Решение № 1405 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100113966 по описа за 2025 година

С въззивно решение по гр.д.№ 11326/2024 г. СГС е обезсилил решение № 12128/19.06.2024 г. на СРС, 164 състав, постановено по гр.д. 36 535/23г. и е изпратил делото на СГС, Първо Гражданско отделение, за разглеждането му като първа инстанция, като е приел, че делото не е било родово подсъдно на районен съд като първа инстанция, заради цената на предявения иск . Ето защо, въпреки че въззивният акт е постановен от същия съд – СГС, същият е действал като въззивна инстанция, поради което настоящият състав разглежда същото.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 63 вр. чл.64, ал.4, т.3 от ЗНСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 60, ал. 5 ЗНСО.

Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца А. А. С., ЕГН **********, срещу НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, БУЛСТАТ 000698427, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 21 500 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г., на основание чл. 176 ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 6545 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение, за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период при сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност предявява и осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21 500 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден/нощен труд, положен през периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г.

1

Ищецът А. А. С., ЕГН **********, твърди, че на 27.04.2015 г. между него и ответника бил сключен безсрочен договор за военна служба, съгласно който ищецът работил като „сътрудник по охраната“. Сочи, че със Заповед № 544 от 27.04.2023 г. на началника на НСО било прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 02.05.2023 г.

Посочва, че за периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. изцяло е работил на 24-часови смени, средно по 10 смени месечно, общо 300 смени за 30-месечния период или 7200 часа, като за процесния период ищецът е ползвал по два месеца платен годишен отпуск годишно. Твърди да му е заплащано възнаграждение за 168 часа на месец, а не за реално положени 240 часа.

Разликата от 72 часа месечно или 2160 часа общо за процесния период не била изплатена нито като дневен, нито като нощен, нито като извънреден труд, и се равнявала на 21 500 лв.

След предприето изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК пред СРС, ищецът претендира ответника да му заплати сумата от 27 196,14 лв. по главния или по евентуалния иск. Претендира мораторна лихва върху сумата по главницата, като след предприето изменение в размера на иска по чл.86 от ЗЗД, ищецът претендира лихва в размер на 3 984, 11 лв., но само върху главницата по главния иск, за трудово възнаграждение. В случай, че се разгледа и уважи евентуалния му иск, присъдената сума се претендира само със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда. Претендират се и съдебните разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, БУЛСТАТ 000698427, депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че служебното правоотношение на офицери и сержанти в НСО се регламентира в ЗНСО, а не в ЗМВР, на които разпоредби ищецът се е позовал в исковата си молба. Оспорва се размера на главния иск за неплатено трудово възнаграждение. Поддържа, че със Заповед № 2340/23.11.2015 г. на началника на НСО правоотношението с ищеца било преобразувано, като бил прекратен договорът за военна служба № ВС-656/27.04.2015 г. и ищецът бил назначен на длъжност „сътрудник по охраната“ с определено основно възнаграждение в размер на 845 лв., към което се начислявани и допълнителни такива от 38 % за продължителна служба и 20 % за специфични условия на труд, които са начислявани във ведомости за заплати и редовно изплащани на ищеца по банков път. Твърди, че със Заповед № 1434/08.09.2020 г. ищецът бил повишен в длъжност, с оглед което му било увеличено и възнаграждението до размер на 1060 лв., както и допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд. Считано от 28.01.2021 г., със Заповед № 741/28.01.2021 г., ищецът бил преназначен на длъжност „главен технически сътрудник“- охранител в друго структурно звено на НСО. Поддържа, че за времето на съществуване на правоотношението между страните и до прекратяването му със Заповед № 544 от 27.04.2023 г., на ищеца са били изплатени всички дължими възнаграждения, по банков път. Твърди, че е недоказано дори частично неизпълнение на задълженията на ответника. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва. Оспорва и евентуалния иск /неправилно квалифициран от ищеца по ЗМВР/, като счита същия за недопустим, с оглед наличието на специален закон - ЗНСО. Поддържа тезата, че ищецът не е полагал 24-часови смени, нито е работил по 240 часа на месец. Твърди, че нормалната 2 продължителност на работното време в НСО е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Сочи, че ищецът е полагал 12-часови смени с 12 часа за почивка на същата смяна. Излага твърдение, че с оглед длъжностите, които ищецът е заемал в процесния период, не били налице функционални задължения за полагане на дежурства. Посочва, че при охрана за период от 24 часа служебните задължения не се изпълнявали последователно, а на 3 пъти по 4 часа с почивки 3 пъти по 4 часа, като по време на почивката на един служител, охраната се осъществявала от друг. По време на почивка ищецът не изпълнявал служебни задължения, поради което това време не се считало за полагане на труд. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между тях, че същите са били обвързани по безсрочен договор за военна служба, съгласно който ищецът е заемал длъжността „сътрудник по охраната“. Със Заповед № 544 от 27.04.2023 г. на началника на НСО е прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 02.05.2023 г. по взаимно съгласие. Видно от представения договор за военна служба №451/4.5.2010г., сключен на основание чл.134а ЗОВСРБ, А. С. е назначен на длъжността „СО” 2 отдел обект „Кричим”, като е бил приет на военна служба в НСО със звание „старшина”. В т.6 от договора е предвидено, че военнослужещият може да бъде назначаван за носене на дежурства при условия и по ред, определени от началника на НСО/ т.6/, максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за месец 168 часа, като времето на дежурство е служебно време. Военнослужещият има право на основен платен годишен отпуск от 30 дни и допълнителен платен годишен отпуск в размер един ден за всяка прослужена година, не повече от 10 работни дни.

Съгласно т. 5 от договора, нормалната продължителност на служебното работно време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия за денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на работното време.

С т.4 е предвидено, че военнослужещият е длъжен по всяко време на денонощието да бъде на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба. Със заповед от 17.12.2014г. договорът за военна служба е бил прекратен. На 24.4.2015г. е сключен нов договор за военна служба, като ищецът е назначен на същата длъжност сътрудник по охрана, при същите условия. Сключени са няколко поредни договора, като със заповед № 741/28.1.2021г. за преназначаване на сержант от НСО, считано от тази дата, А. С. е освободен от заеманата длъжност „старши сътрудник по охраната в сектор 02,”Постова охрана и пропускателен режим” на отдел 05, като ищецът е назначен на длъжност „главен технически сътрудник” – охранител в група 01 на сектор 05 на отдел 02, като е посочено, че освен допълнително възнаграждение за приравнения към първа категория стаж, му се полага и възнаграждение за специфични условия на труд в НСО, съгласно заповед на началника.

3

Със заповед № 544/27.4.2023г. считано от 2.5.2023г. служебното правоотношение на главен старшина 1- ви клас на длъжност „главен технически сътрудник „ – охранител в група 01 на сектор 05 на отдел 02, е било прекратено, разпоредено е изплащане на обезщетения по ЗНСО, от 20 брутни заплати, еднократно допълнително вещево имущество по чл.121,ал.5 от ЗНСО, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Представена е длъжностна характеристика.

Със заповед № 1691/5.11.2012г. на Началник служба НСО при Президента на Република България, е определен редът за разпреД.е и отчитане на служебното време на военнослужещите от НСО, като е прието, че нормалната продължителност на служебното време е 8 часа, при 5- дневна работна седмица, 60 минути обедна почивка, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, т.е. същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни. С т. 4 е прието, че организирането на дейността на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време да се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по – малко от 12 часа и междуседмична почивка от 48 часа. Служебното време се изчислява в работни дни, подневно, а за работещите на смени – сумирано за тримесечен период. Увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време в рамките на т.2 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за осигуряване на основните функции и задачи на структурните звена към НСО. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 8 и 12 часови смени се зачита съответно 8 и 12 часа служебно време, на военнослужещите, изпълняващи задълженията си по 24-часови смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка, като трудът, положен над установеното служебно време по т.7, се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като броят им се определя от прекия ръководител, утвърждава се от ресорен началник, а ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.

Представена е справка за отработени часове, ведомости за заплати за период 2.5.2019г.-2.5.2023г., заповеди за наряд, въз основа на които е изготвено заключение на съдебно – счетоводна експертиза. За сочения период, ищецът е работил 292 броя смени по 24 часа, по заповеди, от които се признава за служебно време 16 часа и 8 часа за почивка и хранене, посочени от експертизата в таблица 1, като в рамките на периода, е имал една 8 часова редовна смяна на 31.7.2020г. и едно мероприятие от 7 часа, на 24.8.2020г. Въз основа изложеното, вещото лице е сметнало отработено служебно време в размер 4687 часа и почивка 2336 часа, общо 7023 часа. Според изчислението, ищецът няма положен труд над нормативно установения, като до месец април има незаработени 193 часа, в месец април – 8 часа положен труд над нормативно установения, който не е заплатен. В същия месец, април 2023г., на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за специфични условия на труд към основното месечно възнаграждение, регламентирано в ЗНСО като компенсиране на труда над нормативно установения.

4

При втори вариант на работа, при коригиране на норматива служебно време с отпуските и болничните на ищеца и при съпоставяне на действително отработеното от него служебно време, с проверка по постовите книги за 2021г. и 2022г., като сочи, че в тях не е отразен обходът, който е правен преди и след работното време в размер 4 часа и се зачита за работно време, защото след сдаване на поста, е в почивка и е на разположение. При същите изчисления, се получава 4039,50 часа служебно време, почивка 2983,50 часа, което прави 7023 часа, формирани от 292 смени по 24 часа, 8 часа редовна смяна, 7 часа мероприятие.