Определение № 180 от 02.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000532 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молбата на адвокат П. К. – *АК в качеството й на пълномощник на ищците по делото С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С., действаща лично и със съгласието на баща си И. С. И. по чл.248 от ГПК- за изменение на решението в частта му относно съдебните разноски.

В молбата се поддържа оплакването, че размерът на присъдените в полза на ответника разноски е неправилно определен, както и че съдът не се е произнесъл по възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се да бъде намален размера на присъдените в полза на ответника разноски.

Ответника по молбата ЗАД „А. Б. „АД- С., представлявано от АД „А. Г.

, Р.Г. и съдружници“ чрез адвокат М. К. поддържат писмен отговор, съгласно който молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна. Считат, че размера на адвокатското възнаграждение е определен съгласно чл.2,ал.5 от НМРАВ.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в молбата оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото , съдът по искане на насрещната страна може 1 да присъди по-нисък размер на разноските.

Следователно не размера на защитавания материален интерес по делото е определящ за преценката за това дали размера на адвокатското възнаграждение е прекомерен или не. Определеният от закона критерий е дали заплатеното за адвокат възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Такава в случая е налице, тъй като в случая ответника се е защитавал по четири обективно съединени иска, които макар и да произтичат от един и същ правопораждащ факт,т.е. процесното ПТП с оглед изясняване на механизма на неговото настъпване очертава една фактическа сложност на делото. За неговото установяване е било необходимо да се приемат заключение на съдебно-автототехническа експертиза и отделно от това заключение на СМЕ.

Делото освен фактическа се отличава и с правна сложност, тъй като и пред въззивната инстанция пълномощникът е поддържал оплакването,че не е налице принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на резултата от страна на пострадалите В. А. и В. И. С.. Размерът на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция съответства напълно именно на действителната фактическа и правна сложност на делото.

По отношение на оплакването, че размерът на адвокатското възнаграждение неправилно е определен от съда следва да се отбележи, че не сме в хипотезата на чл.38 от ЗА и не съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, а същият се определя от страните при условията на свободно договаряне.

Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, дължимо за въззивната инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на което и Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 2117 от 16.03.2023 г.,подадена от адвокат П. К. от *АК, в качеството й на пълномощник на ищците С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С., действаща лично и със съгласието на своя баща И. С. И. по чл.248 от ГПК- за изменение на въззивно 2 решение №51 от 10.02.2023 г.,постановено от ПАС по в.т.д.№ 532/2022 г., в частта относно присъдените в полза на ЗАД „А. Б. „АД ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 3768 лева с вкл.ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3