Решение № 1144 от 13.04.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1144

13.04.2017 година, град

Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4984 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 9580.05 лева, главница, представляваща платена без основание сума от кредитора О. Р. на ДЗЗД „И. Р. - ...“ за СМР, неотговарящи на действително изпълнените такива, въз основа на сключен между тях Договор № … с предмет „О. р. п. ..., находящ се между гр. П. и с. М., отсечката от гр. П. до околовръстен път от км…. до …“, което обстоятелство е удостоверено в Акт за начет № …/… г., съставен от г. и. при АДФИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – … г. до изплащане на вземането и за сумата

882.89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от … г. до … г.

Ищецът твърди, че е сключил Договор № … с предмет „О. р. п. ..., находящ се между гр. П. и с. М., отсечката от гр. П. до околовръстен път от км…. до …“ с „И. Р. - ...“ ДЗЗД, със съдружници „Б. и К.“ ООД и „П. П.-...“ ЕООД. С Акт за начет № …/… г., съставен от г. и. при АДФИ било установено, че са актувани и изплатени, неизвършени СМР на обща стойност 9580.08 лева, за превоз на строителни отпадъци на разстояние до 2 км.м. и оформяне на банкет с автогрейдер. Посочва, че подписвайки протокол обр. … от …г. ответниците са приели за изпълнени СМР на обща стойност 189 885.43 лева при реално изпълнени на стойност 180 305.35 лева. В резултат на действията им ДЗЗД „И. Р. - ...“, със съдружници „Б. и К.“ ООД и „П. П.-...“ ЕООД получили процесната сума без основание. Твърди, че предвид на това, че ответниците са осъществявали инвестиционен контрол и са подписали протокола отговарят солидарно за нанесените вреди, заедно с изпълнителя по договора. Твърди, че се дължало и обезщетение за забава в посочения размер. За сумите бил съставен Акт за начет № …/… г., като въз основа на него била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, които подали възражение в срок.

Моли да бъде установено съществуването на задълженията. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника К.Ц.. В него на първо място се прави искане за привличане на трети лица подпомагащи страни в лицето на „Б. и К.“ ООД и „П. П.-...“ ЕООД. Излагат се съображения за неоснователност на претенциите. Ответникът възразява, че са били налице предпоставките на чл.

10, ал. 2 АПК за отвод на длъжностното лице съставило акта за начет. На следващо място посочва, че извършените в него констатации не са верни, като в не били посочени мотиви за неизпълнението, че технологията на фрезоване на асфалтови настилки води до отделянето на строителни отпадъци, които следвало да се транспортират. Посочва също, че с понижаването на нивото на банкетите оставала земна маса, храсти и треви, които задължително се изхвърляли. Изтъква, че в нарушение на процедурата, заключението на актосъставителя по възраженията на страните било издадено след изтичането на 14-дневния законов срок, както и че актът за начет изобщо не бил предоставен за проверка на комисия, съставена от д. на специализираните дирекции в агенцията. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника А.Ш.. Възразява, че длъжностното лице не е имало право да извърши инспекцията поради взаимоотношения с ищеца. Посочва, че липсва нарочна заповед за инспекцията, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДФИ, както и че не са били отчетени възраженията на страните. Твърди, че при започването на ремонтните работи била констатирана висока растителност, която била заличила банкета на пътя и заблатяване поради големите количества локви и голяма денивилация между платното и имотите в дясно по посока към село М.. Същевременно ремонтните работи по пътя се извършвали без проект, строително разрешение, геодезическо заснемане и други. Поради това в процеса на работа се наложило да се вземат технически решения с цел подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътната настилка. От строителя било изискано да извърши качествено изчистване и изкореняване на растителността и впоследствие- оформянето на банкети. Поради това твърди в действителност да са били извършени посочените в исковата молба СМР. Възразява с извършването на тези СМР да се е нанесла вреда на ищеца, тъй като не се е излязло от финансовата рамка. Оспорва и да са налице предпоставките да бъде определен като начетено лице. Оспорва се и процедурата по издаването на акта. Алтернативно възразява, че е налице нормален производствено-стопански риск, който изключва отговорността му. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Третите лица подпомагащи страни не вземат становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от кредитора О. Р. срещу К.Ц., А.Ш. и ДЗЗД „И. Р.“, по което е образувано ч. гр. дело № 1710/2016г. г. на ПРС, VI гр. с-в. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 987/22.02.2016г., за процесните суми, както и за разноските за държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими по отношение на физическите лица.

С определение от 22.06.2016г. производството по отношение на ДЗЗД е прекратено.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземане произтичащо от акт за начет.

Производството се разглежда по общия исков ред, но предвид същността на документа по чл. 417, т. 8 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, неговата основна цел се свежда до това да се провери пред съд истинността на констатациите на ф. и. за причинените вреди и да се установи съществува ли вземане в полза на ощетеното учреждение, представляващо обезщетение за тези вреди.

Актът за начет, съставен от ф. и. по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени факти за причинени вреди от някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/, се ползва с обвързваща доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното- чл. 22, ал. 5

ЗДФИ. По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответникът носи тежестта да установи чрез пълно доказване, че релевантните за отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет.

При липсата на ангажирани в горния смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен– да е издаден от компетентен орган, по предвидения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред, да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл. 22, ал. 2

ЗДФИ и чл. 44, ал. 1

ППЗДФИ/.

Компетентността се определя от разпоредбата чл. 16, ал. 1 ЗДФИ, съгласно, която финансовите инспекции се извършват от финансовите инспектори на агенцията въз основа на заповед на д. на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 17 ал. 1 ЗДФИ за резултатите от финансовата инспекция съответният ф. и. изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства. В ал. 2 и 3 на същата норма е предвидено задължение за връчването на доклада и доказателствата на ръководителят на проверяваната организация или лице, както и на лицата, чиято дейност е била обект на финансовата инспекция, които могат да дадат писмени становище в 14-дневен срок. След това финансовият инспектор, извършил финансовата инспекция, следва да се произнесе с мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок от постъпването на писмените становища по ал. 2 и 3.

От постъпилите и приети документи, обаче не се установява спазването на посочените по- горе изисквания. Сред приложените документи липсва заповед по чл. 16, ал. 1 ЗДФИ, доклад по чл. 17, ал. 1 ЗДФИ и доказателства за връчването му, заедно с доказателствата към съответните констатации на лицата, чиято дейност е била обект на финансовата инспекция- ответниците.

В тази насока на ищеца бе разпределена доказателствена тежест с доклада на делото, обективиран в определение от 05.12.2016г. като му бе указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства актът за начет да е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред за издаването му.

Възражението за наличието на предпоставки за отвод на лицето съставило акта за начет по чл.

10, ал. 2 АПК е неоснователно. ЗДФИ предвижда отделни правила за отвод на ф. и. и в. л. и те са посочени в чл. 14, ал. 2 от закона. Посочените от ответниците взаимоотношения между лицето, което е съставило акта за начет и О. Р. не попадат в никоя от предвидените в нормата хипотези. Предвид съществуващата изрична регламентация в тази насока, няма предпоставки за прилагането по аналогия на чл. 10, ал. 2 АПК.

Не е налице и нарушаване на чл. 49 от ППЗДФИ, видно от представения протокол 11.09.2015г.- лист 340 от делото.

Неоснователно е и възражението за порочност на акта за начет поради неспазването на срока по 22, ал. 2 ЗДФИ. Макар в действителност да се констатира посочената нередовност тя не се явява съществена, тъй като са спазени правилата за връчването на Акта за начет и вземането на становище по постъпилите възражения.

Въпреки констатираното спазване на процедурата по чл. 22 ЗДФИ, това обстоятелство не може да доведе до санирането на посочените преди това пороци. Неспазването на правилата на чл. 16, ал. 1 ЗДФИ и чл. 17 ЗДФИ представлява съществен нарушение, тъй като води до извод, че констатациите не са правени от оправомощено за това лице, както и че предвидените в закона правила за извършването на инспекцията са били нарушени. Ето защо и представеният от ищеца акт за начет представлява частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл.

22, ал. 5 ЗДФИ.

На следващо място, съдът намира, че констатациите в акта за начет се опровергават и от събраните по делото доказателства.

Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акт за начет. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като в него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. В настоящия случай в акта е посочено, че от двете страни на пътя съществуват канавки, като теренът от ляво (по посока П.) е по- нисък. Част от десния банкет бил заменен с входни площадки към застроени имоти. Били изпълнени две банкетни ивици с ширина 1 метър, а актуваната банкетна ивица с ширина 3.5 метра не била изпълнена, като част от нея била насипана с отпадъчен материал от фрезоването на асфалта. Поради това инспекторът е намерил, че не са били изпълнени актуваните и изплатени СМР по позиция 4- превоз на строителни отпадъци на разстояние до 2 км. и по позиция 6- оформяне на банкет с автогрейдер.

При така изложените обстоятелства, съдът намира, че е налице порок и в съдържанието на акта за начет, тъй като в него не е посочена конкретната фактическа обстановка констатирана на място при огледа и точните причини, поради които е направен извод, за неизвършването на посочените СМР- чл. 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ. Подобно изложение липсва и в експертния анализ на назначеното в. л.- лист 403 и следващи от делото. Направен е единствено директен извод за неизпълнение на банкетна ивица с ширина 3.5 метра. Съображения за причините довели до тези изводи има в заключението на ф. и. по възраженията на ответниците. Записано е, че при фрезоването на асфалта се получават 263 куб.м. отпадъци, които обаче били натрупани от двете страни на пътя и бил оформен банкет от 1 метър. Липсват обаче, каквито и да било констатации за това каква част или целите банкетни ивици е затрупана с отпадъчния материал и съответно как е бил определен обема отпадъци, които са констатирани на място. Посочено е изчислението „263 – 260 = 3 куб. метра от банкети“, като преди това е записано, че на практика липсвали отпадъци от банкети. Изчислението е явно неправилно, защото от посочените от самото в. л. и възприети от инспектора пропорции е видно, че 263-те кубични метра са всъщност обема на отпадъчния материал при фрезоването на настилката, а 260 куб. метра е актуваното количество превозени строителни отпадъци. От това следва, че разликата от 3 куб. метра всъщност представлява отпадъци от фрезоването на настилката, които не би следвало да са превозени.

Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44fde7c1-af34-41f8-bdb4-5ddb6968c889