Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 253 от 19.09.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 162/2024
Вид
Протокол № 253
Подписан
19.09.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 предл.3 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 253 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000162 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

На именното повикване в 14:00 часа сe явиха:

Въззивникът КТМ ЕКС ЕООД гр. Варна, редовно призован, за него се явява адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна представлява.

В. С. С., редовно призована, не се явява, не се

Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 6524/13.09.24 г. от пълномощника на въззиваемата страна адв.С. З., с която моли делото да се гледа в негово отсъствие, заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор, няма доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност, в случай, че процесуалният представител на КТМ ЕКС ЕООД гр. Варна претендира разноски. Изразява становище по съществото на спора.

Заявява, че не претендира разноски.

Адв.И. З.: - Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, процесуални пречки по хода на делото, поради което не намира

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И

ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР

1 и постъпИ. писмен отговор в съответствие с определение № 462/01.08.24 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.

Адв.И. З.: Запознат съм с определението, нямам възражение.

Поддържам жалбата. Имам искане за спиране на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК поради, според мен, преюдициален висящ спор пред ОС - Варна по отрицателен установителен иск за собственост между същите страни относно процесното ателие № 9, което е предмет и на настоящото дело. Описал съм искането за спиране, съответно доказателствата относно висящността на преюдициалния спор в молба, която представям пред Вас.

То е предявено като насрещен иск по друго дело, което е отделено в самостоятелно производство, после прекратено по родова подсъдност и е образувано пред ОС – Варна.

Съдът, като взе предвид предмета на делото образувано между същите страни пред РС – Варна - отрицателен установителен иск за собственост на един от недвижимите имоти предмет на иска в настоящото производство и характера на иска, който е предмет на разглеждане във въззивното производство намира, че няма връзка на преюдициалност между двете дела, поради което не е налице хипотезата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на адв. И. З. за спиране на настоящото производство до приключване на делото по иск за собственост между същите страни.

Адв.И. З.: - Нямам други искания по доказателствата. Представени са с възивната жалба списъци с разноските и доказателства за извършването им.

По този начин е изпълнено указанието във Вашето определение по доклада.

Съдът счете делото страна, поради което за изяснено от фактическа и правна

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

2

Адв.И. З.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба, да отмените обжалваното решение, да отхвърлите иска и да присъдите разноски за двете инстанции. Доводите и съображенията са изложени подробно във въззивната жалба и аз няма да ги преповтарям. Искам само да маркирам „скелета“ на въззивната жалба. Основава се на обстоятелството, че ищцата претендира връщане на дадено на отпаднало основание с хипотезата на чл. 55 предл.3 ЗЗД. Тази хипотеза изисква към момента на извършване на престациите да е налице валидно основание, което в последствие да е отпаднало. В конкретния случай това основание е договор за замяна на имоти срещу акции и с влязло в сила съдебно решение този договор е бил развален, тоест твърдяното основание от страна на ищцата е отпаднало, но по делото се вижда, че престацията, която се иска да бъде реституирана, предаването на владението не е предадено по този развален договор, този договор носи дата 25.08.2013 г., докато предаването на владението е станало пет дни по – рано въз основа на предварителен договор, тоест въз основа на друго облигационно основание. Първоинстанционният съд е приел, че престирането по предварителния договор може да се счита за престиране по окончателния договор, което очевидно е неправилно. Това са два различни сами за себе си договори, които имат различни предмети независимо от еднаквостта на страните. Освен това порочна е логиката на първоинстанционния съд, който приема, че предварителния договор са бил прекратил с изпълнение на ангажиментите по него, един вид сключване на окончателния договор. Само, че окончателният договор е развален, тоест тези обещания, които са по предварителния договор - ангажименти, те не са били изпълнени, тоест няма как да считаме, че след като е отпаднал окончателния договор с обратна сила, на практика са изпълнени задълженията по предварителния договор и той се бил прекратил с изпълнението си. Освен това прекратяването и развалянето на един договор са две различни неща и дори да приемем, че е налице прекратяване на предварителния договор, то това прекратяване няма обратна сила за разлика от развалянето на окончателния договор, което изрично е описано в закона като последица от развалянето. По отношение на предварителния договор няма такива законови разпоредби, няма и такава логика. Освен всичко останало, първоинстанционният съд е приел този извод според мен произволно, по простата причина, че този предварителен договор, за който става въпрос не е ангажиран като доказателство по делото.

3

Как може съдът да преценява продължителността на действието, съответно прекратяването на един договор след като този договор не е ангажиран по делото. Този договор е бил представен в едно от предишните дела, които са водени между страните и което е било поискано да бъде представено като доказателство по делото и тогава този договор щеше да бъде част от доказателствения материал, но съдът е приел, че липсва необходимост да бъде представен, същевременно това виждане на първоинстанционния съд, че няма необходимост да бъде представено това приключило търговско дело е направено в момент, когато страната е била поставена в процесуална изненада да ангажира отделни документи от доказателствения материал по това дело, което не е било прието да бъде присъединено към доказателствения материал.

Независимо от това, така или иначе факт е, че този предварителен договор не е по делото, няма спор обаче, че владението е предадено въз основа на него и по този предварителен договор няма никакви доказателства дали същият има основания да бъде прекратен, дали е бил срочен, дали е бил безсрочен, дали е имал други ангажименти освен организационното си задължение за сключване на окончателен договор. Това всичко го няма като доказателства по делото, затова и казвам, че този извод, че предварителният договор се бил прекратил със сключването на окончателния договор е абсолютно произволен и той не почива на фактологията по делото. Същевременно и няма как едно предаване на владение, което се е осъществило пет дни преди сключването на договора за замяна да се счита, че на практика обратното действие на развалянето се е върнало от преди датата на сключване на окончателния договор, тоест обратната сила на съдебното решение за разваляне на нот. акт за замяна се е върнало пет дни преди самата сделка. Така фигура не съм чувал засега да има и някой да е разсъждавал теоретично и практически да има такава фигура. Разликата между предварителния договор и окончателния договор като дата може да е много по –голяма, в случая е петни дни, но тя можеше да бъде два месеца, три месеца, това е по решение на договарящите, но независимо от това факт е, че са налице два отделни момента и обратното действие на развалянето не може да бъде върнато към момент предхождащ датата на сключването на сделката, която се разваля, тоест основанието, което е отпаднало, затова считам, че в конкретния случай първоинстанционното решение е погрешно и следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Що се отнася до другия главен иск, който е бил предявен по чл. 34 ЗЗД, а 4 настоящия иск по чл. 55 предл.3 ЗЗД се явява евентуален, то считам, че в тази посока решението на първоинстанциония съд е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като хипотезата на чл. 34 ЗЗД урежда фигурата на липсващо основание на нищожния договор, в случая нямаме доказване на нищожност на договора за замяна, напротив той е бил действителен договор, който е бил развален със съдебния акт.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона срок.

Разглеждането на делото приключи в 14:08 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5