Решение № 371 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. П., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 211/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20225210100328 В. районен съд е отхвърлил иска на М. П. Г. с ЕГН ********** срещу Д. П. Г. с ЕГН ********** за отмяна договор за дарение, обективиран в нотариален акт № А-148, том I, дело № 321/17.VІ.1988 г., съставен на 17.06.1988 г. от съдия при РС-В..

Осъдил е М. П. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - В. сумата от 180 лева, представляваща разноски по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул.“Л.“ № 7, чрез нейния процесуален пълномощник адв. Пр. П., с посочен съдебен адрес гр.

П., ул.“П.М.“ № 9, Офис център 1, ет.2, офис 11, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил приел, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка. По делото било безспорно установено, че за последните 13 месеца преди датата на подаване на исковата молба пред районния съд ищцата е разполагала със среден месечен доход в размер на 1047.84 лв., а приетото по делото експертно заключение, че средномесечният потребителски доход на едно лице за второто тримесечие на 2022 г. възлиза на 1617.09 лв. При тези данни 1 районният съд абсолютно немотивирано бил приел, че реализираният от ищцата средномесечен доход от 1047.84 лв. надвишава необходимия й такъв за месечната й издръжка. По делото било безспорно установено също така, че ищцата страда от онкологично заболяване, че няма спестявания или друг пасивен доход от наеми и/или продажби, ежемесечно й се налага да купува лекарства и често да пътува за изследвания. От друга страна работата й като приемен родител не й носела сигурен месечен доход, тъй като този доход зависел от това дали към момента й е поверено дете за отглеждане. В тази връзка пред въззивния съд представя доказателства, че с допълнително споразумение от 12.07.2023 г., сключено между нея и Община В., считано от 10.07.2023 г. се прекратява по взаимно съгласие договор № 761/18.10.2022 г., сключен между М. Г. и Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

В. за детето В.Е.С..

Жалбоподателката е твърдяла също, че в обжалваното решение районният съд е направил извод, че ищцата може да реализира доход от притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижим имот, като го отдава под наем, но не бил обсъдил факта, че другата ½ ид.ч. е собственост на ответника, който при същите условия можел да отдава тази част от имота под наем и също да реализира доход, за да й предостави издръжката, от която тя се нуждае.

Твърдяла е също, че продължава да работи не защото желае, а защото има нужда от средства, за да посреща ежемесечните си нужди и ако получава издръжка от ответника, няма да й се налага да работи след пенсионна възраст.

Неправилен бил и изводът на районния съд, че ответникът не можел да предоставя на ищцата издръжка поради ниския си доход, но не бил взел предвид факта, че от една страна това вероятно не бил пълният му доход, а от друга страна той бил с 10 години по-млад от сестра си и в добро здравословно състояние, което му позволявало да полага труд и да реализира по-високи доходи. Не било взето предвид и обстоятелството, че с н.а. от 27.09.2021 г. ответникът се бил разпоредил с част от собственото си имущество, като сключил договор за издръжка и гледане с трето лице и по този начин сам се е поставил в неблагоприятно положение да не реализира допълнителен доход от продажбата на собствеността си. В резултат на тази сделка обаче той спестявал част от собствените си доходи, тъй като третото лице поело задължение да го гледа и издържа срещу престирания имот, но това също не било взето предвид от съда.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските за две инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника Д. П. Г. с искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и 2 законосъобразност. Ответникът по жалбата преповтаря твърденията, изложени още в отговора на исковата молба. Твърдял е, че доходът, получаван от жалбоподателката като приемен родител, неправилно бил разделен на две, тъй като всъщност целият доход представлявал възнаграждение за полаганата от М. приемна грижа. Твърди също, че телковото решение за инвалидност било изтекло и ново такова не било представено. Твърдял е още, че съдът не бил проверил действителното имотно състояние на ищцата и не бил взел предвид, че след развода й с бившия й съпруг продали семейното жилище и с парите от продажбата тя била закупила друг имот, в който живеел синът й. По отношение на собствените си доходи твърди, че за времето от 29.07.2019 г. до момента неколкократно е започвал работа и е бивал уволняван, като последно е бил назначен на работа на 22.08.2022 г. и до момента работел, а за времето, през което е бивал без работа, бил издържан от своята съжителка Ю.И.. Твърдял е, че не може да си намери по-добре платена работа, тъй като от една страна е на 57 години, а от друга страна е без образование и професионална квалификация.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Д. Г. ищцата М. Г. е твърдяла, че през 1988 г. доброволно дарила на ответника - неин брат – своята 1/2 ид. ч. от съсобствения им втори етаж от жилищна сграда с административен адрес - гр.

В., ***, а първият и третият етаж от сградата също били съсобствени помежду им при равни дялове - по 1/2 ид. ч. След като ответникът прехвърлил своята 1/2 ид. ч. от първия етаж на сградата на съжителката си Ю.И., последната с писмо поискала от ищцата ежемесечно обезщетение в размер на 300 лв. за това, че е лишена от ползването на придобитата част от първия етаж, приземните помещения и тавана на къщата. Ищцата е твърдяла, че предвид влошеното здравословно състояние (злокачествен карцином на млечна жлеза, хипертонично сърце, неинсулинозависим диабет, стенокардия), признатата й с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност - 72 %, и получаваната в резултат на това пенсия от около 340 лв., месечният доход на ищцата се явявал по-нисък с около 300 лв., за да може да покрие нуждите й от издръжка. Във връзка с това през м. януари 2022 г. отправила покана до ответника да й заплаща издръжка, той не го направил. Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени направеното от ищцата в полза на ответника дарение на 1/2 ид. ч. от втория 3 етаж с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. В., обективирано в НА № А-148, том I, дело № 321/17.06.1988 г. на РС-В..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г., в който се твърди, че ищцата е направила приетото от него през 1988 г. дарение на 1/2 ид. ч. от втория етаж на бащината им къща, тъй като законът тогава не й позволявал да закупи и жилище, каквото след дарението успяла да придобие. Изтъкнал е още, че в последствие ответникът надстроил и трети етаж на къщата, който станал съсобствен между него и ищцата при равни квоти от по 1/2 ид.ч., без тя да е дала никакви средства за строежа. Счита за недоказана нуждата от издръжка, тъй като размерът на получаваната от ищцата пенсия и доходите й като приемен родител бил достатъчни за удовлетворяване на нуждите й, а приложените към исковата молба медицински документи не обосновавали извод за необходимост от допълнителни средства. Претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Установява се от доказателствата по делото, че страните по делото са съсобственици при равни дялове от по 1/2 ид. ч. на първи и трети етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, три жилищни етажа и таван, построена в парцел ХVІ, отреден за имот пл.№ 2935, кв.345 по действащия към 1988 г. план на гр. В., с административен адрес гр. В., ***.

Видно от представената справка от Агенцията по вписванията ответникът е собственик и на 1/6 ид. ч. от приземния и таванския етаж, както и на ½ ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата.

Безспорно е между страните, че на 10.09.2021 г. Г. е сключил с третото лице Ю.И. договор за издръжка и гледане, по силата на който тя е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от първи жилищен етаж, ½ ид.ч от поземления имот и по 1/6 ид.ч. от приземния и таванския етаж.

Няма спор между страните и че вторият жилищен етаж е станал индивидуална собственост на ответника, след като през 1988 г. ищцата му е дарила своята 1/2 ид. ч. с н.а. № А-148, том I, дело № 321/17.06.1988 г. на РСВ..

Безспорно се установява от представената медицинска документация, че ищцата страда от злокачествен карцином на млечна жлеза, хипертонично сърце, неинсулинозависим диабет, стенокардия. От заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че през 2014 г. М. Г. е диагностицирана със злокачествено новообразувание /карцином/ на лява млечна жлеза и е оперирана /извършена тотална мастектомия и аксиална лимфна дисекция/, след което е проведено лечение – комплексна терапия и продължаващо диспансерно наблюдение на 4 заболяването. Към момента е без данни за рецидив и метаболитна и морфологична активност на наличната белодробна метастаза. Експертът заявява, че по принцип при това заболяване не може да се говори за излекуване, а се използва терминът стабилно заболяване. Констатираният от експертизата захарен диабет на ищцата се контролира чрез перорален прием на антидиабетни средства. Г. страда още от затлъстяване, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и варици. Всички заболявания са хронични и не може да има излекуване, а медицинската цел е да се поддържат в стадий на компенсираност максимално дълго време.

Установено е още, че с ЕР на ТЕЛК от 08.02.2017 г. на ищцата е определена 72% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, но към момента няма медицински данни, а и не може да има при установените заболявания, които да позволяват промяна на процентно намалената работоспособност към по-нисък процент. Заболяванията на ищцата се контролират както чрез изписани медикаменти за постоянен прием, така и чрез диспансерно наблюдение, изследвания и консултации. За захарния диабет Г. спазва нисковъглехидратна диета, като й е препоръчана редукция на теглото и физическа активност. Експертът заключава, че на този етап от заболяванията ищцата може сама да се грижи за себе си и да се обслужва без чужда помощ.

Приетата по делото икономическа експертиза пък е установила, че средномесечният потребителски разход за едно лице за второто тримесечие на 2022 г. възлиза на 1617.09. лв. Доходът на ищцата за м. април 2022 г., образуван от пенсия от НОИ и ½ част от заплатената сума от Дирекция “Социално подпомагане“ за приемен родител възлиза на 994.298 лв., а назначените медикаменти за постоянен прием на Г. са на обща стойност 34.09 лв. месечно и се образуват от стойността, която доплаща пациентът по рецептурна книжка.

Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени.

За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са изслушани и свидетели, от показанията на които се установява, че за проверка за здравословното си състояние ищцата пътува до гр.П.. Живее на първия, единствено обитаем етаж от къщата. Вторият и третият етаж според свидетелите не са „стегнати“ и не стават за живеене. Вторият етаж бил „на тухла“, необитаем и негоден за живеене. Третият етаж също бил „на тухла“ и не ставал за живеене. Децата й живеят отделно от нея. Свидетелите знаят, че М. е болна от рак и се лекува. Не знаят някой да й помага. Знаят, че с брат й са в лоши отношения и той не я посещава. Никой от свидетелите не знае какво работи ответникът Г. и къде живее.