Решение № 345 от 13.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Козлодуй, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100649 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.

К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Разград, общ. Вълчедръм, обл.

Монтана, и настоящ адрес: гр. Козлодуй, ........., чрез процесуалния му представител адв. М. С. от Адвокатска колегия – Враца, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5.

С исковата молба са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване следните искове:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между Л. К. Д. и „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 420495 от 19.05.2020 г. е изцяло недействителен (нищожен) поради нарушаване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12, 20 и ал. 2 ЗПК, невярно и заблуждаващо посочване на годишния процент на разходите (ГПР) и заобикаляне на законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и поради нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави);

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл.

23 ЗПК за осъждане на ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца Л. К.

Д. сумата от 406.48 евро (с левова равностойност 795.00 лева), представляваща платени от ищеца суми без основание (над чистата стойност на отпуснатия кредит) по недействителния Договор за паричен заем № 420495 1 от 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (29.03.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В исковата молба се излагат доводи, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК и финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Твърди се, че процесният договор за кредит съдържа неравноправна и нищожна клауза за неустойка при непредоставяне на банкова гаранция или поръчител в 3-дневен срок, отговарящ на неизпълними кумулативни условия. Поддържа се, че предвидената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, представлява скрито възнаграждение за кредитора и прикрит разход, който не е бил включен в обявения ГПР, с което е нарушено изискването за точно определяне на ГПР по чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и е заобиколен максималният законов таван по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На това основание се претендира пълна недействителност на договора по чл. 22 ЗПК и връщане на всички заплатени от потребителя суми над чистата стойност на заема на основание чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. М. (Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“), е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Въвежда възражение за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК с твърдението, че ищецът е завел три отделни сходни дела срещу дружеството (гр. д. № 417/2025 г., гр. д. № 498/2025 г. и гр. д. № 649/2026 г. по описа на РС – Козлодуй) с единствена цел генериране на разноски, и е поискал съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК, а при евентуалност – неприсъждане или намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца. По съществото на спора ответникът поддържа, че процесният договор отговаря на всички формални и съдържателни изисквания на ЗПК, ГПР е точно изчислен към момента на сключването му, а неустойката е уговорена като условна санкция за неизпълнение на задължение за обезпечение, настъпващо след сключването на договора, поради което законосъобразно не е включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

Ответникът изрично признава факта, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата от 406.48 евро (795.00 лева) над чистата стойност на предоставения кредит, но твърди, че разполага с валидно договорно основание да задържи тези средства. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2020 г. ищецът Л. К. Д. е подал до „Сити Кеш“ ООД Искане за сключване на договор за кредит № 0516519 за сумата от 1000.00 лева (с валутна равностойност 511.29 евро) по продукт „City Month“ с погасяване на 2

10 месечни вноски.

На 19.05.2020 г. в гр. Козлодуй между „Сити Кеш“ ООД като Заемодател и Л. К. Д. като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 420495. Съгласно чл. 3 от договора заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 1000.00 лева (равностойност на 511.29 евро), със срок на връщане 10 месеца, платим на 10 месечни погасителни вноски (първите 3 вноски по 33.38 лева и последващите 7 вноски по 162.55 лева), с фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %, общ размер на възнаградителната лихва от 237.99 лева, обща сума за плащане по договора от 1237.99 лева и обявен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47.58 %. Датата на първото плащане е определена на 19.06.2020 г., а на последното плащане – на 19.03.2021 г.

В чл. 6 от Договора е уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия на заемодателя. Съгласно чл. 8 от Договора във връзка с чл.

23 и чл. 24 от Общите условия, ако в 3-дневен срок от сключване на договора заемателят не предостави посоченото обезпечение или представеното обезпечение не отговаря на поставените изисквания, заемателят дължи на заемодателя неустойка в твърд размер от 1112.01 лева (568.56 евро), платима разсрочено към всяка месечна погасителна вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно съдържанието на Общите условия (чл. 23) изискванията към поръчителя включват: поръчителят да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти минималната работна заплата за страната (или при двама поръчители – всеки поотделно да има осигурителен доход поне 4 пъти МРЗ); да не е поръчител по други договори към заемодателя; да не е кредитополучател по непогасени договори към същия; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, по данни на ЦКР на БНБ; и да представи служебна бележка за получавания доход.

Видно от приложения към договора Погасителен план (Приложение № 1), при неначисляване на неустойка общата дължима сума възлиза на 1237.99 лева при месечни вноски от 33.38 лева (за първите три месеца) и 162.55 лева (за останалите седем месеца), а при начисляване на уговорената неустойка от 1112.01 лева общата дължима сума възлиза на 2350.00 лева, разпределена на 10 равни месечни вноски по 235.00 лева всяка (формирани от компоненти за главница, лихва и неустойка от 201.62 лева месечно за първите три вноски и по 72.45 лева месечно за следващите седем вноски).

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр (СЕФ), в който размерът на заема е отразен като 1000.00 лева, възнаградителната лихва – 237.99 лева, общата дължима сума – 1237.99 лева, ГПР – 47.58 %, а в раздел III, т. 4.4 е вписано, че при непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 1112.01 лева.

В исковата молба и в първоначалния проект за доклад по чл. 140 ГПК са били посочени параметри от 1500.00 лева главница, 642.69 лева неустойка и 2295.00 лева общо задължение, дължащи се на първоначалното неразполагане на ищеца с екземпляр от договора. С представянето на първичния Договор за паричен заем № 420495 от 19.05.2020 г., СЕФ и погасителния план 3 съдържанието на облигационната връзка е безспорно конкретизирано относно посочените по-горе параметри за главница от 1000.00 лева и неустойка от 1112.01 лева.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, изрично признато от ответника в отговора по чл. 131 ГПК и в молбите по делото, че ищецът Л. К. Д. е заплатил на „Сити Кеш“ ООД по процесния Договор за паричен заем № 420495 от 19.05.2020 г. сумата от 406.48 евро (с левова равностойност 795.00 лева) над чистата стойност на отпуснатия кредит от 1000.00 лева (511.29 евро).

В съдебното заседание на 12.10.2026 г., с оглед направеното признание на неизгодни факти от ответника и представените първични писмени доказателства, съдът е заличил допуснатата съдебно-счетоводна експертиза поради отпаднала необходимост и е приключил съдебното дирене.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими. Налице е правен интерес за ищеца от установяване недействителността на процесния договор за кредит, доколкото с това се отрича основанието на насрещната страна да получава и задържа възнаградителни лихви, такси и неустойки по него, и се обуславя реституционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл.

23 ЗПК. Местната подсъдност е надлежно обоснована пред настоящия съд по настоящия адрес на потребителя съгласно императивната разпоредба на чл.

113 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството поради злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК.

Завеждането на отделни искови молби по самостоятелни договори за кредит, сключени на различни дати и при различни финансови условия, представлява правомерно упражняване на гарантираното от чл. 56 от Конституцията на Република България право на съдебна защита. Всеки отделен договор поражда отделно материално правоотношение. Самият факт на образуване на няколко дела между същите страни по различни договори не съставлява шиканиране или злоупотреба с право (в този смисъл Определение № 3674 от 03.07.2026 г. по к. ч. гр. д. № 2465/2026 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 438 от 29.01.2026 г. по к. ч. гр. д. № 4837/2025 г. на ВКС, III г. о.). Искането за служебно съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК е било процесуално невъзможно за уважаване, тъй като останалите висящи производства (гр. д. № 417/2025 г. и гр. д. № 498/2025 г. на РС – Козлодуй) са били вече приключили с постановени съдебни актове към момента на разглеждане на спора.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК:

Сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, по който заемателят има качеството на потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заемодателят – на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК, поради което валидността на облигационната връзка следва да се преценява съобразно императивните изисквания на ЗПК и правилата за защита на потребителите от неравноправни клаузи (чл. 143 – чл. 148 ЗЗП по препращане от чл. 24 ЗПК).

4

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребители. При анализа на процесния договор съдът констатира, че клаузата на чл. 8 от Договора във връзка с чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1112.01 лева при непредоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключването, е нищожна като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Съображенията за това са следните:

Уговорката задължава потребителя в изключително кратък, практически непосилен срок от 3 дни от подписването на договора да осигури банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на кумулативни и неоправдано завишени критерии (осигурителен доход от най-малко 7 минимални работни заплати, отсъствие на каквито и да е други кредитни задължения и безупречна кредитна история). При неизпълнение на това задължение автоматично се начислява неустойка в размер на 1112.01 лева, която надхвърля пълния размер на предоставения заем от 1000.00 лева и представлява над 111 % от главницата. Тази неустойка е предварително включена в погасителния план като ежемесечна добавка към погасителните вноски, с което месечната вноска се оскъпява от 162.55 лева на 235.00 лева, а общото задължение нараства от 1237.99 лева на 2350.00 лева (оскъпяване от 135 %).