Решение № 3469 от 07.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110110941 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, твърди че на 16.11.2017г. между ответника Г. Д. К. и „Сибанк” ЕАД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на К. кредит в размер на 10 000 лева. От своя страна К. се е задължил да върне предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, в срок до 16.11.2027г., на 120 месечни вноски, всяка в размер на 118.42 лева. Излага, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., банката е цедирала вземането си към ответника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. До кредитополучателя на 17.01.2023г. е изпратено уведомен за прехвърленото вземане. Тъй като К. не е изпълнил задължението си за заплащане на падежиралите в периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г. вноски, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е извършил доброволни плащания сезира съда с искане за установяване вземането на ищеца към ответника в размер на 3175.32 лева – представляваща непогасена главница по падежирали в периода 15.05.2019г.-15.05.2023г. вноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.05.2023г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1003.70 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Д. К., чрез процесуалния си представтиел, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва сключеният договор за цесия да е породил действие с аргумент, че „Сибанк“ 1

ЕАД не е изпълнила вмененото му от закона задължение да съобщи за прехвърленото вземане. Счита, че законът изиска съобщаването да се извърши именно от стария кредитор от една страна, а от друга поддържа, че липсва и надлежно упълномощаване от страна на банката на настоящия ищец да съобщи за цесията. Оспорва на следващо място да му е връчвано и уведомление за прехвърленото вземане. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 6440/2023г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява, че по заявление на „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу Г. Д. К. е издадена заповед № 2920/23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 3175.32 лева, представляваща падежирала в периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г., но непогасена главница по договор за потребителски кредит от 16.11.2017г., сключен със „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1003.70 лева непогасената договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г., като горните задължения са прехвърлени на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. Длъжникът е оспорил съществуването на вземането в срока по чл. 414 ГПК.

Видно от приложеното на л. 12-16 от делото заверено от страната копие на договор за потребителски кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., че „Сибанк“ ЕАД е отпуснало на Г.

Д. К. кредит в размер на 10 000 лева. От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне в срок от 120 месеца от датата на първо усвояване, ведно дължимите лихви, такси и комисионни, или общо сумата от 14 357.92 лева, при годишен процент на разходите от 8.07%.

Видно от представения договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., че „Обединена Българска Банка“ АД (правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, видно от справка в Търговския регистър по партида на банката) е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит, които се индивидуализират в приложение № 1А към договора. Видно от приложеното на л. 43-44 приложение № 1А към договора е, че в същото фигурира и вземането към ответника по договор за кредит от 16.11.2017г. (л.43гръб), с посочване размера на дължимата главница и договорна лихва.

Представено по делото е и уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне към ищеца (л. 8), като липсват данни то да е достигнало до адресата си.

По делото е изслушано и заключението на вещо лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че извършените плащания по кредита са в размер на 2

2778.99 лева, като с тях са погасени главница в размер на 1406.81 лева, договорна лихва в размер на 1327.95 лева и наказателна лихва в размер на 44.23 лева. Плащания са извършени и към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като с тях кредиторът е погасил такси, разноски и лихва.

Задължението за главница по договора за кредит е в размер на 3195.34 лева по вноски за периода 15.10.2019г. – 15.05.2023г. и договорна лихва в размер на 1814.42 лева, начислена за периода 15.11.2019г. – 15.05.2023г. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при изчисление на дълга е съобразило и извършените плащания към „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

От коментираните по-горе доказателства се установи, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството си на цесионер, въз основа на валиден договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., приложение № 1а, е придобило вземането на цедента от ответника по договор за банков кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., отчитан при правоприемника на кредитора под № LD1931921668 (така в т. 1 от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза).

Първият спорен по делото въпрос е произвели ли са цесиите действие спрямо ответника, с оглед въведеното от процесуалния представител възражение същите да не са съобщени на К..

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, 3 дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС). С оглед горното, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получения препис на исковата молба (разписка л. 56 от делото).

Установи се, че цедираното вземане произтича от сключен между ответника и „Сибанк“ ЕАД договор за банков кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., по силата на който за банката е възникнало задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева, като страните не спорят, че кредитора е изпълнил това свое задължение. При това положение и за ответника е възникнало задължение да върне предоставения му кредит, като по делото липсват твърдения, а и доказателства, че К. е заплатил дължимата главница и договорна лихва за периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г. При това положение следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на настоящата претенция, поради което и последните следва да бъдат уважени в рамките на предявените размери.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 83.58 лева и 180 лева адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 263.58 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът Г. К. следва да бъде осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД направените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 93.43 лева и 300 лева – възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК

131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков - Казанджията” №4-6 срещу Г. Д. К., ЕГН **********, от гр. В.*****, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3175.32 лева (три хиляди сто седемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки), представляваща падежирала в периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г., но непогасена главница по договор за потребителски кредит от 16.11.2017г., сключен със „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1003.70 лева (хиляда и три лева и седемдесет стотинки) - непогасената договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г., като горните задължения са прехвърлени на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., за които суми е издадена заповед № 2920/23.05.2023г. за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6440/2023г., по описа на РСВарна, 34-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” №4-6, сумата от 263.58 лева (двеста шестдесет и три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 83.58 лева и адвокатско възнаграждение от 180.00 лева, както и сумата от 393.43 лева (триста деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сторени в исковото производство пред РС-Варна разноски за заплатена държавна такса в размер на 93.43 лева и 300 лева, възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.