Определение № 1134 от 23.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 649/2026
- Вид
- Определение № 1134
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1134 гр. Стара Загора, 23.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500649 по описа за 2026 година Обжалвано е Разпореждане № 1735/03.09.2026г., постановено по ч.гр.д.
№ 872/2026 г. по описа на РС - Раднево, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е отхвърлена молбата на „Е.п.-п.“ АД за изменение на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 601 от 02.09.2026г., в частта за разноските, с искане да се присъдят разноски на „Е.п.-п.“ АД за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро.
Частният жалбоподател е останал недоволен от размера на присъденото със заповедта за изпълнение юрисконсултско възнаграждение и счита, че то следва да бъде в размер на 40,90 евро, а не в размер на 30,67 евро - колкото е присъдил заповедният съд. Счита, че позицията му относно размера на юрисконсултското възнаграждение е неправилна и несъобразена с материалния закон. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ след изменението и с ДВ, бр. 53 в сила от 01.10.2025 г. Иска се съдът да отмени заповед за изпълнение № 601 от 02.09.2026 г. по чл.410, издадена по ч.гр.д. № 872/2026 г. в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, като вместо него определи такова в размер на 40,90 евро. Иска се, освен това, делото да се върне на първоинстанционния съдебен състав със задължителни указания съобразно искането му. Претендира разноски.
По делото въззивният съд констатира следното:
Производството пред РС - Стара Загора е било образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от „Е.п.-п.“ АД срещу „Ю.“ ООД гр. В..
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 ГПК № 601 от 02.09.2026г.г., от която се установява, че освен претендираните суми за главница и мораторна лихва, е присъдена сумата от 30,67 евро за юрисконсултско възнаграждение. По делото не е спорно, че заявителят е представляван в производството от юрисконсулт Е. П.
М.. По делото е постъпила молба на 03.09.2026г. , с която заявителя иска издадената заповед за изпълнение да бъде изменена в частта относно юрисконсултското възнаграждение, като бъде определено такова на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 40,90 евро.
С разпореждане № 1735 от 03.09.2026 г. първоинстанционният съд е отхвърлил тази молба като неоснователна.
Въззивният съд намира, че частната жалба е свързана с това определение, но счита, че то е недопустимо и следва да бъде обезсилено. След като заповедният съд се е произнесъл по искането за разноски и е присъдил такива със заповедта за изпълнение, чийто размер заявителят счита за неправилно определен, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Само ако съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК. С други думи, разпоредбата на чл.248 ГПК не намира приложение щом заповедният съд е определил размер на разноските, който заявителят счита за грешен. В тази хипотеза заявителят следва да обжалва заповедта за изпълнение. Затова въззивният съд, доколкото счита, че е сезиран и с посоченото по-горе разпореждане № 1735 от 03.09.2026 г., следва да го обезсили.
На второ място, въззивният съд приема, че молбата, с която се иска изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските и по която заповедният съд е постановил недопустимото определение, съставлява всъщност частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Това налага делото да бъде върнато на районния съд за администрирането й.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 1735/03.09.2026г., постановено по ч.гр.д.
№ 872/2026 г. по описа на РС – Раднево, с което се отхвърля като неоснователна молба вх. № 5202/03.09.2026 г. на "Е.-П.П." АД, действащо чрез Е. М. - юрисконсулт, с искане да бъде изменена постановената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 601 от 02.09.2026г. в частта за разноските, като се присъдят на "Е.-П.П." АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.
2
ВРЪЩА делото, ведно с приложенията за администриране на частната въззивна жалба на „Е.п.-п.“ АД, инкорпорирана в молба вх. № 5202 от 03.09.2026 г., срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 872/2026 г. по описа на РС- Раднево, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3