Присъда № 165 от 30.06.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №165/27.06.2022 г. по НОХД №13402/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на посъдимия ЛЮБ. ТР. АС. за това, че на 11.01.2021 г. около 09.00 часа в гр. София, ж.к.“Красна Поляна“, ул.“309“, №6, чрез нанасяне на порезна рана с нож е причинил на Г. Т. Т. средна телесна повреда изразяваща се в порезна рана на палеца на дясната ръка с нарушаване целостта на дългия свиващ мускул и сухожилие на палеца и прекъсване на лъчевия нерв в същата област, което нараняване реализирало медикобиологичния признак

„постоянно разстройство на здравето неопасно за живота“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 НК - предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие, осъществено е спрямо лице, от което има деца и с което е бил във фактическо съжителство, както следва: на неустановена дата в периода от месец април до месец юни 2020 г. в апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Зона Б-5“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.100, Т. отправил обидни фрази към Т. с думите: „Курва и боклук“, както я стиснал за гърлото и започнал да я души и на неустановена дата през месец октомври 2020 г. гр. София в МОЛ София, при проведен телефонен разговор, Т. отправил закани спрямо Т. с думите: „Ти ще видиш какво ще стане като се прибера, ще те пребия, ще те смачкам, ще те разпоря!”, изпратил й текстово съобщение с текст: „Като се прибера не искам да те виждам, защото не ми се ходи на топло!“ – престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК Прокурорът излага доводи, че в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин, от всички събрани по делото доказателства, че подсъдимият на инкриминираната дата, е извършил деянието чрез действие –държал е в ръката си нож, който след като ЧО Г.Т. е хванала за острието с цел да се предпази, той е дръпнал прилагайки значителна сила, с което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Полученото от ЧО Т. нараняванияе в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. В случая съставомерният резултат се изразява в реално увреждане, засягане на здравето на Т..Налице е и квалифициращия признак по чл. 131 ал.1 т.5а НК, а именно телесната повреда да е нанесена в условията на домашно насилие. Съгласно легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл.93 т.31 НК, престъплението е извършено "в условията на домашно 1 насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство".

По делото е безспорно установено, че ЧО Т. и подсъдимият А. са били във фактическо съпружеско съжителство, с което е покрит един от критериите, за да се приеме, че телесните увреждания са причинени в условията на домашно насилие.

На следващо място, по делото се съдържат доказателства, сочещи на множество случаи, в които в периода от началото на месец април 2020 г. до 11.01.2021 г., както и в периода на цялостното им фактическото им съжителство подсъдимият е упражнявал психическо насилие над ЧО Т., изразяващо се вотправяне на заплахи за живота и здравето, отправяне на обидни фрази и употреба на физическа сила спрямо нея. Действията на подсъдимия на инкриминираната дата не представляват изолиран случай, а са проява на системно, трайно упражняване на психическо и физическо насилие спрямо ЧО Т..

За постигането на целите на чл. 36 НК, моли съда да постанови осъдителна присъда при приложение на чл.55 ал.1 т.1 К, като наложи на подсъдимия наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК, като на основание чл.67 ал.3 НК в изпитателния срок съдът да определи пробационните мерки по чл. 42 ал.2 т. 2 НК.

В тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Пострадалата Г. Т. Т. е конституирана като ЧО по делото. В последното с.з. известена, не се явява. Повереникът на същата – адв.

ПАВЛОВА-САК излага доводи за доказаност на обвинението. Предлага на съда да посатнови осъдителна присъда, не претендира разноски.

ЧО Г. Т. Т. поддържа заявеното от адв. Павлова.

Защитникът на подсъдимия ЛЮБ. ТР. АС. - адв. СТ. ЗЛ.-САК излага доводи за недоказаност на обвинението. От разпита на многобройните свидетели се очертават две групи смвидетели - близки на ЧО и други такива, безпристрастни, като стринката на Любомир - свидетелката П.А., която е очевидец на станалото.

Действително е налице причинена телесна повреда на ЧО, но тя е в резултат на съпричиняване, тъй като е имало е скандал между подсъдимия и ЧО, която в момента е миела вилици и лъжици на мивката, като въпросният нож тя се е опитала да издърпа от подсъдимия, като по този начин е получила 2 тази тежка травма. Подсъдимият нито я е целял, нито е причинил това увреждане. По делото се събраха доказателства, че той е искал да закара ЧО до Пирогов, за да й окажат спешна помощ, но е получил категоричен отказ от нейна страна. Предлага на съда да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му от СРП обвинение. Алтернативно, ако съдът не приеме доводите на защитата, да определи на подсъдимия минимално наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 НК, но смята за крайно искането на СРП през този срок да бъдат определяни пробационни мерки.

Подсъдимият ЛЮБ. ТР. АС. се възползва от правото си да не дава обяснения.

В правото си на лична защита излага доводи, че тръгнал към дома на родителите на ЧО с мисълта да я заведе в красив хотел, искал да прави любов с нея. Няма обяснения защо Галина прави тези неща срещу него, той получавал заплахи от нейни любовници. Заявява, че на никой мъж не му приятно да разбере, че жена му си има други връзки, при положение, че той работел в чужбина за да имат тя и децата всичко.

В правото си на последна дума заявява, че няма вина в случая. Тя миела чиниите, но той не е насочвал нож към нея. Моли съдада го оправдае.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ЛЮБ. ТР. АС. е роден на 26.01.1985 г. в гр.София. Живее в с. гр., ж.к.“Зона Б-5“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.100.

А. е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

От около 2010 г. ЧО Г. Т. Т. и подсъдимият ЛЮБ. ТР. АС. живеели на съпружески начала, като имали две деца – момче и момиче.

Първоначално двамата живеели в апартамент находящ се в гр.София, ж.к.“Зона Б-5“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.100, като около 3 години преди 2021 г., те за известно време работели и живеели в Кралство Великобритания.

В процеса на общото им съжителство, отношенията между двамата се влошили, поради неоснователната ревност на А. и хазартната му зависимост.

Същият започнал системно да отправя обиди към Т., които прераствали във физическо насилие спрямо нея.

3

На неустановена дата в периода от месец април до месец юни 2020 г. поддсъдимият А. и ЧО Т. се намирали в обитаваното от тях жилище, като помежду им възникнала конфликтна ситуация, провокирана от А.. По време на конфронтацията, породена от ревността на А., той я нарекъл: „Курва и боклук“, като я стиснал за гърлото и започнал да я души. Конфликтът бил преустановен след намесата на майката на подсъдимия - свидетелката Сашка А. А..

Впоследствие, подсъдимият

А. заминал да работи в Кралство

Великобритания, а ЧО Т. останала в Република България, като продължила да пребивава в жилището, което обитавали заедно с двете им деца.

На неустановена дата през месец октомври 2020 г. ЧО Т. се намирала в МОЛ София, където работела като касиер в магазин „Билла“.

След като работният й ден приключил, тя заедно с колежки посетили едно от кафенетата в търговския център. Междувременно А. й позвънил по мобилния телефон, като двамата провели телефонен разговор.

По време на телефонния разговор помежду им, подсъдимият А. отправил закана към Т.: „Ти ще видиш какво ще стане като се прибера, ще те пребия, ще те смачкам, ще те разпоря!“.

Т. му заявила, че ще си събере багажа и ще си тръгне. В отговор А. й изпратил текстово съобщение: „Като се прибера, не искам да те виждам, защото не ми се ходи на топло.“.

Вследствие на отправените закани и страх от осъществяването им ЧО Т. събрала личните си вещи, както и взела по-малкото от децата им и напуснала жилището в гр.София, ж.к.“Зона Б-5“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.100, като се преместила в жилището на родителите си в гр.София, кв.“Красна поляна“, ул.“309“ №6.

Междувременно, през месец октомври 2020 г. подсъдимият А. се завърнал в България, като осъществявал контакти с Т. във връзка със срещите му с по-малкото от двете деца.

На 11.01.2021 г. ЧО Т. се намирала в дома на родителите си в гр.София, кв.“Красна поляна“, ул.“309“ №6 и била сама.

Около 08.30 часа, тя получила обаждане от подсъдимия, като двамата провели разговор, който отново прераснал в конфликт.

Т. преустановила разговора, но А. продължил да й звъни настоятелно и тя изключила мобилния си телефон.

Около 30 минути по-късно, около 09:00 часа, подсъдимият вече бил пред дома на родителите й.

Вратата била отключена и А. влязъл. Поискал обяснение от ЧО Т. с таксиметров автомобил. Докато ЧО отричала въобще да е излизала от дома на 4 родителите си, подсъдимият започнал да я обижда и да изисква от него да му предостави мобилния си телефон, за да види с кой тя разговаря.

Настоявал ЧО да ги придружи в офис на мобилен оператор и да поиска разпечатка на телефонните разговори, които А. да провери.

Привидно, Т. се съгласила и двамата тръгнали към вратата, като в момента, който той излязъл, ЧО заключила след него.

Ядосан, подсъдимият започал яростно да блъска по входната врата, а Т. уплашена се обадила на баща си – свидетеля Т. ЯНК. Т. и му съобщила за създалата се ситуация, като го помолила бързо да се прибере.

Бащата на ЧО работел като таксиметров шофьор и бил доста далеч от дома си. Преценил, че другата му дъщеря – свидетелката Н. СЛ. АС. ще пристигне по бързо до дома им, тъй като живеела на няколко пресечки.

Звъннал й като я помолил бързо да отиде и да види сестра й дали е добре.

Свидетелката Н. СЛ. АС. взела със себе си и своя син – свидетелят Б. ХР. АС. и двамата бързо тръгнали към адреса в кв.“Красна поляна“, ул.“309“ №6.

Междувременно, тъй като А. продължавал да рита вратата, Т. от страх да не счупи входната врата на родителите й, просто му отворила.

Подсъдимият влязъл, отново поискал телефона от Т. с думите: „Дай си веднага телефона, че ще направя нещо страшно“, като взел един от ножовете, които Т. била измила и подредила до мивката. Насочил ножа към корема на Т.. Уплашена от действията му, Т. хванала ножа в предната му част с дясната си ръка, като искала да го изблъска от мястото, където го насочвал А., а именно - към стомаха й.

Подсъдимият макар да видял, че тя хваща ножа, го издърпал към себе си и по този начин причинил на ЧО порезна рана на палеца на дясната ръка.

Това негово действие нарушило целостта на дългия свиващ мускул и сухожилие на палеца и довело до прекъсване на лъчевия нерв в същата област, което предизвикало силно кръвотечение.

Виждайки голямото количество кръв, Т. бързо увила ръката си с кърпа, а подсъдимият уплашен от станалото й предложил да я закара бързо до „Пирогов”. Т. категорично му отказала, тъй като си спомнила, че е извикала баща си на помощ и възрастният човек влизайки в дома им, виждайки количеството кръв в кухнята, щял да се притесни.

Подсъдимият и Т. излезли пред входната врата, където вече били дошли свидетелите Н. СЛ. АС. и Б. ХР. АС., които видели в какво състояние е ЧО.

Междувременно на улицата спрял с таксиметровия си авомобил бащата на ЧО – свидетелят Т. ЯНК. Т., който качил в автомобила си ЧО, нейната сестра и ги закарал по възможно най-бързия начин в УМБАЛМ „Н.И.Пирогов“, където била оказана медицинска помощ на Т..

Подсъдимият се качил в автомобила си и си тръгнал, като по пътя видял свидетеля Б. ХР. АС. – племенник на ЧО, който се прибирал към дома си.