установено починалият Б. да е уринирал в дрехите си, които са били чисти; не е установено извършване действие по реанимация, защото дрехите са били в цялост; излага съмнение, че напоени с кръв тампонади са спомогнали за задушаването.

В допълнението към жалбата се посочват нови нередности – първоначална липса на 1 достатъчно материал за изготвяне на експертизата, а след това в изпратения материал не са били изписани имената на пациента; налице са несъответствия в сведенията на опериращия екип; изразява се несъгласие с твърденията на прокурора, че не всяко немарливо изпълнение на служебните задължения е престъпление, доколкото в Пирогов са налице апаратури и специалисти; налице са разминавания в данните относно операцията. Отново се изразява несъгласие, че липсва престъпления, като се посочва, че шест години няма яснота за смъртта на родственика им.

Жалбите са подадени от пострадали лица, които имат правен интерес да обжалват Постановлението на СГП; те имат изискуемото от закона съдържание и са подадени в законовия 7 дневен срок (жалбоподателите са били уведомени на 13.05.2026 г., като са подали жалбата на 20.05.2026 г.. Поради това са допустими. Но разгледани по същество не са основателни.

Видно от материалите по преписката, се установява следното:

На 04.06.2020 г. М.Б. постъпил в отделение Лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ Пирогов, като на следващия ден била проведена планираната операция на носа под пълно упойка, която протекла успешно; след това в реанимацията, малко след като дошъл в съзнание, дишането му се влошило и спряло, като въпреки предприетите реанимационни действия той починал.

Следователно предмет на разследване да три групи обстоятелства – свързани с пълнотата на медицинските изследвания преди операцията; свързани с начина на провеждане на тази операция; свързани с адекватността на предприетите реанимационни действия след нея, когато дишането му било преустановено. Тези обстоятелства са били предмет на изследване от множество експертизи – т. 1 л. 73, т. 6 л. 42, т. 9 л. 7.

Тези три групи обстоятелства следва да се разгледат в светлината на причината за смъртта – а именно М.Б. страдал от различни заболявания (затлъстяване, захарен диабет тип 2, хипертонична болест, хроничен бронхит, хроничен панкреатит, дифузна мастна дегенерация на черния дроб), като конкретна причина за смъртта му, установена след аутопсията, е исхемичнав болест на сърцето – доколкото сърдечно-съдовата му система е била с доминантно засегнати коронарни артерии, със силно изразена атеросклеротична стеноза на лявата коронарна артерия, интервентикулярен преден и циркумфлексен клон, достигащ 80 % с минимален остатъчен цепковиден лумен; дребноогнищна перивазална миокардиосклероза със зони на хиперконтактилна ондулация на кардиомиоцитите, преднекротични исхемични промени. Тези заболявания на сърцето и на довели до остра миокардна исхемия (остър миокарден инфаркт), довел до кардиогенен шок, остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, а оттам и до летателен изход.

Най-напред следва да се посочи, според всички вещи лица преди операцията на 05.06.2020 г. били извършени множество изследвания, съобразно наличната към този момент 2 информация за заболяванията на пациента и нуждите на тази операция. Били извършени консултации са кардиолог, интернист, анестизиолог. Приложената анестизия била адекватна като избор на медикаменти, дозировка, водене и извеждане.

Сред тях не били изследвания, свързани с исхемичната болест на сърцето, доколкото тя не била известна. Вещите лица достигат до извод, че не са били допуснати нарушения на изискванията на добрата медицинска практика. Съдът няма основание да постави под съмнение този извод

На второ място, относно самата операция, е несъмнено установено, че тя е протекла гладко (изразява се в наместване на счупени носни кости, възстановяване на лицева симетрия и проходимост на носни канали). Тя, самостоятелно взета, несъмнено не е причина за смъртта (макар да е провокирала острия миокарден инфаркт, както е посочено по-долу).

Отново вещите лица са единодушни, че са били спазени всички медицински изисквания. И по-конкретно е установено, че не е налице ранно спиране на кислорода, което би могло да доведе до инфаркта.

На трето място, относно постоперативното третиране в интензивното отделение – където е настъпила смъртта почти веднага след като Б. е бил настанен там. Там той е развил острия кардиогенен шок поради настъпилата остра миокардна исхемия. Несъмнено е установено, че незабавно му е била оказана нужната медицинска помощ, като са предприети нужните и възможни реанимационни действия.

Всички вещи лица са единодушни, че действията на лекарите са в съответствие с найдобрата медицинска практика, адекватни, правилни и при спазване на медицинските стандарти.

Следва напълно да бъде подкрепен изводът на СГП, основан на експертните изследвания, че смъртта на Б. не е резултат от неправилни медицински действия или несъобразяване със стандартите. Тя е резултат от неустановена до този момент исхемична болест на сърцето и високостепенна коронаросклероза; тя е установена едва при аутопсията; поради това не е можело да бъде взета предвид при взимане на решението за операция и при начина на провеждането .

Вещите лица са установили, че динамиката на развитието на исхемичната болест на сърцето позволява да не се разпознаят симптомите за тежка патология, особено ако те съвпадат с тези на вече известните заболявания на Б.; налице е скрито протичащ патологичен процес, която е довел до фатален край. Те посочват, че стеснението на низходящия клон на лявата коронарна артерия с 80% би могло да се установи само след специални изследвания, в резултат на обективни симптоми и съобщени оплаквания – а такива не е имало.

Разследването е било пълно и изчерпателно. Били са проведени разпити на всички медицински лица, ангажирани с престоя на Б. в болницата, вкл. и на онези, провели изследвания, осъществили операцията и последващата реанимация в интензивното 3 отделение; както на неговите роднини, близки, приятели, лекуващ лекар; част от тях са разпитвани многократно.

Били са също така назначени нужните основни, допълнителна и повторна експертизи, разглеждащи различни аспекти на престоя на Б. в болницата, извършените изследвания, операция, реанимационни процедури.

В действителност делото е напълно изяснено от фактическа страна, като не е налице необходимост от събирането на нови доказателства.

А от всички тях по убедителен и несъмнен начин се доказва, че смъртта на Б. е резултат от исхемичната болест на сърцето му, довел до остър миокарден инфаркт, в резултат на стреса от операцията.

Този извод е потвърден и при новосъбраните доказателства, когато с Определение от 05.01.2023 г. по н.ч.д. № 5311/22 на СГС предходното Постановление за прекратяване на наказателното производство е било прекратено. Те касаят отново същите обстоятелства, които са изследвани по-задълбочено и са дадени отговори на всички възникнали въпроси.

Отново вещите лица са категорични в извода си, че се касае за нещастен случай – а именно смъртта на Б. се дължи на неговите заболявания (основно на исхемичната болест на сърцето, неустановена до този момент, подпомагната от установените диабет, хипертония, затлъстяване), но не и на действията и бездействията на лекарите, подготвили и осъществили операцията на носа и положили усилия за реанимация при внезапно настъпилия миокарден инфаркт.

Относно доводите в жалбата

Най-напред следва да се посочи, че в действителност указанията на съда, отменил предходното Постановление за прекратяване, са били изпълнени в цялост. В никакъв случай не може да се приеме, че разследването е било формално и повърхностно. Напротив, били са изследвани всички възможни аспекти на случая, свързани с актуалното здравословно състояние на Б., както и на проведените медицински изследвания и оперативна интервенция в Пирогов. Специално внимание е било отделено на реанимационните действия, провокирани от внезапното спиране на дишането му, като е достигнат до обоснован, несъмнен и подкрепен от множеството медицински данни извод, че смъртта му е била провокирана от скритото му заболяване (исхемична болест на сърцето, довела до остър миокарден инфаркт), а не до действията или бездействията на медицинските лица.

Несъмнено проведената операция е била онзи стресов фактор, който е довел до този инфаркт. Но това не може да доведе до извод, че лекарите, планирали и осъществили тази операция, са отговорни за него и за провокирания от нея летален изход. В действителност сериозното увреждане на сърцето и прилежащите му съдове е било неизвестно както за самия Б., така и за лекарите. Поради това предприетата по негово искане операция не е била осъществена при нарушаване на медицинските правила. Както вещите лица ясно са установили, не е имало симптоми или дори конкретни субективни оплаквания, които да 4 провокират точно този вид изследвания, предвид приписването на известните симптоми на другите известни заболявания на Б..

Не са основателни доводите, че не е проведен пълен разпит на лекарите, осъществили операцията, предвид стремежа им те да напасват показанията си. Напротив, те са били разпитвани подробно, част от тях многократно, като всички детайли относно пребиваването на Б. в Пирогов са установени. Това пребиваване е било съпроводени със съставянето на множество документи, установяващи съществени правнорелевантни обстоятелства. Поради това и съвпадането на определени елементи от показанията ми не се дължи на неказване на истина, а на посочване на обективно настъпили обстоятелства.

Не са основателни доводите, че графологичната експертиза е работила с копие, а не с оригинал на подписа на Б.. Видно от тази експертиза – т. 10 л. 56, тя е работила с оригинални подписи като източник на сравнителен материал, като обект на експертизата са били ксерокопия от документите, подписани от Б. в болницата. Предвид категоричния извод на вещото лице за авторството на подписите, очевидно не е нужно то да работи с оригиналите. Отделно от това причината за смъртта е достатъчно ясно установена, като нищо не сочи на това тя да се дължи на липса на информиране за определени аспекти на лечението му, за да се спекулира с тезата, че след смъртта му тези документи са били съставени с фалшифициран негов подпис.