Решение № 101 от 10.07.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. В., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20251300500106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 700/ 19.11.2024 г. на Районен съд – В. по гр. дело № 20231320102172 по описа за 2023 г. е отхвърлен искът на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, офис - сграда

„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю.- изпълнителен директор против Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ***** и В. Ц.

Ц. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., *****, за обявяване на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за недействителен спрямо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег.

№ 352, дело № 11 от 2019г. на нотариус Н.А., вписан в Служба по вписванията- В. под акт № 77, том I, дело № 36, вх.рег.№ 118/ 14.01.2019г., по отношение на отчуждената от Ц. Б. Ц. в полза на В. Ц. Ц. 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда идентификатор №***, който се намира в сграда № 1,

1 разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. В., община В., област В., с предназначение:

Жилище, апартамент, находящ се в гр. В., ул, *****, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 94,34 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, бокс, трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:

***,

***, под обекта:

***,***,

***,

***,***, над обекта: ***, ведно с избено помещение № 22 със застроена площ от 2,25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор, таванско помещение №16 със застроена площ от 8.57 кв. м., при съседи: коридор и таванско помещение, както и 4.77 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като неоснователен.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю.изпълнителен директор, да заплати на Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., ***** и В. Ц. Ц. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., *****, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща разноски по делото.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин-10, ***. офис-сграда „Лабиринт“, ет.2. офис 4, представлявано от З.Б. - Изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт Н.

И. - пълномощник, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 2 ГПК: гр. София, ж.к.

Люлин-10, ***, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,тел. ***.

Поддържа се ,че Решението е неправилно противоречие на материалния закон и необоснованост. и постановено при

Твърди се ,че първоинстанционният съд неоснователно приел, че следва да се разгледа и възражение за незнание на ответницата В. Ц. Ц. за увреждането на ищеца, поради това, че прикритата сделка е възмездна сделка, и неоснователно приел, че за ответницата Ц. не е приложима законовата оборима презумпция на чл. 135, ал.2 от ЗЗД,както и че ищцовото дружество е 2 следвало да докаже наличието на последната предпоставка за уважаване на предявения от него иск, а именно - знанието у приобретателя за увреждане на кредитора „Обединена българска банка“ АД, понастоящем заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Неправилно и необосновано било съждението на РС- В., че тази предпоставка не е била нито твърдяна, нито доказана в процеса, и че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.2 от ЗЗД се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Така изведен изводът на съда бил неоснователен и немотивиран. Решаващият съд бил длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност , съотнесено към доводите и възраженията на страните, което съдът не бил направил. Съдът не бил съобразил изложените доводи и мотиви от ищеца в исковата молба и допълнителните становища по делото. В депозирана искова молба, както и от приложените допълнителни становища по делото от ищцовата страна, ведно с всички изложени становища и доказателства, приети по делото, се доказвало и оборвало изложеното от съда, че ищецът е доказал наличието на последната предпоставка за уважаване на предявения от него иск, а именно - знанието у приобретателя за увреждане на кредитора „Обединена българска банка“ АД, понастоящем заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа се ,че е налице знание на ответницата В. Ц. Ц. за увреждането на ищеца чрез извършване на процесната сделка, а именно безвъзмездно дарение. Проведено било пълно доказване на вътрешната воля на ответници, участници в сделката, като се доказвало и знанието, умисъла и мотиви им, съгласно приложените и приети доказателства по делото.

Неправилно и неоснователно, лишени от ясни и точни мотиви решаващият състав на РС- В. бил приел, че не е изпълнен вторият елемент от фактическия състав, а именно: извършване на действие, което уврежда кредитора. Кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил увреден, тъй като длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Именно, в настоящия случая, както и от събраните по делото доказателства, било доказано, че с отчуждителната сделка, сключена между ответниците, а именно че Ц. Б. Ц. е прехвърлил на 14.01.2019 г. чрез безвъзмездна сделка - дарение на ½ ид.ч. идеална част от свой собствен недвижим имот, попадащ в режим на СИО, а именно: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда идентификатор *** по

3 кадастралната карта на гр. В., община В., област В., ведно с избено помещение № 22. таванско помещение № 16. както и 4.77 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на В. Ц. Ц., с което било изпълнено изискването на закона за увреждащата кредитора разпоредителна сделка, тъй като с извършеното безвъзмездно дарение първият ответник е намалил своето имущество, служещо на общо основание за обезпечаване на възможността на неговия кредитор – „АСВ“ ЕАД да събере своите вземания. Изложените доводи, че е направена симулация,с която се прикрива истинската сделка под формата на покупко-продажба, били оспорен от ищеца в изложените становища по делото и с него се доказвал умисълът у ответниците при извършване на сделките и последиците от това, изключвало се автоматично незнанието на ответниците.

В тази връзка и третата предпоставка от фактическия състав на правото по чл. 135 от ЗЗД имала субективен характер, като се поддържа,че същата е изпълнена в пълния смисъл на закона, а именно, че в процесния случай е доказано и не е спорно, че отчуждителната сделка е сключена под формата на дарение, което е безвъзмездна сделка. С оглед на изложеното било безпротиворечиво, че освен горепосочените обективни предпоставки, в процесния случай била напълно изпълнена и субективната представка за знание за увреждането.

От събраните по делото доказателства ,писмени и устни, се потвърждавало и доказвало знанието на втората ответница, с оглед на фактите, че същата се явява майка на А.Й. Ц.а - съпругата на Ц. Б. Ц., ЕГН *** и негова тъща, което автоматично я плавело лице от близкия роднински кръг, във възходяща линия. От брака си Ц. и А. имали общо дете, което от своя страна въпреки тяхната фактическа раздяла/развод през 2020 г., доказвало и родствената връзка на двамата ответници и това, че В. Ц. Ц., ЕГН ********** попада в кръга лица от възходящи роднини не само като майка на бившата към днешна дата съпруга на първия ответник, но и като баба на детето им от общият им брак, т.е. се затвърждавала връзката й, че попада в този кръг.

В подкрепа на това твърдение се иска да бъде приета и приложена сато доказателство справка ГРАО, от която било видно, първо че А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц. Б. Ц., ЕГН *** към дата на процесната сделка са съпрузи, т.е. че процесният имот попада в режим на СИО, че имат общо дете, т.е. втората 4 ответница е родН. от възходящ ред и знанието се предполага, а с оглед на доказателствата и се доказва, в едно със знанието и умисъла на първия ответник, че с извършване на процесната сделка - дарение, безвъзмездно, Ц. Б.

Ц., ЕГН *** /зет на В. Ц. Ц./ уврежда кредитора си, с оглед на неоспорените вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Тези факт се доказвали и от всички приложени по делото доказателства и твърдения. Свидетелските показания също потвърждавали гореизложеното, и с което се доказвало знанието и умисълът в ответниците, че сделката се извършва привидно,че всички договорки помежду им са привидни, с което се цели скрит умисъл за увреждане на кредитора и кредиторите да не могат да се удовлетворят от имуществото, с което същите са се разпоредили. Безспорен бил фактът въз основа на приложените доказателства по делото.

Неправилно съдебния състав приел ,че дългът по цитирания договор за кредит, който договор не е същия, по който „АСВ“ ЕАД е страна, се погасявал изцяло от втората ответница, която правела частични плащания по кредита.Тя не била страна, както и не била собственик към онзи момент на процесния имот. В качеството на майка на един от собствениците, именно на дъщеря й, която е съпруга на първия ответник и тъща на втория, който е ответник и по делото, същата със знание за имотното състояние на своите деца /дъщеря и зет/, както и финансовото им състояние и поради факта, че зет й има задължения по Договор за кредит към „Обединена българска банка" АД, понастоящем заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, приела да й бъде дарен процесния имот, за да не може да се удовлетвори кредиторът от процесния имот, или по- точно с полагаща му се ½ ид.ч.

Неправилно и необосновано съдът приел твърденията на ответниците, че същите имали договорка да й бъде прехвърлен процесния имот- това не се доказвало от приложените по делото доказателства, с оглед на изложената фактология и доказателства, дори приложените от ответниците доказателства не били изследвани и анализирани правилно и в цялост. Решаващият състав на РС- В. не обследвал и не обосновал правилно доводите си в тази посока.

Поддържа се ,че увреждането на кредитора е доказано въз основа на приложените по делото доказателства, както и на допълнително представеното доказателство - справка ГРАО, както и с оглед практиката на ВКС, съгласно която искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното 5 право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. В този смисъл било и даденото разрешение в решение от 8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., 11 т. о. на ВКС, решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС, и решения от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012 г. - по 8 гр. д № 456/2011 г., III г. о. на ВКС. Увреждащо кредитора действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.

Така увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., както било и в този случай.

Сочи ,че спорен между страните е характерът на атакуваната по делото сделка, а именно дарението на процесния имот, както и наличието на знанието за увреждане на кредитора от ответниците.

Поддържа ,че неминуемо всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Настоящият отменителен иск по чл. 135 ЗЗД бил основателен, въз основа на доказаните факти и обстоятелства на първа инстанция, тъй като длъжникът се лишавал от свое имущество, намалявал го или извършвал други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора. Длъжникът /първия ответник/, се предполага, че винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, както било и в процесния случай. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е., че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се ,че настоящият иск не попада в хипотеза на възмездна сделка, тъй като дарението е извършено безвъзмездно, което решаващия състав не е преценил правилно и в противоречие на материалния закон, т.е. дори и поради допускане от съда на разглеждане на тази хипотеза, същата била оборена и доказана, че е налице знание от втората 6 ответница, въз основа на изложените в настоящата жалба факти и доказателства.

Разпечатката съдържа 39 от 237 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44fd01a8-8860-419f-bf7f-2147410aa254