Решение № 1076 от 18.10.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1319/2023
- Вид
- Решение № 1076
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Радостина Петкова Иванова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.282 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1076 гр. Бургас, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на З. Х. О., Б.
Х. О., Ф. Я. О. и А. Ю. О. – ищци в първоинстанционното производство, чрез адв.
Тасков, срещу Решение №75/21.04.23г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.
№407/21г., с което са отхвърлени исковете на въззивниците против ответниците Б. О.
Х., А. М. O., И. М. О., Г. М. И., Г. М. Ф., Ш. Х. Ш., О. Х. Ш., А. Н. Ш., М. Н. А., Е. А.
О., А. А. В., А. А. О., Д. А. Х. и Т. Б. О.:
- за делба на следния недвижим имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ № II-329, кв. 28 пo плана на с. Трънак, община Руен, област Бургас, одобрен със заповед № PД-09-41б/от 03.12.1987r., който УПИ е отреден за жилищни нужди, с площ на УПИ 420 кв.м., при граници на УПИ, съгласно актуалната скица: от север - улица; от запад - УПИ I328, от юг - УПИ VI-327, от изток - УПИ № III-330, ведно с построената в горепосочения имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения пo гореописаните недвижими имоти, при делбени квоти: А. М. O., И. М. О., Г. М. И. и Г. М. Ф. – по 1/20 ид.ч.; Б. О.
Х. – 1/5 ид.ч.; Ш. Х. Ш., О. Х. Ш. – по 1/15 ид.ч. и А. Н. Ш., М. Н. А. – по 1/30 ид.ч.; Е.
А. О., А. А. В. и А. А. О. – по 1/15 ид.ч.; З. Х. О., Б. Х. О., Ф. Я. О. и А. Ю. О. – по 1/20 ид.ч.
- за приемане на основание чл. 76 от Закона за наследството, че дарението, обективирано в Нотариален aкт № 25, том IV, peг. № 3019, нот.дело № 411 от 18.07.2018г. на нотариус Георги Георгиев с peг. № 557 в регистъра на нотариалната камара, с район на действие - районът на РС-Айтос е относително недействително.
- въззивниците са осъдени да заплатят на ответниците Б. О. Х., А. М. O. и Т. Б.
О., съдебно-деловодни разноски в размер на 1000,00 лева; по сметка на Районен съд Айтос държавна такса в размер на 100,00 лева и възнаграждение за предоставена 1 правна помощ на назначения особен представител адв.Николета Георгиева Метева БАК в размер на 500,00 лева; възнаграждение за предоставена правна помощ на назначения особен представител адв.Боян Борисов Койнов - БАК в размер на 200,00 лева.
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъде уважени. Излагат съображения, че удостовереното от нотариуса в извършения констативен нотариален акт право на собственост на основание давностно владение, упражнявано от Б. Х. и съпругата му, почива на неверни свидетелски показания. Това се установява от разпита на свидетелите, в т.ч. и тези, които са свидетелствали при извършената обстоятелствена проверка - св.Ш., в каквато насока се извършва анализ на показанията на този свидетел и се констатира тяхното вътрешно противоречие.
Въззивниците намират че не е установено наследодателят да е извършил разпределение на имотите си в полза на наследниците си; че не е установено наследодателят да е притежавал 5 жилищни или земеделски недвижими имоти към датата на изграждане на къщата през 1991г. както предвид ограниченията на ЗСГ, така и предвид началото на земеделската реституция след 1992г.
Въззивниците намират, че съдът не е обсъдил свидетелските показания и неправилно е преценил противоречията в показанията на двете групи свидетели.
Извършват анализ на показанията на свидетелите, обясненията на ответника Б., както и на писмените доказателства, установяващи декларирането на имота пред ОДМДТ и заплащане на данъци само за неговата част, доказателствата, установяващи регистрация на настоящ адрес в *** от 1999г., за да опровергаят твърденията, че последният е живял повече от 10 години в къщата и я своил и да обосноват твърдението си, че имотът е сънаследствен.
Въззивниците излагат съображения, че ответникът Б. би могъл да започне самостоятелно владение върху имота след смъртта на общия наследодател – до този момент всички деца са участвали. в строителството на къщата и са я посещавали.
Намират че не е установена промяната в намеренията на Б. да свои имота и манифестирането им пред останА.те сънаследници, за да се приеме, че установил своя фактическа власт и намерение да владее за себе си.
Въззивниците оспорват изводите на съда, основани на Решение №38/14.06.2014г. по гр.д.№3780/15г. на ВКС и излагат съображения за противоречие на първоинстанционното решение със задължителната практика на ВКС – ТР №11/21.03.2013г. по т.д.№11/12г. по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт в контекста на оспорване на верността на констатациите му.
На последно място въззивниците обосновават противоречие на първоинстанционното решение с ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/12г., досежно доказателствената тежест за доказване факта на промяната на владението от съвладение в еднолично владение.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от:
- А. А. В. чрез адв. Койнов – особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В него въззиваемата изразява становище за потвърждаване на решението.
- Е. А. О. чрез особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК - адв. Андонова.
Въззиваемата излага хронология на изграждане на сградата през 1983г. от ответника Б.
Х., който заживял там и се грижил за болните си родители, а през 1989г. се оженил за съпругата си Д. Х.. Намира, че по делото е установено, че само те са живели в имота, а на останалите наследници са били дадени имоти или пари за построяване на свои сгради. Според въззиваемата, Б. Х. е живял в ***, където е работил, но постоянният му адрес е бил в с.Трънак и се е грижил за имота непрекъснато. Намира че показанията на св.Ю. Ю. не са установили релевантни факти, доколкото същият не познава ответниците и имота;
- Б. О. Х., Д. А. Х., Т. Б. О. чрез адв. Ангелов. Намират, че представените по 2 делото доказателства са установили придобиване на имота от Б. Х. и съпругата му Д..
Извършват подробно аргументиране на тезата си, че съдът допуснал и разпитал всички свидетели, посочени от ищците и е обсъдил всички свидетелски показания, като не е установил даване на неистински такива, което се установява и отказа на Прокуратурата да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване. Излагат съображения досежно правната стойност на „показанията“ на ответника Б. Х. и изложените факти и обстоятелства за причините, поради които семейството е живяло в *** – в тази връзка цитира мотивите на съда, досежно показанията на свидетелите.
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници, нотариални актове, съдебно – техническа експертиза и показанията на свидетелите Ю.
Ю., Г. Х., Д. С. и Ш. Ш., намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.282 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. Съдът е установил, че страните по делото са законни наследници на общия наследодател О. О.
Х. (c българско име О. О. Х.), починал на 21.04.2001 г. От тях ищците З. Х. О., Б. Х. О., Ф. Я. О. и А. Ю. О. са наследници – деца на сина му Х. О. Х., починал на 05.02.2007г., последната от тях – преживяла съпруга Ответникът Б. О. Х. е син на наследодателя, чиито съотв. съпруга и син са ответниците Д. А. Х. и Т. Б. О.. Останалите ответници са наследници по заместване на децата на общия наследодател – сина му М. О. О., дъщеря му Н. О. А. и сина му А. О. О.. С нотариален акт №127/30.05.1983г., наследодателят О. Х., с български имена О. Х., е признат за собстгвеник на дворно място, находящо се в с.Трънак, Бургаска област, на площ от 647 кв.м. – пар.. VІІ-з223 в кв.16, ведно с жилищна сграда. През 1982 – 83г. старата сграда била съборена и на нейно място – изградена нова постройка. В строителството активно участвал ответника Б. Х. – с труд и средства от трудово възнаграждение,получавано като полицай.
Наследодателят многократно изразявал волята си имотът да остане за Б., т.к. останалите му деца били обезпечени с имоти. Приживе на общия наследодател и съпругата му Ф., ответникът Б. и първата му съпруга, а след 1989г. – и втората му съпруга – ответницата Д. Х. живеели в имота и са грижили за наследодателите.
Останалите деца напуснали имота и се установили в свои жилища. Те и техните деца посещавали дядо си и баба си като гости. Ответникът Б. Х. живеел под наем в *** и работел като полицай, а до към 1996г. – на Пристанище Бургас, но продължил да посещава имота в с.Трънак и да се грижи за него и родителите си. През 2009г., след като синът му – отв. Т. Х. паднал от четвъртия етаж и се инвалидизирал, ответниците се установили окончателно в с.Трънак в процесния имот. Така приживе на наследодателя О. Х. и след неговата смърт, ответникът Б. Х. със своето семейство са живели в имота, считайки го за свой, като останалите наследници са били съгласни с това. Така ответниците Б. и Д. Х., позовавайки се на давностно владение, се снабдили с нотариален акт №24/18.07.2018г. за право на собственост върху процесния имот и с договор за дарение, сключен с нотариален акт №25/18.07.2018г. са го дарили на ответника Т. Х..
Ищците оспорват правата, удостоверени с нотариалния акт за собственост, респ. – придобити с нотариалния акт за дарение, т.к. имотът е имал наследствен за всички наследници на О. Х., в т.ч. и за тях, поради което претендират да бъдат установени правата им на собственост и да бъде допуснато извършването на делба на имота.
Бургаският окръжен съд, на осн. чл.272 ГПК споделя изводите на първоинстанционния съд. По изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже: показанията на свидетелите Х., С. – незаинтересовани от изхода на спора и на св. Ш. (в еднаква степен на родство с двете страни – син на Н.), съдът кредитира с повисока степен на доверие в сравнение с тези на св.Ю.. Свидетелите безпротиворечиво 3 установяват, че ответникът Б., макар да е работил в ***, не е изгубил връзка с родителите си и се е грижил освен за тях и за изграждането и ремонтирането на нова постройка, в която е вложил и средствата от трудовото си възнаграждение – този факт е бил известен на всички. В тази връзка свидетелите установяват, че общият наследодател е правил изявления, че „завещава“ къщата на Б. (св.Х.) „че ще остави къщата на най-малкия син Б.“ (св.С.). Св.Ш. – внук на наследодателя заявява, че „Б. живее повече от 21 години там“. Този свидетел заявява, че всички считат имотът за собственост на Б., т.к. той е участвал в изграждане на къщата и в грижите за родителите си. Посочените свидетели установяват, че още преди да бъда съборена старата къща, останалите деца на наследодателите са получили имоти, или на-малко че са имали свои жилища и са се изнесли от бащиния дом. Ищецът Б. О. – наследник на Х., живее в нова къща, построена в съседство на процесния имот, в дворно място, част от двора на наследодателя. В бащиния дом останал Б. със семейството си. Така установените от свидетелите факти и обстоятелства, съответстват на обичая, синът, който остане в жилището с родителите си, да се грижи за тях и да придобие правото на собственост върху имота. Все в тази връзка свидетелите установяват действия, извършени от Б. О., недвусмислено сочещи на своене на имота – извършване на строителство, ремонтни дейности с лични средства.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона БОС намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд и в тази им част се споделят от въззивната инстанция на осн. чл.272 ГПК.