Решение № 7828 от 18.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1072/2018
- Вид
- Решение № 7828
- Подписан
- 18.11.2019
- В сила
- 08.02.2022
- Състав
- РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, т. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№
………………… гр.
София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 1072 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.Г.К. против „Ю.Б.“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL42682/2008 г., по силата на който получила сумата от 51 930 евро, като погасяването й е следвало да става на равни месечни анюитетни вноски, дължими на пето число на всеки месец. Твърди, че кредитът бил изцяло предсрочно погасен на 07.03.2016 г. Твърди, че никога не е получавала от банката кредит в швейцарски франкове, но въпреки това била принудена да заплаща ежемесечно вноските си в швейцарски франкове. Освен това, банката едностранно променяла размера на уговорената лихва, която първоначално била определена в размер на базов лихвен процент – 5% и надбавка в размер на 1 пункт. Поддържа, че в сключения договор се съдържат неравноправни клаузи в частта, в която се определя размера на вноската за главница в швейцарски франкове, а именно чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2, както и в частта, с която е определен размерът на дължимата възнаградителна лихва – чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1. Поддържа, че въз основа на неравноправните (нищожни) клаузи банката е получила суми, които не са били дължими, а именно сумата от 28 034,56 евро, съставляваща надплатена главница поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода от 01.04.2012 г. до датата на пълното погасяване на кредита 07.03.2016 г., сумата от 2 181,52 евро – разлика между предварително договорените вноски и заплатените такива за периода от 01.04.2012 до 07.03.2016 г., сумата от 257,09 евро – надплатена такса за управление на кредита за същия период, и сумата от 550,51 евро – платена поради превалутиране на кредита към момента на усвояването му. Моли да бъде признато за установено, че посочените в исковата молба договорни клаузи са нищожни и ответникът да бъде осъден да плати исковите суми. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен иска за сумата от 2 181,52 евро той да бъде осъден да заплати същата сума, но като недължимо платена поради неправилното изчисляване на лихвата. Претендира законна лихва върху исковите суми и направените по делото разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД в отговора на исковата молба не оспорва, че между страните е сключен договор за банков кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че ищцата се е запознала с условията на сключения от нея договор, като е избрала той да бъде отпуснат в швейцарски франкове. Поддържа, че ищцата е имала задължение да връща отпуснатия кредит в швейцарски франкове, като при невъзможност да осигури такава валута се прилагала разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора. Поддържа, че условията на договора са индивидуално договорени, както и че същите не са неравноправни.
Оспорва предявените осъдителни искове, като при условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 550,51 евро – надплатена разлика поради неправилно превалутиране на сумата по кредита към момента на усвояването. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 25.08.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) и А.Г. А. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL42682/2008 г. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове на 51 930 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 16 630 евро за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 35 300 евро за други разплащания.
Предвидено е, че усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута (чл. 2, ал. 3). Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора е уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че по погасителната сметка е налична сума в лева или евро, то погасяването на сумата се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове към лева/евро, за което с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 3, ал. 1 от договора страните са уговорили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора страните са посочили, че БЛП е в размер на 5 %. В ал. 5 на чл. 3 е посочено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Уговорено е, че крайният срок за погасяване на кредита, към 11.02.2016 г. кредитополучателката е готова да изплати остатъка от кредита в размер на 14 850 швейцарски франка.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че в банката са извършени следните счетоводни постъпки: след подписване на Искане за усвояване на суми по кредит банката е отпуснала кредит в размер на 84 153,00 швейцарски франка. Въз основа на искане за превалутиране на сума във връзка с жилищен кредит HL 42682 подадено от кредитополучателката, Банката е откупила сумата от 84 152,20 швейцарски франка срещу евро по курс за деня 0,6171, чрез задължаване на сметката на кредитополучателката в швейцарски франкове и е превела евровата равностойност на сумата по друга сметка при нея. От нея ищцата се е разплатил с продавача на недвижим имот. По нареждане купувачката от 05.09.2008 г. банката е превела на продавача на недвижимия имот сумата от 35 300,00 евро и сумата от 16 630,00 евро. Относно погасяването е установено, че кредитополучателката била задължена да захранва разплащателната сметка с цел изплащане на месечните вноски. Когато е погасявала задължението си в швейцарски франкове на каса в банката, тогава последната е извършвала намаляване на кредита със съответната вноска. Когато длъжницата е откупувала от банката швейцарски франкове с друга валута, тогава банката първо е продавала швейцарски франкове, след което е намалявала кредита.
Надвзетата сума от банката под формата на лихви за периода 25.08.2008 г. – 05.03.2016 г. е в размер на 5 398,67 швейцарски франка (4 273,66 евро) и представлява разлика между платената лихва и дължимата лихва при договорен лихвен процент от 6 %. Надвзетата сума под формата на лихви за периода 01.04.2012 г – 05.03.2016 г. е 2 558,57 швейцарски франка (2 181,52 евро) и представлява разлика между платената лихва и дължимата лихва при договорен лихвен процент 6%. Надвзетата сума под формата на курсова разлика за периода 25.08.2008 г. – 03.05.2016 г. е в размер на 13 674,36 швейцарски франка. За периода 01.04.2012 г. – 03.05.2016 г. надвзетата сума от банката поради курсова разлика е в размер на 11 245,15 швейцарски франка. Експертизата установява, че към 05.09.2008 г. курс купува на швейцарския франк на банката към еврото е бил 0,6171 като въз основа на определения по него кредитен лимит усвоената сума била в размер на 84 153 швейцарски франка, която била в разплащателната сметка на ищцата и след нейно съгласие банката служебно превалутирала тази сума в евро и полученият размер бил 51 930 евро. Курсова разлика (между фиксинга на БНБ и този на банката) от 1 076,71 лв. била отнесена в служебна сметка. Вещото лице сочи, че сметката на кредитополучателката е била технически блокирана със сумата в швейцарски франкове без титулярът й да е можел да се разпорежда със сумата. Размерът на Базовия лихвен процент на Банката отразява състоянието и промените в цената на ресурса на банката, чиито компоненти са тримесечният референтен лихвен процент за швейцарски франкове - 3-месечен Либор, 5-годишният кредитен cyan на България, 5- годишният кредитен cyап на Гърция, 5-годишния кредитен cyan на Юробанк, рисковата премия за страната, процентът на минималните задължителни резерви и други разходи, свързани с набиране на средства. Единствено директните нелихвени разходи на банката по привлечения ресурс са нормативно определени поради което банката не може да им влияе. Според вещото лице обаче липсва формула за изчисляване на Базовия лихвен процент. Видно било, че месечната вноска в евро към датата на сключване на договора изчислена по начина, който е указан в договора (БЛП - 5% и договорна надбавка - 1%) и върху реално усвоената от ищеца сума в размер на 51 930,00 евро е в размер на 334,59 евро. Вземайки предвид тази сума е прието, че реално надплатената сума за периода 25.08.2008 г. - 05.03.2017 г. е в размер на 25 813,47 евро, а за периода 01.04.2012г. - 05.03.2017г. реално надплатената сума е в размер на 21 591,55 евро. В обобщение вещото лице сочи, че погасената главница за периода 25.08.2008 г. - 05.03.2016 г. би била в размер на 27 256,92 швейцарски франка или 23 796,18 евро, а нейният остатък - в размер на 56 896,08 швейцарски франка или 28
133,82 евро. А за периода 01.04.2012г. - 05.03.2016г. погасената главница би била в размер на 22 312,58 швейцарски франка или 20 146,44 евро, а нейният остатък - в размер на 56 180,77 швейцарски франка или 28
290,88 евро. При сравнение между остатъка от главницата и реално заплатената от ищеца главница при пълното предсрочно погасяване на кредита се конкретизира, че в швейцарски франкове няма разлика в размера на остатъка от главницата (56 896,08 CHF) и реално заплатената от кредитополучателката (56 896,08 CHF). Но при сравнение между остатъка от главницата в евро и този реално заплатен се установява, че има разлика в размер на 24 329,16 евро. Размерът на надплатената сума за такса за управление на кредита по чл. 4, т.2 от процесния договор, като се отчете промяната в съотношението между главница и лихвата, изчислен спрямо усвоената от ищеца сума в размер на 51 930,00 евро, за периода от 25.08.2008 г. - 05.03.2016 г. възлиза на 387,67 евро. Относно таксата за управление на кредита по чл. 4, т.2 от договора, взимайки предвид промяната в съотношението между главница и лихвата, изчислен спрямо усвоената от ищеца сума в размер на 51 930,00 евро, за периода от 01.04.2012 г. - 05.03.2016 г. възлиза на 265,34 евро. Същите изчисления вещото лице е направило, но вземайки предвид този път курсовата стойност на швейцарския франк в деня на всяка една вноска. За периода надвзетите суми от банката под форма на курсови разлики за периода от 25.08.2008 г. - 07.03.2016 г., надвзетите суми под форма на курсови разлики в е в размер на 30 945,21 евро, а за периода от 01.04.2012 г. - 07.03.2016 г., надвзетата курсова разлика е в размер на 28 034,56 евро. При месечна вноска от 334,59 евро реално надплатената сума за периода 25.08.2008 г. - 07.03.2016 г. е в размер на 34 277,96 евро. Реално надплатената сума за периода 01.04.2012 г. - 07.03.2016 г. е в размер на 30 056,03 евро. При сравнение между остатъка от главницата и реално заплатената от ищеца главница при пълното предсрочно погасяване на кредита се конкретизира, че в швейцарски франкове няма разлика в размера на остатъка от главницата (56 896,08 CHF) и реално заплатената от кредитополучателката (56 896,08 CHF). Но при сравнение между остатъка от главницата в евро и този реално заплатен се установява, че има разлика в размер на 23 769,16 евро.
Разпечатката съдържа 20 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44fe1db6-0452-48db-9007-745bb31e0109