Решение № 389 от 29.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. С.З., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900192 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Т. Д. Д., твърди, че в резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания. На 19.12.2019 г. около 09:30 ч., в гр. К., на кръстовище образувано от ул. „**" и бул. „**", при управление на моторно превозно средство - л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***, водачът Б.К.К., нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б-2 /СТОП/ и не пропуснал пресичащият по велоалея велосипедист Т. Д. Д., вследствие на което го блъска. В резултат на реализираното ПТП били причинени телесни повреди на Т. Д. Д.. По случая било образувано ДП 284ЗМ-1593/2019 г. по описа на РУ-К. и ДП № 13- Рп/2020 г. по описа на ВОП-П., което към момента не било приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Б.К.К., който поради недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка е блъснал правомерно движещия се участник в движението. В конкретния случай за водача са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които го задължавали да се съобразява с конкретната пътна обстановка. С оглед на изложеното в случая, съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Б.К.К. и настъпилите обществено опасни последици - причинените телесни увреждания на Т. Д. Д.. За увреждащия л.а. „Хюндай Туксон", с рег. № ***, управляван от виновния водач Б.К.К. имало сключена с ответника застраховка "Гражданска отговорност", з.п. № ВО/02/119000676990/06.03.2019 г., със срок на валидност 1 една година, считано от 06.03.2019 г. до 05.03.2020 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2019 г. В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД ,,Б.И.’’АД, получена от застрахователя на 02.06.2020г. видно от приложената о.р., и е представила всички документи, с които разполага. По заведената претенция, застрахователят не се произнесъл в законоустановения за това срок. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД ,,Б.И.’’АД за причинените неимуществени вреди на ищцата. В резултат на процесното ПТП, пострадалата Т. Д. Д. е получила следните травматични увреждания: Счупване на горния край на раменната кост (хумерус). След инцидента на 19.12.2019 г. пострадалата била прегледана от специалист ортопед-травматолог. При прегледа било установено оток, палпаторна болка и подкожно кръвонасядане в дясна делтоидна област.

Поставена й била диагноза Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) и била назначена терапия Имобилизация по „Дезо". В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, Т. Д. Д. търпяла болки и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при процесното ПТП тежки увреждания продължавали и към настоящия момент, не се чувствала добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, имала оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитала изцяло на помощ от близките си. Преди процесното ПТП, ищцата била в добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена, която се грижила за всичките си домакински задължения и за семейството си, но след инцидента за дълго време била лишена от обичайния си начин на живот. Изпитвала е цялостен дискомфорт поради вследствие на травмите, като оплакванията й продължавали и към настоящия момент.

Изживяла и изключителен стрес при инцидента, като преживяното от нея ще останело за цял живот в съзнанието й. Към настоящия момент продължава да изпитва болки в наранените области, имала нарушения на съня, напрегната била, не била в състояние да се натоварва психически и физически. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата, следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали поголямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да 2 репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Б.К.К., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД ,,Б.И.’’АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.

Предявените искове били съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. С уточняваща молба сочи, че с исковата молба били представени доказателства и направени доказателствени искания, именно с цел установяване на конкретните увреждания, причинени на ищцата, вследствие на процесното ПТП, както и обема на търпените от нея болки и страдания. Конкретните травматични увреждания трябвало и можели да бъдат установени само от вещо лице медик. Същите изисквали специални знания, с които страната очевидно не разполага, за разлика от вещото лице, което ще работи въз основа на представените медицински документи и след извършване на преглед на пострадалата с оглед установяване на настъпилите при нея травми. Сочи, че ищецът не бил длъжен да изброи изчерпателно всички негативни изменения на здравословното си състояние, за да получи обезщетение за тях, достатъчно било те да са установени /в т.ч. и със СМЕ/ по делото и същите следвало да бъдат обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно състояние. Когато в исковата молба ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние и е поискана съдебно-медицинска експертиза за тяхното установяване, нямало основание да се приеме, че претенцията на ищеца не било включено едно или друго конкретно негативно изменение, което от своя страна да е основание на съда да отхвърли иска за вреди за съответстващата му част. В този смисъл са Решение № 268/24.02.2016г., по гр.д.№ 252512015г. Ill г.о. ВКС; Решение №80/09.07.2014 г. по гр.д. №5554/2013 г III г.о.на ВКС. С оглед изложеното, нямало как в петитума на ИМ да бъдат изброени всички травматични увреждания получени от ищцата, които тепърва предстояло да бъдат установени в хода на производството. Да се приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗД ,,Б.И.’’ АД, да заплати на Т. Д.

Д. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП от 19.12.2019 г. - счупване на дясната раменна кост в 3 областта на шийката и на голямата неравност на дясната раменна кост; оток; кръвонасядане на дясната мишница и др. Моли съда, да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер, и да осъди ответника ЗД "Б.И." АД, да заплати на Т. Д. Д., обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП от 19.12.2019г. Счупване на дясната раменна кост в областта на шийката и на голямата неравност на дясната раменна кост; оток; кръвонасядане на дясната мишница и др., в размер на сумата от 20000 лв., частичен иск от сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендира законна лихва върху сумата, считано от 26.12.2019 г. - датата на която изтича срокът по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира съдебни разноски на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй като има регистрация по ЗДДС.

В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са процесуално недопустими, като едновременно с това са неоснователни, изключително завишени по размер и ги оспорва, както по основание, така и по размер. Счита предявените искове за недопустими и прави искане производството по настоящото дело в тази част да бъде прекратено, тъй като исковата молба, въз основа на която то било образувано, била депозирана в съда преди да е проведена процедурата по реда на чл. 380 от КЗ /депозирана с вх. №260566 на 15.01.2021 г.), а именно, преди изтичане на тримесечния срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ (към исковата молба била приложена единствено обратна разписка, изхождаща от адв.Боев, от която по никакъв начин не било видно, какво е изпратено до дружеството ответник, по какъв повод и с какво съдържание, т.е. в настоящото производство липсвали ангажирани доказателства за проведена от страна на ищеца процедура по чл. 380 от ГПК), предвид на следното: ПТП, за обезщетяване на вредите, от което са предявени процесиите главни искове, настъпило на 19.12.2019г., а отговорността на застрахователя се претендирала на основание договор за застраховка, сключен на 06.03.2019 г., респ. действащ до 05.03.2020г., т.е. при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. Последният предвиждал в чл. 498, ал.З, във вр. с чл.496, във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая, към исковата молба липсвала приложена извънсъдебна застрахователна претенция от страна на ищеца, посредством която застрахователят да бил сезиран по реда на чл. 380 КЗ с претенция за заплащане на неимуществени вреди от страна на Т. Д. Д. с ЕГН:

**********. Исковата молба, въз основа на която било образувано настоящото дело, е депозирана в съда на 15.01.2021 г., т.е преди изтичане на 4 посочения тримесечен срок по чл. 498, ал. 3, във вр. с чл. 496, във вр. с чл. 380 КЗ, тъй като нямало ангажирани доказателства в тази насока от ищцовата страна. Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ, водило до недопустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързвала допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов прекия иск по чл. 432 КЗ.