Определение № 126 от 07.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Ловеч, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500086 по описа за 2025 година Производството с правно основание чл. 418, ал. 5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 1414 от 16.12.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 655 по описа за 2024 г., Районен съд – Троян е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнениe, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, срещу длъжника Е. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2023 г.да следните суми: 1 393.40 лв. – главница, 220.72 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.01.2024 г. до 05.08.2024 г. и 214.33 лв. – лихва /обезщетение за забава/ за периода от 05.01.2024 г. до 06.08.2024 г., тъй като не отговаря на чл.410 ГПК заявителят не е отстранил нередовностите му в предоставения му 3-дневен срок, както и поради противоречие на искането със закона и наличие на неравноправни клаузи .

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. Счита, че постановеният от ТРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се провери дали вземането съществува, а да се установи, че то не се оспорва. Излага, че в чл.7.1 от договора за кредит изрично е посочено, че предоставеният финансов ресурс включва предоставената парични суми в размер на 1 099.00 лв. за закупуване на аудиосистема, 142.00 лв. за допълнителна гаранция, 72.48 лв. за застраховка „Bank пакет 3 кредит +сметка“ и 79.92 лв. за застраховка „ Bank 1 пакет 3 сметка“. Обръща внимание, че независимо че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със свои лични средства, а премиите са заплатени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, който ги е превел на третото лице – застраховател. Оспорва извода на съда, че ГПР не е правилно определен. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят сам е пожелал сключването на застраховка, което не е задължително условие за получаване на кредита. Акцентира, че разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респ. не следва да включват в ГПР. На следващо място твърди, че възможността потребителят да заплати дължимата застрахователна премия разсрочено съгласно удобен за него погасителен план, не може да бъде опредЕ. като неравноправна клауза, довела до неправилно посочване на ГПР.

Моли съда да отмени разпореждането на ТРС и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми срещу длъжника Е. А. А., както и направените разноски.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 6553/2024 год. на РС Троян се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Е. А. А. за следните парични вземания: 1 393.40 лв. - главница, 220.72 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 05.08.2024 г. и 214.33 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2024 г. до 06.08.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски в размер на 36.57 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като изискуемо по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 28.11.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

С разпореждане № 951/23.08.2024 г., заповедният съд е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаването на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности, а именно: да индивидуализира претендираните вземания, като посочи какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога е направена последната погасителна вноска, какъв е размерът на просрочените вноски, как е формирана неиздължената част от дълга, включени ли са застрахователните премии при формиране на главницата и дали са олихвени, налице ли е погасяване на вноски, за да направи извод за изискуемостта на изпълняемото право.

С молба от 05.09.2024 г. заявителят е конкретизирал, че размерът на 2 предоставения включва 1 099.00 лв. за закупуване на аудиосистема, 142.00 лв. за допълнителна гаранция, 72.48 лв. за застраховка „Bank пакет 3 кредит +сметка“ и 79.92 лв. за застраховка „Bank пакет 3 сметка“. Развити са подробни съображения относно характера на застрахователни премии, начина на изчисляване на договорната лихва и ГПР. Посочено е, че длъжникът не е извършил плащания по договора.

За да отхвърли заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Троян е изложил съображения, че с представеното извлечение от счетоводните книги не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изтъкнато е, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид размерна вноските. На следващо място районният съд е приел, че с договорката застрахователната премия да се изплаща едновременно с погасителната вноска по кредита се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща ограничение в размера на ГПР. Направено е заключение, че клаузите за застраховки имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, поради което следва да се приемат за нищожни. Направен е и извод, че заявителят не е изпълнил указанията на съда и претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани, поради което искането следва да се отхвърли изцяло.

Въззивният състав приема, че правилно Троянският районен съд е отхвърлил заявлението, но по други мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В заявлението се твърди, че между страните е сключен Договор за 3 потребителски кредит № **********, сключен на 28.11.2023 год., но не при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника.

От приложения към заявлението № ********** от 28.11.2023 год. е видно, че същият има характер на договор за заем, сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно цитираната разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл. 8 от ЗПФУР, заявителят е "доставчик" на финансовата услуга, а длъжникът е "потребител" на същата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от с.з. предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

В случая заявителят е приложил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, застрахователна програма „Защита на кредита“ и договора за потребителски кредит, но нито един от тези документи не е електронно подписан с подпис, чийто валидност може да бъде проверена, за да се направи извод, че между страните е възникнала облигационна връзка, респ. постигнато съгласие за сключване на този договор. Липсва подпис на длъжника и на всяка страница, както се твърди в заявлението. Отбелязването, че договорът и останалите приложени към заявлението са подписани от А. Е. А., издаден от: Namirial CA Firma Qualificata, време на подписване: 28-11-2023-15:31:09 и IP адрес:

91.198.132.212, не може да бъде квалифициран като нито един от предвидените три вида електронни подписи в действащото ни право, а именно:електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г., по чл.13 ал.2 ЗЕДЕУУ - усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3 т.11 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. или такъв по чл.13 ал.2 от ЗЕДЕУУ-квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3 т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. Поради изложеното не може да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като потребител лице, тъй като не са представени доказателства за валидиране и заявлението не следва да бъде уважено само на това основание.

Следва да се отбележи, че въззивната инстанция споделя изводите на заповедния съд относно клаузата за заплащане на застраховки, която е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или 4 доставчика и потребителя. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне и обжалваното разпореждане на ТРС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1414 от 16.12.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 655/2024 г. по описа на Районен съд – Троян.