Решение № 1226 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх.№15037/18.02.2025г., подадена от С. П. А., ЕГН **********, чрез адвокат д-р М. К. Д., против Решение №241/20.01.2025г., постановено по гражданско дело №581/2023г. по описа на ВРС, ГО, 12 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2683/15.07.2025г., в частта, в която са уважени, предявените, в условията на евентуалност, осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и ответникът С. П. А., ЕГН ********** е осъдена да върне на А. Г. Г., ЕГН ********** следните суми, дадени без основание: 2091,00 лева – дадена на 13.06.2021г., 4000,00 лева, дадена на 19.06.2021г., 2000,00 евро, дадена на 23.06.2021г., 769,23 евро, дадена на 11.08.2021г., 5000,00 лева, дадена през месец август 2021г., 5000,00 лева, дадена през месец август 2021г., ведно със законна лихва върху всички суми, считано от 18.01.2023г., датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателно им заплащане.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че решението е тенденциозно, корупционно и противоречащо на европейското законодателство. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, 1 първоинстанционният съд е отхвърлил доказателствените искания на ответника, касаещи новонастъпили обстоятелства. Моли се решението да бъде обезсилено или отменено. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№55399/20.06.2025г., подаден от А. Г., чрез адвокат С. П.. В него се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се оспорват наведените в жалбата доводи. Поддържа се, че ответната страна не е съумяла да докаже основание за получаване и задържане на предадените й от ищеца суми, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора, а възраженията на въззивната страна в тази насока, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

За безспорно между страните, а и видно от представените по делото извлечения от осъществени парични преводи през мобилно приложение „***”, се доказва, че ищецът А. Г. е дал на посочените дати на ответника С. А., следните суми чрез превод по „***” - 2091,00 лева на 13.06.2021г.; 4000,00 лева на 19.06.2021г., 2000,00 евро на 23.06.2021г.; 769,23 евро на 11.08.2021г., и два пъти в брой по 5000,00 лева през месец август 2021г.

Относно взаимоотношенията между страните в посочения период са събрани от една страна обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК, а от друга показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – И.Г.; и М. П., които съдът кредитира с доверие.

Разгледани съвкупно от същите се установява, че страните в настоящото производство са се запознали във връзка с осъществявана от свидетелите Г., П.

2 и ответника А. търговска дейност на продукти с марка „Рейнбоу“. В своите обяснения ищецът не отрича, че след запознанството си с ответника А. са продължили да общуват и в хода на разговорите си са установили, че и двамата имат интерес към осъществяването на инвестиции в пазарите за криптовалути. Но същият утвърдително споделя, че достъпът до потребителските портфейли е строго индивидуален, с няколко нива на сигурност и не се осъществява посредством трето лице, а самият той инвестира на подобни пазари преди запознанството си с ответника А..

В тази последователност, свидетелите Г. и П., споделят, че те, както и ответникът А., са инвестирали в компания – платформа *** търгуваща с криптовалути, а доколкото ответникът С. А. е била по-запозната с дейността на компанията и спецификите на тази вид инвестиционна дейност, същите са й предоставяли финансови средства, които тя от своя страна е влагала в персоналните им портфейли, с цел реализиране на печалби. Категорични са свидетелите, че са имали достъп до индивидуалните си профили и в реално време са могли да проследят начина, по който предоставените от тях средства на ответника А., са били инвестирани.

Относно обаче изложените в отговора на исковата молба твърдения от страна на ответника, че ищецът е предоставял финансови средства на ответника С. А. със същата цел, то съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин наличието на такива уговорки между страните, както и не са налице други доказателства, които да потвърдят твърденията й. В своите разкази свидетелите сочат, че са запознати, че и ищецът е инвестирал в платформата, самият ищец в обясненията си не спестява това обстоятелството. Единствено в показанията на свидетеля П. се съдържат данни за дадени пари в брой от страна на ищеца на ответника, но тези данни са лишени от конкретика като сума, дата и основание, а и между страните не се спори, че ищецът е давал финансови средства на ответника.

Други относими доказателства не са събрани.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на настоящото производство са предявени в условията на евентуалност кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55 ЗЗД.

С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на 3 което получил е даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (Решение №60287 от 16.02.2022г. на ВКС по г.д. №973/2021г., III г. о., ГК, Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай, бе безспорно доказано от ищеца, че е дал процесните суми на ответника А.. Ответната страна обаче не съумя да установи своите твърдения за наличието на основание за тяхното получаване, а именно - съдействие, посредничество за инвестиране в пазар за криптовалута – платформа „***“. Липсват категорични и еднопосочни доказателства в тази насока. От показанията на свидетелите се установява, че между страните са водени разговори за платформата и възможностите за инвестиране в нея, но от друга страна стоят и обясненията на ищеца, в които същият сочи, че инвестира самостоятелно, има свой профил и от съображения за сигурност достъпът до него е строго персонализиран, за да позволява друго лице да има достъп до инвестиционния портфейл на друг потребител.

Единствено от обстоятелството, че свидетелите Г. и П. са инвестирали в платформата, чрез ответника А., не може да обуслови и извод, че отношенията между страните в настоящото производство са идентични. В тази връзка и правилно е определена правната квалификация от първоинстанционния състав, като такива по чл.55, ал.1, предложение 1 ЗЗД, доколкото от своя страна ответникът не доказа претендираното от него основание. Установява се безспорно, че сумите са получени от ответника А. по нейна сметка, като твърденията, че те са били вложени в потребителски портфейл на името на ищеца, че същият е претърпял загуби от конкретни инвестиционни решения, останаха недоказани.

С оглед горното, първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството, право на разноски има въззиваемата страна. С отговора на въззивната жалба е отправено искане за присъждане на такива, но не са представени доказателства за тяхното извършване, поради което и разноски на въззиваемата страна не са дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №241/20.01.2025г., постановено по гражданско дело №581/2023г. по описа на ВРС, ГО, 12 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2683/15.07.2025г., в частта, в която са уважени, предявените, в условията на евентуалност, осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение 1 ЗЗД и ответникът С. П. А., ЕГН ********** е осъдена да върне на А. Г. Г., ЕГН ********** следните суми, дадени без основание: 2091,00 лева, дадена на 13.06.2021г., 4000,00 лева, 4 дадена на 19.06.2021г., 2000,00 евро, дадена на 23.06.2021г., 769,23 евро, дадена на 11.08.2021г., 5000,00 лева, дадена през месец август 2021г., 5000,00 лева, дадена през месец август 2021г., ведно със законна лихва върху всички суми, считано от 18.01.2023г. - датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателно им заплащане.

РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5